Ане Франк
Задната къща (88) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Сряда, 5 януари 1944 г.

Мила Кити,

Днес трябва да ти призная две неща, което ще ми отнеме доста време, но с някого трябва да ги споделя и в такъв случай най-добре с тебе, защото зная със сигурност, че винаги и каквото и да стане, ще си мълчиш.

Първото е за майка ми. Знаеш, че съм се оплаквала много от мама, но все пак съм се опитвала да бъда мила с нея. Едва сега ми стана ясно какво не й достига. Мама ми каза, че ни смята по-скоро за свои приятелки, отколкото за дъщери. Това наистина е много хубаво, но все пак една приятелка не може да замести майката. Аз имам нужда да вземам пример от моята майка и да изпитвам уважение към нея. Имам чувството, че Марго мисли съвсем иначе за тези неща и никога не би разбрала това, което ти пиша сега. А татко избягва всички разговори, които засягат мама.

Аз си представям майката като жена, която на първо място проявява много разбиране, особено към децата си, когато са на моята възраст, и която за разлика от майка ми няма да ми се присмива, ако плача — не от болка, а по други причини.

Едно нещо, което може да изглежда незначително, все още не съм й простила. Беше веднъж, когато трябваше да отида на зъболекар. Мама и Марго щяха да дойдат с мене и одобриха идеята ми аз да отида с велосипед. Когато свършихме при зъболекаря и излязохме навън, Марго и мама ми казаха, че ще минат по магазините, за да позяпат или да купят нещо, вече не си спомням точно. Поисках да отида с тях, но те не ми разрешиха, защото съм била с велосипед. От яд ми потекоха сълзи, а Марго и мама започнаха да ми се присмиват. Тогава така се ядосах, че им се изплезих на улицата, точно когато покрай мене минаваше една дребна женица, която буквално се уплаши, като ме видя. Върнах се с велосипеда у дома и още дълго плаках.

Особеното е, че като си спомня колко ядосана бях тогава, раната, която мама ми нанесе, още боли.

Второто е нещо, което ми е изключително трудно да ти доверя, защото се отнася до мен.

Вчера четох една статия за изчервяването от доктор Сис Хейстер. Тя е написала тази статия като че ли специално за мен. Макар че не се изчервявам така бързо, говореше се за други неща, които се отнасят за мене. Тя пише приблизително така: едно момиче в пубертета се затваря в себе си и се замисля над чудесата, които стават с тялото му. С мене се случва нещо подобно и затова напоследък имам чувството, че се срамувам пред Марго, мама и татко. Марго, която е много по-стеснителна от мен, напротив, изобщо не се срамува.

Истинско чудо е това, което става с мене, и то не само това, което се вижда отвън, но и това, което става вътре в мен. И точно защото изобщо не съм говорила с никого за себе си и за всички тези неща, говоря със себе си.

Всеки път, когато имам менструация (а това е било досега само три пъти), изпитвам чувството, че въпреки цялата болка, неприятност и нечистотия нося в себе си една сладка тайна. И макар че това е само едно бреме за мен, очаквам с радост мига, когато отново ще усетя тази тайна в себе си.

По-нататък Сис Хейстер пише още, че девойките в тази възраст не се чувстват съвсем сигурни в себе си; също започват да откриват, че и те самите са личности с идеи, мисли и навици. Аз започнах, откакто съм тук, малко след като навърших тринадесет години, по-рано от другите момичета, да размишлявам за себе си и да осъзнавам, че съм „отделна личност“. Понякога вечер в леглото получавам страхотно желание да сложа ръка на гърдите си и да усетя как спокойно и сигурно бие сърцето ми.

Несъзнателно съм изпитвала нещо такова, преди да дойда тук, защото си спомням, че веднъж нощувах при една приятелка и имах силно желание да я целуна и направих това. Изпадам в екстаз всеки път, когато видя голо женско тяло, например Венера. Понякога мисля, че то е така удивително и прекрасно, че не мога да сдържа сълзите си. Ех, защо си нямам приятелка!

Твоя Ане