Ане Франк
Задната къща (120) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Сряда, 22 март 1944 г.

Мила Кити,

Снощи получих от Марго следното:

„Скъпа Ане,

След вчерашното ти писмо имам неприятното чувство, че ти изпитваш угризения на съвестта, когато ходиш при Петер да работите или да разговаряте; но няма място за подобни угризения. Дълбоко в сърцето си имам довереник, който има право на съкровените ми мисли, но не мога да си представя Петер да заеме мястото му.

Наистина е така, както ти писа — аз имам усещането, че Петер ми е нещо като брат, но… по-малък брат и нашите чувства все още се опипват, та може би по-късно да се докоснат в братска и сестринска нежност, но е възможно това никога да не стане. Засега наистина сме далеч от такава вероятност.

И така няма нужда да ме съжаляваш. Радвай се колкото можеш на компанията, която си намерила.“

Тук междувременно става все по-приятно. Струва ми се, Кити, че в Задната къща ще се зароди може би една истинска, голяма любов. Аз не мисля веднага за женитба с него, не, не знам и какъв ще стане, когато възмъжее. Нито пък знам дали толкова ще се обичаме, та да искаме да се оженим. Вече съм сигурна, че и Петер ме обича, но по какъв начин ме обича, не знам.

Дали само иска да има добър приятел, или го привличам като момиче, или съм му като сестра — не мога да прозра добре. Казва ми, че винаги му помагам, когато родителите му имат разправии помежду си и аз страшно се зарадвах и бях на път да повярвам в приятелството му. Вчера го попитах какво би направил, ако тук имаше една дузина Анета, които все идват при него. Отговорът беше: „Ако всички бяха като тебе, нямаше да бъде много лошо!“ Той е гостоприемен към мен и вярвам, че наистина обича да ходя при него. Вече учи усилено френски, дори вечер в леглото, до десет и петнадесет.

О, като се сетя за събота вечер, за думите ни, за настроението — тогава за първи път бях доволна от себе си; мисля, че и сега бих казала същото и не бих изменила нищо, както правя обикновено.

Той е толкова хубав — и като се смее, и когато гледа замислено пред себе си, мил е и е добър. Според мен най-много съм го изненадала, когато е забелязал, че въобще не съм повърхностната Ане, каквато ме знаят всички, а съм също такъв мечтател, с точно толкова трудности, както и той самият.

Твоя Ане

 

Отговор:

„Мила Марго,

Най-добре е според мен да изчакаме и да видим как ще се развие всичко занапред. Няма да мине много време и между Петер и мен ще се реши — или пак както преди, или другояче. Как ще бъде, не зная, по този въпрос виждам не по-далеч от носа си. Но едно нещо ще направя със сигурност, ако Петер и аз станем приятели; ще му кажа, че и ти много го обичаш и винаги ще си готова да бъдете приятели, ако това е необходимо. Последното сигурно няма да искаш да му го кажа, но не ме засяга; не зная какво мисли Петер за тебе, но ще го попитам.

Вероятно не е лошо — напротив! Идвай спокойно на тавана, или където и да сме, наистина няма да ни пречиш. Ние двамата негласно се споразумяхме, когато разговаряме, да правим това вечер, на тъмно.

Не падай духом! Аз не падам духом, макар че невинаги е лесно, а твоето време ще дойде може би по-бързо, отколкото предполагаш.

Твоя Ане“