Ане Франк
Задната къща (67) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Вторник, 10 август 1943 г.

Мила Кити,

Нова идея: на масата разговарям повече наум със себе си, отколкото на глас с другите. Това е благоприятно по две причини: първо, всички са доволни, ако известно време не дърдоря, и второ, не се налага да се ядосвам на чуждите преценки. Аз самата не намирам, че мнението ми е глупаво, както мислят другите, и затова е по-добре да го пазя за себе си. Същото правя и когато трябва да ям нещо, което въобще не мога да понасям. Слагам чинията пред себе си и си представям, че ям нещо вкусно, гледам колкото може по-малко към яденето и докато усетя, то се е свършило. Сутрин при ставане (също нещо доста неприятно) скачам от леглото и си казвам: „След малко ще се мушна отново в топличкото легло.“ Отивам до прозореца, махам завесите, с които затъмняваме и започвам да вдишвам свеж въздух от процепа на прозореца, докато се разбудя. Леглото се оправя възможно най-бързо, за да се премахне изкушението. Знаеш ли как мама нарича това? — „Човек на изкуството… да се живее!“ Смешно понятие, нали?

От една седмица насам сме с объркана представа за времето, защото нашият мил и обичан часовник на Вестерторен, изглежда, е прибран за военни цели, така че нито денем, нито нощем знаем точно колко е часът. Все още се надявам да измислят някакъв часовник (калаен, бакърен или нещо подобно), който да ни напомня за времето.

Горе, долу или където и да съм, всеки ме гледа с възхищение в краката, погледите са привлечени от рядко хубавите (за днешно време) мои обувки. Мип успяла да ги намери на старо за 26,50 гулдена; от виненочервен велур са, с украса от кожа и с доста високо токче. Вървя с тях като на кокили и изглеждам по-висока, отколкото съм в действителност.

Дюсел ни беше изложил косвено на смъртна опасност. Представи си, накарал Мип да му донесе една забранена книга, пълна с оскърбления за Хитлер и Мусолини. По пътя за насам с колелото си тя била блъсната случайно от мотоциклет на СС. Изгубила самообладание, изкрещяла им: „Негодници!“, и подкарала отново. Не смея да си помисля какво можеше да стане, ако я бяха закарали в полицията.

Твоя Ане