Ане Франк
Задната къща (12) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Петък, 10 юли 1942 г.

Мила Кити,

Много вероятно е да съм ти доскучала доста с моето дълго и заплетено описание на жилището ни. Но си мисля, че все пак трябва да знаеш къде съм попаднала.

Сега да продължа моята история, защото да знаеш, че още не съм приключила. Когато пристигнахме на Принсенхрахт, Мип бързо ни поведе нагоре към Задната къща. Тя заключи вратата след нас и ние останахме сами. Марго вече беше там, пристигнала по-бързо от нас с велосипеда си, и ни чакаше. Нашата всекидневна, а и всички останали стаи бяха така пълни с разни неща, че не може да се опише. Всички картонени кутии, които бяха пращани в канцеларията през изминалите месеци, стояха по пода и по леглата ни. Малката стая беше до тавана пълна със спално бельо. Ако искахме тази вечер да нощуваме в прилично застлани легла, трябваше да започнем да разчистваме веднага. Мама и Марго не бяха в състояние дори да се помръднат, те лежаха на незастланите легла, бяха уморени, измъчени и не зная какво още. Но татко и аз, двамата „разтребвачи“ в семейството, искахме да започнем веднага.

През целия ден разопаковахме кутии, подреждахме шкафове, рендосвахме и чистихме, докато вечерта, уморени, не се строполихме в чистите легла. Цял ден не бяхме сложили в уста никаква топла храна; мама и Марго бяха прекалено уморени, за да се хранят, а татко и аз имахме прекалено много работа.

Във вторник сутринта продължихме оттам, откъдето бяхме прекратили в понеделник. Ели и Мип напазаруваха храна с нашите купони, татко подобри затъмнението на прозорците, измихме пода на кухнята и отново от сутринта до вечерта не подвихме крак.

До сряда нямах и минутка време, за да размисля за големите промени в моя живот. Тогава за пръв път, откакто сме пристигнали в Задната къща, намерих възможност да споделя с тебе за събитията и в същото време да осъзная добре какво всъщност се бе случило с мене и какво още има да става.

Твоя Ане