Ане Франк
Задната къща (48) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Четвъртък, 25 март 1943 г.

Мила Кити,

Вчера мама, татко, Марго и аз си седяхме и беше приятно, когато изведнъж влезе Петер и зашепна нещо на ухото на татко. Подочух, че „някакво буре се катурнало в склада“ и „някой човъркал по вратата“. И Марго беше разбрала нещо подобно, но се опитваше да ме успокои малко, защото бях нервна и побледнях като платно, след като татко така бързо излезе от стаята заедно с Петер.

Ние трите зачакахме. Не минаха и две минути и дойде госпожа Ван Даан, която била долу в кабинета да слуша радио. Тя разказа, че Пим я помолил да изключи радиото и тихичко да се качи горе. Но както обикновено, когато човек иска да върви съвсем безшумно, стъпалата на старите стълби сякаш нарочно скърцат двойно по-силно. След още пет минути Петер и Пим се върнаха смъртно бледи и двамата и ни разказаха какво се бе случило.

Те седнали на стълбите долу и зачакали, най-напред без резултат. Но изведнъж — да! — чули два силни удара, сякаш в къщата някой с трясък затварял врати. Пим на един дъх се качил горе. Петер предупредил първо Дюсел, който с много разправии и шум най-после също дойде горе. Сега вече всички се качихме по чорапи на по-горния етаж, при семейство Ван Даан. Господин Ван Даан имаше силна простуда и лежеше, затова и ние всички се събрахме около леглото му и зашепнахме предположенията си.

Всеки път, когато господин Ван Даан се закашляше силно, ние с госпожата мислехме, че ще припаднем от страх. Това продължи, докато някой не се сети да му даде кодеин, тогава кашлицата незабавно затихна.

И пак чакахме ли, чакахме, но вече нищо не се чу и всички стигнахме до извода, че крадците са си плюли на петите, когато са чули стъпки в иначе така тихата къща. Сега пък бедата беше, че радиото долу все още бе настроено на английската станция, а столчетата стояха грижливо подредени около него. Ако вратата бе разбита и някой от противопожарната охрана забележеше това и предупредеше полицията, последиците биха били изключително неприятни. Затова господин Ван Даан стана от леглото, облече палтото си, сложи си шапка и тръгна след татко много внимателно по стълбите надолу, последван от Петер, който за всеки случай бе въоръжен с тежък чук.

Жените горе (включително Марго и аз) зачакахме напрегнато; след пет минути мъжете се появиха горе и заявиха, че навсякъде в къщата е спокойно.

Уговорихме се да не ползваме чешмата, нито да пускаме водата в клозета. Но вълнението се отрази на стомасите ни и можеш да си представиш какъв бе въздухът, след като всички посетихме успешно известното място.

Но нещастието никога не идва само — така стана и сега. Ето, първо — часовникът на кулата Вестерторен, чийто звън така ме успокоява, не бие. Второ — господин Фосен бе излязъл снощи по-рано и ние не знаехме със сигурност дали Ели е успяла да вземе ключа и дали не е забравила да заключи вратата.

Все още бе вечер и ние продължавахме да се чувстваме несигурни, макар че малко се поуспокоихме, защото от около осем часа, когато крадецът бе „посетил“ къщата, до десет и половина не чухме повече никакъв шум. Като поразмислихме, ни се стори твърде невероятно крадецът да разбива вратата толкова рано вечерта, когато все още има хора по улицата. Освен това някой подхвърли и мисълта, че е много вероятно складовият пазач от съседната сграда да е работил, а ние поради вълнението си и при тези тънки стени просто да сме се заблудили, при това и въображението в такива критични моменти играе важна роля.

И така си легнахме, но сънят не идваше при никого. Татко, мама, а и господин Дюсел стояха будни, пък и аз без преувеличение мога да кажа, че не мигнах цяла нощ. Сутринта мъжете слезли долу и подръпнали вратата, за да видят дали е заключена, но всичко изглеждало наред.

Разказахме на целия персонал надълго и нашироко за събитията, които ни бяха докарали такъв страх, и всички много ни се смяха. Лесно е да се смееш на такива неща, когато вече са отминали. Само Ели ни взе на сериозно.

Твоя Ане