Ане Франк
Задната къща (69) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Петък, 20 август 1943 г.

Мила Кити,

Точно в пет и половина работниците от склада си отиват вкъщи и тогава сме свободни.

Пет и половина: Ели идва, за да ни възвести вечерната свобода. Веднага настъпва раздвижване. Най-напред отивам с Ели горе, където тя най-често получава предварително от десерта към вечерята ни. Още не е седнала, а госпожата вече започва да изрежда желанията си; скоро се чува: „Ах, Ели, имам едно желание…“

Ели ми намига. Госпожата не изпуска случай да запознае с желанията си всекиго, който е дошъл горе. Сигурно това е една от причините, че никой не обича да отива при нея.

Шест без четвърт: Ели си тръгва. Аз слизам два етажа по-надолу, за да поогледам. Първо в кухнята, после в кабинета, а след това в килерчето за въглища, за да отворя на Муши „вратичката към мишките“. След продължителна инспекционна обиколка се спирам в стаята на Кралер. Ван Даан търси днешната поща във всички чекмеджета и папки. Петер взема Швабата и ключа от склада. Пим мъкне горе пишещите машини; Марго търси спокойно местенце, за да си свърши канцеларската работа; госпожата слага чайника с вода на газовия котлон; мама слиза по стълбите с тенджера картофи; всеки си знае точно работата.

Петер бързо се връща от склада. Първият му въпрос е: къде е хлябът? Жените винаги го слагат в кухненския шкаф, но сега там го няма. И така да се откаже? Не, Петер отива да потърси и в предната канцелария. Пред вратата се навежда лазешком, за да не го видят отвън, тръгва към металния шкаф, грабва хляба, който е скрит там, и изчезва или по-скоро иска да изчезне, защото преди да разбере какво става, Муши с един скок минава зад гърба на Петер и се мушва под писалището.

Петер се оглежда навсякъде за котката и, аха, ето вижда я и отново лазешком влиза в канцеларията и я сграбчва за опашката. Муши фучи, Петер пъшка. И какво постига? Муши сега пък отива на прозореца и се мие, много доволна, че се е отскубнала от Петер. Той показва на котката парче хляб като последно средство за примамка и наистина Муши се оставя да бъде съблазнена и вратата се затваря. Всичко това наблюдавах през процепа на вратата. Всеки си продължава работата. Чук, чук, чук… Три пъти почукване, време е за вечеря.

Твоя Ане