Ане Франк
Задната къща (9) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Неделя сутрин, 5 юли 1942 г.

Мила Кити,

Раздаването на свидетелства в петък в Еврейския театър мина както се желаеше. Моето свидетелство съвсем не е лошо, има само едно „незадоволително“, петица по алгебра, две шестици, останалото все седмици и две осмици[1]. Вкъщи бяха доволни, въпреки че по въпроса за бележките мама и татко са съвсем различни от другите родители. Те не се вълнуват никога от добри или лоши свидетелства, а само гледат да съм здрава, да не съм прекалено дръзка и да съм весела; ако тези неща са наред, всичко останало ще се оправи само. Аз пък, обратно, не искам да съм слаба ученичка; в лицея ме взеха условно, защото всъщност в училището Монтесори трябваше да бъда в седми клас. Но когато всички еврейски деца трябваше да учат в еврейски училища, след много разговори директорът прие условно мене и Лиз. И аз искам да оправдая доверието му. Сестра ми Марго също си получи свидетелството — великолепно, както обикновено. Ако в училище имаше оценка „cum laude“[2], сигурно щеше да премине така, такава умница ни е тя.

Напоследък татко си е често у дома, в службата няма какво да прави вече; странно чувство трябва да е да се усещаш така излишен. Господин Копхаюс пое „Травис“, а господин Кралер — фирмата „Колен и Сие“. Когато преди няколко дни се разхождахме по нашето малко площадче, татко заговори за нелегалното укриване. Той започна с това, че ще бъде много трудно за нас да живеем съвсем откъснати от света. Попитах го защо отсега говори за това. „Е, Ане — каза той, — ти знаеш, че вече от година трупаме дрехи, хранителни продукти и мебели при други хора. Не искаме да оставим нашето имущество в ръцете на немците, а още по-малко искаме да бъдем заловени ние самите. Затова ще се махнем сами, вместо да чакаме да дойдат и ни приберат.“ „Но, татко, кога ще стане това?“ Аз се изплаших, че баща ми говори толкова сериозно. „Не се притеснявай още отсега за това, ние ще уредим добре всичко, радвай се на безгрижния си живот, докато можеш.“ Това беше всичко. О, дано изпълнението на тези мрачни думи още дълго се отлага!

Твоя Ане

Бележки

[1] В Холандия има десетобална система. Седмиците и осмиците се смятат за много добри оценки. — Бел.пр.

[2] „С похвала“ (лат.). — Бел.пр.