Ане Франк
Задната къща (45) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Петък, 12 март 1943 г.

Мила Кити,

Мога ли да ти представя: мама Франк, боркиня за правата на децата! Допълнително масло за младите хора, съвременните проблеми на младежта — във всичко мама застава на наша страна и след известни препирни винаги постига своето.

Един буркан консервиран език се е развалил. Галавечеря за Муши и Швабата.

Ти все още не познаваш Швабата, но тази котка си беше тук още преди да дойдем да се укриваме. Тя е складова и канцеларска котка и държи плъховете далеч от натрупаните стоки. Политическото й име може лесно да се обясни. Фирмата имаше по-рано две котки, една за склада и една за тавана. Случваше се двете да се срещнат и веднага се завързваше ужасна битка. Складовата котка винаги нападаше, но таванската най-накрая все пак побеждаваше. Също както в политиката. Затова складовата котка бе наречена Немеца или Швабата, а таванската Англичанина или Томи. Томи по-късно го разкараха, а Швабата ни забавлява, когато слизаме долу.

Толкова много шарен и бял боб ядем, че не мога вече да го гледам. Само като си помисля, и ми се повръща. Вечер въобще не ядем хляб.

Татко току-що каза, че не е в добро настроение, пак гледа така тъжно, бедният!

Не мога да се откъсна от книгата „Почукване на вратата“ от Ина Будие-Бакер. Този семеен роман е изключително добре написан, но там, където се говори за войната, за разни писатели или за еманципацията на жените, книгата не е така сполучлива, а и, честно казано, това не ме интересува чак толкова.

Страшни въздушни нападения над Германия. Господин Ван Даан е много раздразнителен, защото няма цигари. Дискусиите по въпроса, дали да започнем да ядем от зеленчуковите консерви, или не, завършиха в наша полза.

Всички обувки са ми омалели, освен високите скиорски, които за вкъщи са доста непрактични. Един чифт плетени сандали от лико за шест гулдена и половина можах да нося само седмица, след което излязоха от строя. Може би Мип ще успее да ми изрови нещо на черна борса.

Трябва да подстрижа татко. Пим твърди, че след войната няма да ходи никога при друг да го подстригва, толкова добре върша тази работа. Само да можеше да не му клъцвам толкова често и ухото!

Твоя Ане