Ане Франк
Задната къща (121) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Четвъртък, 23 март 1944 г.

Мила Кити,

Тук отново всичко тръгна постарому. Слава Богу, пуснаха от затвора хората, които ни снабдяват с купони.

Мип от вчера е пак тук, Ели се чувства по-добре, макар че продължава да кашля, Копхаюс още дълго ще трябва да си стои вкъщи.

Вчера наблизо паднал самолет, екипажът скочил с парашути. Самолетът се сгромолясал върху едно училище, в което нямало деца. Малък пожар и няколко убити — това е било последицата от този случай. Немците стреляли ужасно много по спускащите се парашутисти и амстердамците, като виждали това, побеснели от гняв, че немците са толкова страхливи и подли. Ние, жените, се изплашихме ужасно — стрелбата е отвратително нещо.

Напоследък често отивам вечер горе и в стаята на Петер дишам прохладния вечерен въздух. Горе ми е приятно да седя до него и да гледам навън.

Ван Даан и Дюсел правят глупави забележки, когато изчезвам в неговата стая. „Вторият дом на Ане“, или „Прието ли е един млад господин късно вечер да бъде посещаван в тъмното от младо момиче?“ Петер показва учудващо присъствие на духа при подобни остроумия.

Между другото, майка ми също е твърде любопитна и много й се иска да попита за какво си говорим, но се страхува, че ще й отговоря рязко. Петер казва, че възрастните само ни завиждат, защото сме млади; затова да не обръщаме внимание на техните хапливи забележки. Понякога той идва да ме вземе отдолу, но въпреки предохранителните мерки се изчервява и едва си отваря устата. Радвам се, че никога не се изчервявам, струва ми се крайно неприятно усещане.

Татко винаги казва, че съм голяма кокетка, но това не е вярно, просто съм само суетна! Не съм чувала много хора да казват, че съм с хубава външност. Освен едно момче в училище, което ми каза, че ставам много хубава, когато се смея. Вчера получих истински комплимент от Петер, за да те поразвлека, ще ти предам разговора ни накратко. Петер често казва: „Засмей се!“ Забелязах това и попитах:

— Защо все трябва да се смея?

— Защото е хубаво; появяват ти се трапчинки на бузите, как става това?

— Така съм се родила. Имам трапчинка и на брадичката. Това ми е единственото хубаво нещо.

— Не, не е вярно.

— Вярно е, аз добре зная, че не съм красива, никога не съм била и никога няма да бъда.

— Въобще не мисля така, смятам, че си хубава.

— Това не е вярно.

— Като ти го казвам аз, така е! Трябва да го приемеш!

Всички наоколо говорят за нашето неочаквано приятелство. Ние не обръщаме много внимание на родителските приказки, забележките им са толкова глупави. Нима родителите са забравили своята собствена младост? Така изглежда: те винаги ни възприемат на сериозно, ако се случи да се пошегуваме и ни се надсмиват, когато сме сериозни.

Твоя Ане