Ане Франк
Задната къща (122) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Понеделник, 27 март 1944 г.

Мила Кити,

Една голяма част от писаната история на нашата нелегалност би трябвало да се запълни само с политика, обаче този предмет лично мен не ме интересува много и затова пропускам доста неща. Но пък днес ще посветя цялото си писмо на тази тема.

От само себе си се разбира, че по този въпрос съществуват много различни мнения. Още по-логично е в критичните военни времена да се говори много за политика, но… да има толкова караници заради нея е просто глупаво. Нека се хващат на бас, да се смеят, да псуват, да се оплакват, нека правят каквото искат, да се мъчат от собствената си лошотия, но само да не се карат, защото това в повечето случаи свършва зле.

Външните хора често донасят много неверни новини; обаче нашето радио никога досега не ни е лъгало. Хенк, Мип, Копхаюс, Ели и Кралер показват колебания в политическите си настроения, Хенк е все пак най-стабилният от всички.

Тук, в Задната къща, настроението относно политиката е винаги едно и също. При безбройните дебати по откриването на Втория фронт, въздушни нападения, речи и т.н., и т.н. се чуват куп възгласи като: „Невъзможно“, „Um Gottes Willen[1], ако чак сега започнат, колко ли ще продължи тогава!“, „Чудесно, браво, превъзходно!“ Оптимисти и песимисти, преди всичко да не забравя реалистите, изказват мнението си с неуморима енергия и както винаги, всеки мисли, че само той е прав.

Познатата ни дама се ядосва на неограниченото доверие, което нейният многоуважаван съпруг изпитва към англичаните, а познатият ни господин напада своята дама, че отправя хапливи и подигравателни забележки по адрес на любимата му нация.

Никога не им омръзва. Открих нещо и резултатът е като чудо; също както като убодеш някого с игла и той веднага скача. Точно така действа и моето средство: почвам да говоря за политика; един само въпрос, една дума, едно изречение и веднага цялото семейство е в разгара на спора!

Като че ли немските военни новини и английските на Радио Лондон не бяха достатъчни, та от известно време се слуша и едно „Съобщение за въздушните нападения“.

С една дума, чудесно, но от друга страна често се разочароваме.

Англичаните продължават денонощно въздушните нападения, това може да се сравни само с непрекъснатите лъжи на немците. А радиото още от ранна утрин е пуснато и се слуша на всеки час, вечер до девет, десет, а често и до единадесет часа.

Това е най-чистото доказателство, че възрастните имат търпение, но и трудно възприемат — с някои изключения, разбира се — не искам да обиждам никого. Ние бихме се задоволили с едно, най-много с две предавания на ден! Но тези стари гъсоци… е, вече казах, каквото казах!

„Работническа програма“, радио „Орание“, Франк Филипс или Нейно Величество кралица Вилхелмина[2], всички те поред намират еднакво доброжелателни слушатели. И ако не се хранят или спят, възрастните са около радиото и говорят за ядене, спане и политика.

Ох, става скучно и е много трудна работа да не се превърнеш и ти самият в досаден глупак. При старците последното вече не може да навреди.

Ако искам да дам ярък пример за горното, мисля, че една реч на Чърчил, който е много обичан тук, ще е напълно подходяща.

Неделя вечер, девет часът. Чаят е готов на масата, гостите влизат. Дюсел вляво до радиото, господин Ван Даан пред него, Петер до радиото от другата страна. Мама до господин Ван Даан, госпожата зад тях и Пим на масата. Марго и аз до татко. Забелязвам, че не обяснявам много ясно как сме насядали. Мъжете пушат, Петер притваря очи и напрегнато се вслушва, мама е с дълъг тъмен пеньоар, а госпожа Ван Даан потръпва от самолетите, които не се интересуват от речта и весело си летят към Есен. Татко сърба чай, Марго и аз сме обединени сестрински от спящата Муши, която е заела две съседни колена. Марго е с ролки на косата, аз съм облечена с прекалено малка, тясна и къса пижама.

Изглежда приятно интимно, спокойно, този път наистина е така; но все пак аз очаквам със страх това, което ще последва речта.

Те едва изчакват края, потрепват от нетърпение да я обсъждат. Тц, тц, тц, дразнят се те един друг, докато обсъждането не се превърне в спор и караница.

Твоя Ане

Бележки

[1] За Бога! (нем.). — Бел.пр.

[2] Тогавашната холандска кралица. — Бел.пр.