Ане Франк
Задната къща (131) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Петък, 14 април 1944 г.

Мила Кити,

Настроението тук все още е напрегнато. Пим достигна точката на кипене, госпожа Ван Даан лежи с простуда и шумно духа носа си, господин Ван Даан е бледен, защото няма цигари, Дюсел, който трябва да жертва много от удобствата си, прави забележки и т.н., и т.н.

Няма съмнение, че в момента не ни върви. Тоалетната тече, а кранът превърта, но благодарение на многото ни приятели и едното, и другото скоро ще бъдат оправени.

Понякога съм сантиментална, сама знам, но… тук понякога има място и за сантименталност. Когато двамата с Петер сме седнали някъде сред боклуци и прах върху твърд дървен сандък, прегърнати, един до друг и той си играе с моя къдрица, когато навън птиците чуруликат, когато дърветата се раззеленяват, когато слънцето мами навън, а небето е съвсем синьо, о, тогава, тогава искам толкова много неща!

Тук не се вижда нищо друго освен недоволни и намусени физиономии, не се чува нищо освен въздишки и недоизказани оплаквания; изглежда, сякаш изведнъж всичко тук е тръгнало на зле. Всъщност нещата са такива, каквито сам ги направиш. Тук, в Задната къща, никой не дава добър пример, всеки трябва сам да надвива лошото си настроение. „Веднъж да се свърши“, чува се всеки ден.

Работата, надеждата, любовта и куражът ми — всичко това ми дава опора и ме прави добра.

Определено мисля, Китенце, че днес съм малко превъртяла, а не зная защо. Всичко е объркано, несвързано и понякога сериозно се съмнявам, че по-късно някой ще се интересува от моите драсканици.

„Откровенията на едно грозно, малко патенце“ ще бъде заглавието на тази глупост. Господата Болкестайн или Хербранди[1] наистина няма да имат много полза от моя дневник.

Твоя Ане

Бележки

[1] Холандски министри в правителството в изгнание. — Бел.пр.