Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Het Achterhuis, 1947 (Пълни авторски права)
- Превод от нидерландски
- , 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 36 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- Mummu (2015)
Издание:
Ане Франк. Задната къща
Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944
Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов
Редактор: Теодора Станкова
Anne Frank
Het Achterhuis
©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland
Printed with previously unpublished material
© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод
© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица
© ИК „Пан“, 2003
Формат 16/56/84
Издателска къща „Пан“ ООД
Предпечат ЕТ „Катерина“
Печат „Балкан прес“ АД
ISBN: 954-657-464-3
История
- — Добавяне
Понеделник, 21 септември 1942 г.
Мила Кити,
Днес ще споделя с теб всеизвестната новина на Задната къща.
Госпожа Ван Даан е непоносима. Непрекъснато отправя към мен укори, че не преставам да говоря. Все намира нещо ново да ни тормози; ето сега вече не иска да мие тенджерите и ако в тях е останало дори съвсем малко храна, не я пресипва в стъклен супник, както сме правили досега, а я оставя в тенджерата да се разваля. Когато Марго след това мие съдовете, й се събират понякога по седем тенджери, а Мадам казва: „Марго, Марго, имаш си доста работа!“
С татко работим над родословното дърво на неговото семейство, при това той разказва по нещо за всеки, което ми е извънредно интересно.
Господин Копхаюс ми донася през седмицата по няколко книги за момичета; аз съм запалена по поредицата за Йоп тер Хьол. Общо взето, всичко от Сиси ван Марксфелд ми харесва много. „Лятна лудория“ съм чела вече четири пъти и все още се смея на комичните случки в нея.
Ученето започна, залягам здраво над френския и зубря по пет неправилни глагола всеки ден. Петер пое с много въздишки своя английски. Вече получихме няколко учебника; голям запас тетрадки, моливи, гуми и етикети съм донесла от дома. Понякога слушам холандското радио от Лондон, наскоро по него говори принц Бернард. Той каза, че в кралското семейство очакват бебе идния януари. Мисля, че това е чудесно; тук са крайно изненадани, че съм такъв почитател на кралското семейство.
Преди няколко дни говориха за това, че все още съм доста глупава, в резултат на което следващия ден се хванах здраво за ученето. Никак не ми се иска да съм още в първи клас, когато стана на 14 или 15 години.
От разговора се разбра още, че не ми е позволено да чета почти нищо свястно. Мама в момента чете „Господари, жени и слуги“, която на мен не ми е позволено да чета (но на Марго — да!). Първо трябвало да съм по-развита, както моята талантлива сестра. След това се говори за моето невежество по отношение на философията, психологията и физиологията, за които нямам и понятие. Дано догодина помъдрея! (Тези трудни думи потърсих бързо в речника „Кунен“.)
Стигнах до будещото страх заключение, че за зимата имам само една рокля с дълги ръкави и три жилетчици. Татко ми разреши да си оплета пуловер от бяла овча вълна; самата вълна не е много хубава, но по-важното е да ми топли. Ние имахме дрехи при разни познати, но за съжаление можем да ги приберем чак след войната, и то ако тогава са още там.
Точно бях почнала да ти пиша за госпожа Ван Даан и тя влезе в стаята. Хлоп! Затворих дневника.
— О, Ане, не мога ли поне да погледна?
— Не, госпожо.
— Тогава само последната страница, а?
— Не, госпожо, не може.
Разбира се, уплаших се много, защото точно на тази страница тя е представена не съвсем ласкаво.