Ане Франк
Задната къща (93) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Събота, 22 януари 1944 г.

Мила Кити,

Може ли да ми кажеш защо хората така страхливо прикриват своя вътрешен свят? Защо става така, че в компания все правя не това, което трябва?

Защо хората толкова малко се доверяват един на друг? Зная, сигурно има причина за това, но понякога мисля, че е много лошо да не намираш разбиране никъде, дори и при най-близките си хора.

Струва ми се, че от нощта на моя сън съм станала по-възрастна, много по-самостоятелна „личност“. Ще ми се учудиш много, но дори отношението ми към семейство Ван Даан се измени. Възприемам вече дискусиите и т.н., и т.н. без предишните предразсъдъци.

Как се промених така? Виждаш ли, изведнъж ми мина през ум, че ако майка ми беше друга, една истинска „майчица“, нашите отношения биха били съвсем, съвсем други. Вярно е, разбира се, че госпожа Ван Даан е всичко друго, но не и фин човек, но мисля, че ако и мама не упорстваше толкова във всеки спор, половината от всички кавги можеха да бъдат избегнати.

Госпожа Ван Даан има всъщност едно хубаво качество и то е, че с нея може да се разговаря. Въпреки целия й егоизъм, стиснатост и назадничавост можеш лесно да я склониш да отстъпи, ако не я заяждаш или не я предизвикаш да се заинати. До следващия повод това спира да действа, но ако си търпелив, можеш отново да опиташ да постигнеш нещо.

Всичките ни проблеми по възпитанието, разглезването, яденето, всичко щеше да се развие другояче, ако бяхме спорили открито и приятелски, а не бяхме виждали във всичко само лошите страни.

Кити, зная точно какво ще кажеш: „Но, Ане, нима ти казваш това?! Ти, която е трябвало да слушаш толкова сурови думи от тези горе, ти, която знаеш за всичките несправедливости, които станаха!“ И все пак тези думи са мои. Искам да претегля всичко, и то не според поговорката: „Както пеят старите, така чуруликат и младите.“ Искам да преценя семейство Ван Даан сама и да видя какво е истина и какво е преувеличено. Ако и аз самата се разочаровам от тях, мога пак да възприема позицията на мама и татко, ако не — първо ще се опитам да променя погрешната им представа и ако не успея, ще държа на собственото си мнение и преценка. Ще използвам всяка възможност да говоря открито с госпожа Ван Даан по различните спорни въпроси и няма да се боя дори ако ме нарекат всезнайка, когато изказвам неутралното си мнение.

Не трябва да се обръщам срещу собственото си семейство, но що се отнася до мен, от днес нататък сплетничеството принадлежи на миналото. Досега бях твърдо уверена, че цялата вина за разправиите трябва да се търси у семейство Ван Даан, но сигурно една част е и наша. Ние сме били по принцип прави в споровете, но като разумни хора (каквито претендираме да сме!) трябваше да се отнесем към другите с малко повече разбиране. Надявам се, че вече имам мъничко от това разбиране и ще намеря възможност да го използвам добре.