Ане Франк
Задната къща (25) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Петък, 16 октомври 1942 г.

Мила Кити,

Имам страшно много работа. Току-що преведох една глава от книгата „La Belle Nivemaise“ и записах новите думи. След това една ужасна задача и три страници френска граматика.

Просто се отказвам да решавам всеки ден от тези задачи. Татко също ги намира неприятни и аз ги решавам едва ли не по-добре от него, всъщност и двамата не можем да се справим с тях, така че често трябва да викаме на помощ Марго. По стенография съм най-напреднала от трима ни.

Вчера изчетох до края „Щурмуващите“. Хубава книга е, но не може да се сравнява с Йоп тер Хьол.

Впрочем мисля, че Сиси ван Марксфелд пише направо щуро. Със сигурност ще карам децата си да четат книгите й.

Мама, Марго и аз пак сме добри приятелки, така всъщност е много по-хубаво. Вчера вечерта Марго и аз лежахме в леглото ми, беше ни неизказано тясно, но пък много се смяхме. Тя ме попита дали ще й дам някога да прочете дневника ми. Аз казах: „Някои откъси, да“ и я попитах дали и аз бих могла да чета от нейния, и тя каза, че ще ми позволи. После заговорихме за бъдещето. Аз я попитах каква иска да стане, но тя не пожела да каже и се държеше така, сякаш това е голяма тайна. Схванах, че ще е нещо, свързано с образованието; не зная дали съм права, но мисля, че е така. Всъщност не трябва да съм чак пък толкова любопитна! Днес сутринта легнах на леглото на Петер, след като го бях изгонила оттам. Той ми се ядоса много, но това никак не ме засяга. Би могъл да е малко по-любезен с мене, защото снощи му дадох една ябълка.

Веднъж попитах Марго дали ме намира много грозна. Тя каза, че изглеждам смешно и че имам хубави очи. Много неясно, не мислиш ли?

До следващия път.

Твоя Ане