Ане Франк
Задната къща (92) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Събота, 15 януари 1944 г.

Мила Кити,

Няма смисъл да ти описвам с най-големи подробности всички пререкания и дискусии. Достатъчно е само да ти кажа, че ние си разпределяме доста неща като мазнина, масло, месо, а картофите си пържим поотделно. От известно време ядем и по малко ръжен хляб допълнително, защото иначе още в четири часа точим зъби за вечерята и почти не можем да укротим куркащите си стомаси.

Рожденият ден на мама се приближава с главоломна бързина. Тя получи допълнително захар от Кралер, повод за завист от страна на семейство Ван Даан, защото за рождения ден на госпожата подобен жест липсваше. Но какъв смисъл има да си досаждаме отново с разкази за груби думи, плачове и злобни приказки! Бъди сигурна, Кити, че на нас това ни е омръзнало още повече. Мама изказа едно неизпълнимо желание: две седмици да не вижда семейство Ван Даан.

Постоянно се питам дали всички хора, като поживеят продължително време заедно, след време започват да се карат. Или ние сме имали лош късмет? Дали повечето хора са такива егоисти и толкова стиснати? Намирам, че е добре за мене, дето тук получих малко познания за хората, но вече ми се струва достатъчно. Войната си продължава независимо от нашите разправии или желания за свобода или въздух. Затова трябва да направим престоя си тук възможно най-поносим. Седнала съм да проповядвам, но съм сигурна, че ако остана още дълго тук, ще се превърна на същинска изсушена бобена шушулка. А така ми се ще да съм като всяко истинско момиче на моята възраст!