Ане Франк
Задната къща (55) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Неделя, 12 юни 1943 г.

Мила Кити,

Стихотворението за рождения ми ден, написано от татко, е прекалено хубаво, за да не ти го напиша. Тъй като Пим обикновено пише стихове на немски, Марго трябваше да се заеме с превода. Прецени сама от цитата не се ли справи тя чудесно с доброволната си задача. След обичайния кратък преглед на събитията през годината, следва това:

Най-младата, ти вече не си тъй мъничка —

порасна, а все възпитават те всички

и често от грижи ти идва до гуша:

„От нас ще се учиш! Големите слушай!

Как може без опит да знае детето

кое е нередно, кое пък — прието?!“

Така е отдавна, откак свят светува —

кой иска за своите грешки да чува?

Че колко по-бързо и по-лесно става,

щом хване се другите да поучава!

И все пак е трудно да бъдеш родител:

да знаеш, да съдиш и все да се питаш

дали не си сбъркал. Не ни обвинявай

и грешките ни благородно прощавай.

Преглъщай поуки досадни от всички,

тъй както се гълта лекарство с лъжичка —

разбираш, че трябва да бъдем добри,

щом искаме в къщата мир да цари.

А времето тука не си пропиляла —

това ти самата не би пожелала:

сред книги, уроци и всякакви случки

не може да бъде на никого скучно.

Е, много по-труден е вече въпросът

„Какво да обличам? Че всичко, що нося,

е толкова малко. И гащи си нямам,

а долната ризка така окъся ми…

Обувките вече съвсем са ми тесни,

и с тези мазоли не ми е до песни!“

Една част от стихотворението беше на тема храната, но тъй като Марго не успя да преведе всичко в рима, аз го пропускам. Но стихотворението за рождения ми ден е хубаво, нали? Всички бяха много мили към мен и получих доста и все хубави подаръци; между другото, голяма книга на любимата ми тема — митологията на Елада и Рим. Не мога да се оплача и от липса на бонбони; всички бяха посегнали на последните си запаси. Като най-малката в нелегалното семейство бях наистина почетена много повече, отколкото заслужавам.