Ричард Кондън
Фамилията Прици (58)

Петдесет и осма глава

Луис излетя от Ню Йорк една седмица по-рано, първо за Сиатъл и после за Якима. Преди да замине беше извикан в Бруклин и приет от самия дон Корадо, който му каза колко много оценява работата, с която ще се заеме, и му обеща, че когато Уили и Джоуи си получат заслуженото, ще направи Луис помощник-управител на казиното в големия хотел на Прици във Вегас. Луис остана смаян от дон Корадо. През целия му живот той бе легенда за него и ето го сега, грижи се за всичко да бъде направено както трябва.

Луис се настани в хотел в Якима, свали обувките си, защото имаше убийствени болки в краката си и се обади на един от посредниците на недвижими имоти, чиито телефонни номера бе взел още в Ню Йорк. Уговори се с него да го вземе на другата сутрин и да му покаже къщи в покрайнините на града. След това, за да се поотпусне малко, се обади на една жена от Вегас, която познаваше, и си поговориха мръсотии по телефона.

На следващата сутрин след солидна закуска той се срещна с посредника на недвижими имоти във фоайето на хотела и започнаха обиколката. Реши, че четвъртата къща, която видяха, е подходящата. Беше малко неудобна като за град, изглеждаше малко откъсната от света може би, но имаше неопределен чар, каза Луис.

— Неопределен чар ли? — повтори посредникът. — Трябва да запомня това.

Върнаха се в бюрото на посредника, където Луис подписа договор за три години на името на Артър Вентура и написа чек за тримесечна предплата. Попита дали има търговец на мебели в града и декоратор по вътрешно оформление. Посредникът отговори, че новото сдружение, което продава мебели и извършва вътрешно оформление, е открито току-що, само преди няколко месеца. Той не знаел нищо за работата им, но името е Хобърт Търмън, също член на клуба на „Оптимистите“, а името на компанията — „Качествена мебел и декор“. Той даде на Луис телефонния номер на компанията.

— Може би вие ще се обадите вместо мене — каза Луис.

— Разбира се. — Посредникът набра номера.

— Барт Търмън, моля — каза той. Луис примигна. Барт? Възможно ли е да е Уили? — помисли си той.

— Барт, обажда се Ив Уизлър. От „Уизлър — недвижими имоти“ ли? Разбира се. Барт, имам потенциален клиент за тебе тук, при мене, току-що подписа договор за три години за една немебелирана къща на „Селах“ и би искал да дойде при тебе да говорите за обзавеждането й. Положително. Името му е господин Артър Вентура. Ще го пратя веднага.

Луис не видя Джо Лабриола при първото си посещение. Уили го разведе из помещението с изложени мебели и го настани да разгледа няколко големи каталога с мебели.

— Какви мебели търсите, господин Вентура? — попита Уили.

— Все още не съм решил. Мисля да потърся декоратор в Сиатъл, който да огледа къщата и да ми препоръча нещо.

— Ей, не е нужно да ходите в Сиатъл за това — каза Уили. Ние имаме декоратор тук. Абсолютен талант. Получил е квалификацията си в Ню Йорк. Искам да кажа, че наистина е върховен талант. — Той прокара ръка по челото си.

— Ами…

— Слушайте. Вие, аз и декораторът ще отидем на място в къщата, той ще огледа и след два дни ще ви представи списък с идеи и няколко скици, така че ще видите колко е добър и ще можете да си спестите около три месеца време за нанасяне в новото място.

— Това е отлично.

— Казвам ви, той е страхотен декоратор.

— Жена ми и децата са в Мемфис. Аз току-що се преместих и колкото по-скоро мога да ги доведа, толкова по-добре.

— Да? В кой бранш сте?

— Това е строго поверително, но моята компания ще открие фабрика тук. Ние правим спално бельо — чаршафи, покривки и калъфки за възглавници. Не можем да започнем, докато не се настаня.

— Много ли от вашите хора ще наемат жилища тук?

— О, да. Най-малко четирима от ръководния състав.

— Ще свършим добра работа по къщата ви.

— Чудесно.

— Можем да отидем още сега, ако искате — каза Уили.

— Утре сутринта ще бъде по-добре. — Те си стиснаха ръцете и Луис се върна в хотела.

Уили се обади на Джоуи по телефона и му каза, че е дошъл големият им шанс — предстои им голяма работа. С изключение на няколко продадени стола, боядисването на няколко стени и една гарнитура за столова, предложението на Луис беше единствената солидна поръчка, която Джоуи беше видял, откакто откриха фирмата.

Джоуи се показа много сдържан, но не можеше да се овладее. Той носеше тренчкот върху бяла копринена риза. Не носеше грим, но изглеждаше така сякаш имаше нужда от него. Гласът му беше променен, като че ли Програмата за защита на свидетели му беше дала цял нов комплект от гласни струни. Така каза Луис на Чарли, когато му се обади същата вечер от една телефонна будка през два района. Гласът му едва ли е звучал така, когато работеше в Бруклин.

Те отидоха да разгледат къщата и Джоуи продиктува куп бележки на Уили. В града Уили каза на Луис, че ще му се обади веднага щом приготвят всичко. Луис отговори, че умира да види какво ще му предложат, но окончателното решение ще вземе шефът му, който ще пристигне със самолет от Милуоки.