Ричард Кондън
Фамилията Прици (28)

Двадесет и осма глава

Късно следобед в неделя двама от хората на Дженаро Фустино посрещнаха лекия самолет с Чарли и го заведоха в дома на Дженаро, намиращ се сред разкошни градини в елегантен квартал на Ню Орлиънс. В интимна семейна обстановка той обядва заедно с Дженаро, Натале Еспозито и съпругата на Дженаро — Бърди, най-малката сестра на дон Корадо. Тя бе много приветлива пълна жена около шестдесетте, която не подви крак през цялото време, поднасяйки все нови и нови блюда. Изглежда много по-добре от брат си — мярна се в главата на Чарли, но мисълта го прободе като предателство към дон Корадо.

Първото ястие беше chinulille^[1], малки пържени равиоли, пълнени със смес от подсладена и с много подправки извара и жълтък от яйце. Дженаро, родом от Калабрия, известен със своите 117 чифта обувки, толкова се захласна в превъзнасяне достойнствата на калабрийската кухня, че Чарли не можа да го приеме сериозно. Самият той, а и всеки нормален човек, би предпочел сицилиански равиоли, пълнени със салам, но си замълча. Ядоха tonno bollito^[2] — сварена прясна риба тон със зехтин и чесън, кисели краставички и салатки. Не беше лошо, но spada a ghiotta^[3], което ще рече едно хубаво парче риба-меч, сготвена със зехтин и лук, целина, домати и маслини, щеше да е по-добре. Поп му беше споменавал, че калабрийците нищо не разбират от хубаво ядене. Е, накрая имаше и нещо сицилианско — sammartina, сладкиш на няколко слоя, с който госпожа Фустино бе почела и родното си място. Чарли извади молив и записа върху стар плик рецептата, която госпожа Фустино занарежда с удоволствие, а съпругът й ги гледаше снизходително усмихнат.

След обяд мъжете се оттеглиха в салона. Дженаро бе изключително радушен. Операцията, за която той отговаряше, обхващаше територия от страната, но и сумата, която изтръгваше, се изразяваше също с огромно число — мяра за мяра. Той бе могъщ човек, добър приятел на Прици, неизменен съдружник, а и роднина. Той предложи на Чарли да отседне в една от къщите му, която се намираше на седемдесет мили от Ню Орлиънс, сред ръкавите на Мисисипи, или ако предпочита, в апартамента на улица „Сейнт Чарлз“. Но любезният Чарли каза, че май е по-добре да остане в хотела, в центъра на града, където ще може лесно да получава съобщения и да си дава дрехите за пране.

— От кой друг очакваш съобщения, освен от мен и Анджело? А в къщата на Мисисипи има трима прислужници. Ще опиташ кухнята им, истинско чудо, а ако предпочиташ италианска храна, ще ти приготвят, на тях им е все едно.

— Трудно свиквам със селския живот, Дженаро. Шумно ми е, буболечки цвърчат, птички вдигат врява и току се стрелкат, трудно е да предвидиш откъде какво и защо те връхлита.

— Тогава ще ти изпратя персонал в апартамента на „Сейнт Чарлз“ — готвач и прислужници да ти чистят.

— Само обяснения да им давам.

— Разбирам какво имаш предвид. Добре. Ще те настаня в хубав хотел, в Квартала. Шумно е, но този шум го разбираш. Искаш ли компания?

— Кучки ли?

— Ами да.

— Не, стигат ми.

— Анджело каза, че ще останеш няколко седмици.

— Аха.

— С какво име пътуваш?

— Франк Аримината. Ей, чуй, благодарен съм ти, че ме прибра в дома си.

— Ти винаги си добре дошъл тук, Чарли. Но ти кацна при мен не само защото си ми симпатичен, има и друга причина.

— Така ли?

— Помниш Дж. Ф. Мелън, нали? Реформаторчето, което продава божиите дела на едро?

— Да.

— Анджело изпрати в петък един мъж, Ал Мелвин, познаваш ли го?

— Водопроводчика ли?

— Предаде ми съобщение от баща ти и замина. Синът на Мелън ще бъде тук другата седмица, за да вземе участие в конгреса на църквите. Дон Корадо има нещо на ум. Той иска Мелън да бъде дисквалифициран от състезанието ден преди изборите, ама да стане сто процента сигурно. Знаем в кой хотел ще отседне синът му, в „Иберия“, на регистрацията имаме наш човек, ще му дадат стая 827, която е в дъното на коридора, встрани от голямото движение. Анджело иска да му подготвим там една изненада.

— Какво по-точно?

— Снеси му няколко грама дрога, подхвърли му пищов, имам точно каквото трябва. Ще докараме една курва за свидетел, а подробностите оставям за теб.

— Кога т’ва?

— Следващата неделя следобед, а дотогава се забавлявай, не скучай. Ако ти трябва нещо, обади се.