Ричард Кондън
Фамилията Прици (31)

Тридесет и първа глава

Поп се обади малко след осем в неделя сутринта.

— Как си, Чарли?

— Говори ли с нея?

— С коя?

— Как коя, Божичко, тате!

— А, водих я на вечеря.

— Значи си я видял. Как е тя? Хубава е, нали?

— Повече от хубава, по-хубава от всичко друго, мисля да я сложим в музей. Тя е безценен шедьовър, Чарли.

— А срещна ли се с Мейроуз?

— И двете не ми вярват. А Мей направо е кипнала.

— Какво им каза?

— Казах на Мей, че имаш важна работа в Ню Орлиънс. И на другата казах горе-долу същото, но с повече думи.

— К’во да правя, тате?

— Дай им време. Рано или късно, играта ще загрубее и някой ще напусне терена.

— Искаш да кажеш, че това ще съм аз. Вече не издържам. Обади се Мей. Каза, че ще дойде тук.

— Чарли, к’во да ти кажа? К’во можеш да направиш? Нищо. А да знаеш, че Мелън е готов да ти види сметката, но първо ще те залее с вестникарска помия. Великото съобщение ще бъде предавано и по всички телевизионни мрежи утре вечерта. Всичко, дума по дума — какъв безобразник само! Чарли… много е опасно. Днес следобед трябва да запушиш устата на синчето.

— Тате, как да мисля за това? Много съм го закъсал. Какво да правя, ако се появи Мейроуз?

— Връщаш се. След като шумотевицата на медиите около сина на Мелън отмине, за нас работата е приключила и ти можеш да си дойдеш в Ню Йорк.

— Така ще стане идеално, тя да дойде, а мен вече да ме няма.

— Е, все някога трябва да се срещнеш с нея.

— Само едно ми е ясно — не мога да застана пред нея, не само сега, но и до края на годината. Не съм готов.

— Ще й кажа, ме не трябва да тръгва, защото не искаме да безпокоим Дона, освен това, ти скоро се връщаш.

— Обади й се веднага, да не идва!

— Чарли, още нещо.

— К’во?

— Ами другото момиче, Мардел…

— Е?

— Хванала малко пневмония.

— К’вооо!?

— Не дигай паника! Тя не е зле, намерил съм й добър лекар и хубава болница, всичко ще е наред.

— Коя болница?

— Санта Грация.

— В Бруклин ли?

— А защо не? Там всички ни познават, доктори и сестри.

— Кой е лекарят?

— Сирил Соломон.

— Коя стая?

— 318.

— Връщам се в Ню Йорк.

— Чарли! — гласът на Анджело прозвуча грубо. — Имаш работа в Ню Орлиънс. Да не мислиш, че това с Мелън е някаква шега. В най-добрия случай те чакат от петнадесет до тридесет години пандиз. Послушай, за момичето се грижат по най-добрия възможен начин. Да не би ти да си лекар? Всеки ден я виждам и си говорим врели-некипели. С нищо повече не можеш да помогнеш. Стой си там! Бъди мъж! — Поп тръшна слушалката.

Чарли втренчи поглед в телефона. Той добре схвана думите на Поп. Кое нещастно създание се разболява от пневмония по това време? Обади се на оператора за междуградски разговори. Помоли да му намерят номера на болницата „Санта Грация“ в Бруклин, Ню Йорк и да прехвърлят разговора в стаята му.

— Съжалявам, господине. Трябва да зная името на лицето, с което ще говорите.

— Който ви отговори.

След двадесет секунди телефонът вече звънеше. Някой вдигна и операторът поиска стая 318. Чу се глас. Прехвърлиха разговора на Чарли.

— Мис Мардел ла Тур — каза той.

— Мис ла Тур не може да говори по телефона. Не биваше да звъните тук.

— Къде е тя? — гласът на Чарли потрепна от надигаща се паника.

— Тя е с кислородна маска. Кой я търси?

— Кажете й, Чарли Партана.

— Какво! Чарли, тук е Анджи Арагона.

— Анджи? — Божичко, сестрата! Някога бяха близки. Тя не живееше в техния квартал. Никой от нейното семейство не беше от техните среди, така че бяха близки в най-интимния смисъл на думата.

— Ей! Приятно ми е да си поговоря с теб. Както едно време.

— Как е тя?

— Ще се оправи. Малко треска, леко задръстване на дробовете, но вече не се пълнят със секрет. Добре е. Ако ти е приятелка, казвам ти, че ще се оправи.

— Защо да не говоря с нея тогава?

— Е, не е добре чак дотам. След два-три дена — може. Обади се пак.

Чарли остана зашеметен. Знаеше чудесно, че не може да престъпва заповед на баща си или на дон Корадо, но от друга страна, как може да не скочи в самолета и да отлети при нея? Как да постъпи? Ако се вмъкне с насилие в стаята й, тя може да се развълнува и състоянието й да се влоши. А и какво да й каже, щом е с кислородна маска? Чувствуваше се объркан. Такъв отговорен момент в неговия живот, а той си седи в стаята и не знае какво да прави. Поръча й цветя — за деветдесет долара, телеграфически.