Ричард Кондън
Фамилията Прици (35)

Тридесет и пета глава

Натал Еспозито, кълбовиден пухчо, изтърколил се безшумно по кривата на годините и вече превалил средата, позастарял мъж, в старичък Додж, дойде да прибере Чарли Партана от хотел „Нов францисканец“ в неделя, 4:23 часа следобед. На задната седалка имаше момиче, облечено с панталони от лачена кожа и блуза, напомняща детска престилка. То се занимаваше едновременно с две неща — слагаше си червило и дъвчеше дъвка.

Паркираха в странична уличка в края на Канала, далеч от Vieux Carrè и влязоха в хотел „Нова Иберия“ поотделно, през два различни входа — Чарли сам, а Натале с момичето. Натале носеше куфар. Качиха се нагоре също с различни асансьори и се срещнаха в края на коридора пред стая 827. Натале отвори с шперц и влязоха в хотелската стая с две легла.

Чарли откри празния куфар на Марвин в единия голям шкаф. Натал заизважда от чекмеджетата на скрина ризи, бельо, чорапи, а Чарли ги пъхаше в куфара, който погълна костюма заедно с три вратовръзки, намерени да висят в същия шкаф. Момичето заизпразва другия куфар, който бяха донесли със себе си: дамско бельо, пуловери, рокли и разни женски принадлежности, всичко в два размера и започна да ги подрежда в чекмеджетата на скрина и в шкафа. След като свършиха с размяната на дрехите, Натал каза на момичето:

— Хайде, време е.

Тя свали сакото си и се обърна с лице към него. Натале хвана здраво горния край на блузата и я разпра на две. Момичето беше без сутиен. Толкова е малка, помисли Чарли, а вече е добре закръглена.

— Сега следва най-тежката част от програмата.

— Не за мен, а за теб — отговори тя.

Върху лявата скула на девойката се стовари майсторски удар, който я просна на земята. Той й помогна да се изправи, тя седна, хубаво си разчорли косата и запали цигара.

— След десет минути — каза той, като си гледаше часовника. — Аз отивам да пусна една вода.

Излезе. Чарли се загледа през прозореца.

— За първи път ли ти е? — попита момичето.

— Малко нещо такова.

— Не е толкова страшно колкото изглежда.

Чарли се поразтъпка и застана на вратата, така че когато се отвори, той да остане встрани.

— Браво, ти си момиче на място — каза той.

— За това ми плащат — тя говореше със силен тексаски акцент.

— Аз ще си стоя тук — провикна се Натал от кенефа.

Те се смълчаха и спокойно зачакаха, докато накрая се чу меко превъртане в ключалката. Вратата се отвори. Марвин Мелън, нисък и дебел, влезе в стаята. Погледът му спря върху жената на стола.

— Моля за извинение. Вероятно съм сгрешил етажа.

В същия миг Чарли приложи специален удар в тила и мъжът се свлече долу. После затвори вратата. Натал излезе от кенефа, държейки две пликчета от сребристо фолио и патлак. Чарли се наведе, отвори ципа на панталоните, смъкна долните гащи и извади на показ хилавите гениталии на Марвин. Натал пъхна по едно пликче и в двата горни джоба на сакото, а патлака — в колана на панталоните.

— Много добре — каза той на момичето, имаше предвид окото, което се издуваше хубаво и цялото ударено място постепенно потъмняваше.

Чарли и Натал излязоха с куфара на Марвин. Момичето им отпусна две минути, колкото да минат по коридора и да слязат надолу по стълбището, носле неистово запищя. Само миг по-късно в стаята нахълта докторът на хотела, следван от двама детективи — представители на градската полиция, които си послужиха с шперц, за да отворят вратата. Момичето се стараеше да прикрие с ръце голотата си.

— Слава Богу, дойдохте — каза тя. — Този дрогиран тип ме преби, насилваше ме да правим перверзен секс.

Чарли и Натал влязоха в стая 610, два етажа по-долу, изпразниха куфара — окачиха костюма в шкафа, а ризите и бельото сложиха в чекмеджетата на скрина, извадиха тоалетните принадлежности, наредиха ги върху поличката над мивката и разбъркаха завивките на леглото.

Докато полицаите полагаха върховни усилия да облекат момичето прилично, за да я разпитат за случая, пристигна „майката“ — госпожа Елън Тоуби, завърнала се от пазарна обиколка. Щом научи за станалото, тя докопа Марвин Мелън и така бясно го зарита, че му счупи три ребра преди да успеят да я възпрат.

Чарли се прибра в своя хотел „Нов францисканец“ около шест и половина. Имаше съобщение да се обади на Бърди Фустино, съпругата на Дженаро, и той побърза да позвъни.

— Госпожа Фустино? Чарли Партана.

— К’во те прихваща? Викай ми Бърди.

— Разбира се, чудесно — това е сестрата на дон Корадо, за бога, помисли Чарли.

— Обади ми се племенницата тази вечер.

— Каква племенница?

— Мейроуз. Твоята избраница. Пристига.

— О, великолепно! Значи идва? — после загря.

— Моята избраница ли каза?

— Не се стягай де!

— Кой ти каза?

— Тя, кой друг! Помислих, че ще искаш да я посрещнеш.

— Добре. Естествено.

— Тя ще отседне у нас.

— Разбира се. Знаеш ли с кой полет пристига?

— В единадесет ще дойде кола да те вземе, шофьорът знае номера на полета. Пристига в 12:05 часа, а след това ви чакам за обяд.

— Прекрасно.

— А, знаеш ли какво ще ви направя за десерт, разбрах, че обичаш сладко.

— Какво?

— Uccidduzzi със scursunera^[1]! По сицилиански, как ти се струва?

— Нямам думи. Страхотно, Бърди.