Ричард Кондън
Фамилията Прици (57)

Петдесет и седма глава

На вратата на спалнята се чукаше силно. Беше единадесет и пет сутринта. Мейроуз се провикна:

— Кой е?

Чу се приглушен глас, че е помощник-управителят на хотела. Тя извика:

— Иди на другата врата.

Наметна си халат върху бельото, пресече всекидневната и отвори вратата на апартамента. Беше помощник-управителят, но с него бяха Ал Мелвини и Фил Витимидзаре.

— Какво значи това? — попита ги тя.

Те нахлуха в стаята и затвориха вратата зад себе си.

— Махайте се оттук, по дяволите — каза тя. — Махни тези грубияни от стаята ми — обърна се тя към помощник-управителя.

— Къде е момчето, госпожице Прици? — попита Водопроводчика.

Младият човек излезе от спалнята, като се опитваше да завърже колана на хавлията, предоставена от хотела.

— Какво става? — попита той.

— Ах, ти, кучи сине! — Фил Витимидзаре сграбчи двете му ръце и ги изви зад гърба. Водопроводчика пристъпи напред и го удари силно в стомаха с юмрук, и то не веднъж, а три. Закуската на младежа се изля върху килима.

— Ал, за бога — извика Мейроуз, опитвайки се да хване ръката му. Той се освободи от нея и халоса момчето в лицето. Тялото се свлече. Фил го повдигна. Водопроводчика стовари още три юмрука в лицето му — вече подпухнало и обезобразено. Фил остави тялото да се свлече на пода, а после и двамата, все още с шапки на главите, започнаха да го ритат в ребрата от двете страни на тялото му. Помощник-управителят гледаше замръзнал от ужас. Водопроводчика преустанови работата си.

— Обличайте се, госпожице Прици — каза той. — Трябва да хванем самолета за Ню Йорк.

— Я се разкарай, Ал — отвърна тя.

— Обличайте се или ние ще ви облечем. За нас няма никакво значение.

Тя отиде до малкото бюро в стаята и написа чек. Подаде го на помощник-управителя.

— Слушай. Този чек е за него и е добре да го получи, ясно ли е? Искам хотелът да осигури всички разходи по него, за доктор и болница, а след това ми изпратете сметката. Адресът е върху чека. Ясно ли е? Схванахте ли?

Помощник-управителят погледна Водопроводчика. Оня кимна.

— Ако не се погрижите за него — доктор, болница, и ако не получи този чек, ще направя писмена клетвена декларация за това, което се случи тук тази сутрин и в Ню Йорк ще наема журналист, който да публикува историята по всички вестници в САЩ, разбирате ли какво ви казвам?

Помощник-управителят извъртя очи и погледна към Водопроводчика.

— Правѝ каквото ти казва госпожицата — каза Водопроводчика — или ще те хвърля в отходния канал.

* * *

Тя пътуваше в първа класа, най-отпред в самолета. Водопроводчика и Фил седяха зад нея. Тя отказа да яде и пие, но двамата мъже ядоха за шестима. Когато самолетът пристигна в Айдълуайлд, на летището чакаше кола. Беше шест часа вечерта. Закараха ги в къщата на Винсънт в Бенсънхърст. Винсънт ги посрещна на вратата и те я оставиха тук.

Тя седеше във всекидневната на бащината си къща. Той мълчеше. Гледаше я така, сякаш беше боклук, а на нея й се прииска да му изкрещи.

— Ти посрами семейството пред всички, които представляват нещо в тази страна — каза й той. — Ти показа на целия свят, че изобщо не те е грижа за семейство Прици. Ти никога не си вярвала в това семейство. Даде ти се възможност да се ожениш за сина на най-стария приятел на дядо ти, но вместо това избра да бъдеш passeggiatrice^[1]. Слава Богу, майка ти никога няма да узнае какво си сторила. Отърва се от тебе при ангелите. Слушай ме сега! Повече няма да говоря с тебе. Анджело Партана казва, че ти прощава, но Чарли никога не може да ти прости, ти отне неговото мъжко достойнство пред всички хора в тази страна. Можеш да се залъгваш, че все още принадлежиш към това семейство, можеш да се залъгваш, че си все още моя дъщеря, но не си. Не си от семейство Прици. Не си моя дъщеря. Никога няма да произнеса името ти и ще се погрижа да останеш стара мома.

Тя излезе от къщата с един куфар, Поп я чакаше в стария шевролет. Той й се усмихна и й каза да се качи в колата.

Пътуваха на север към Бруклинския мост.

— Дон Корадо иска да ти обясня новите правила на играта — каза той. — Но първо искам да ти кажа, че разбирам защо направи така. За това е необходимо повече кураж, отколкото имам аз.

— Не зная за какво говориш, Анджело. Какви са новите правила?

— Трябва да живееш извън Бруклин. Нямаш право да стъпваш тук и да виждаш семейството. Не можеш да идваш на сватби, погребения, кръщенета. Не можеш да се срещаш с никого в Бруклин.

— Голяма работа. И без това се нуждая от промяна.

— Леля ти Амалия иска да й се обаждаш по всяко време, където и да е. Дори в къщата на дон Корадо. Хич не й пука.

Мей започна да плаче тихо.

— Същото важи и за мене. Ако имаш нужда от нещо, ако искаш нещо да разбереш, ако ти трябва компания, обаждай ми се. Ще дойда където и да си и ще си похапнем хубаво.

— А Чарли?

— Чарли остава в Бруклин. Всичко е свършено, Мей.

— Аз поисках да стане така.

— Ще почакаме да мине известно време. Амалия и аз ще обработваме дон Корадо и Винсънт. Постепенно можем да постигнем някои промени. Постепенно ще можеш да си идваш за сватби и погребения.

— Ти си приятел, Анджело.

— Ще трябва да мине малко време. Остави времето да работи. Няма нищо, което да не може да се промени с времето.