Ричард Кондън
Фамилията Прици (4)

Четвърта глава

Мардел ла Тур, двадесет и три годишна и един месец, бе изцяло погълната от фантасмагоричните си артистични превъплъщения. Умът на приятелката й, Хати Блекър, бе изтощен от тежки мисли за придобиването на магистърска степен, което би й позволило да продължи работата си за докторат в областта на бихейвиоризма. Последната година Мардел бе станала нейна сянка, оказвайки й безценна помощ при изучаването на различни типове човешко поведение. И така, досега тя бе влизала в кожата на Френси Брейдън, циркова артистка, майсторка на трапеца; Лили Еймис, откачена по тениса, професионалистка: в Хамбург бе известна като Герт Шримър, владееща женската „еротична“ борба в кал; в Лос Анджилиз се бе появила под името Джанет Мартин, сътрудничка на филмова агенция. Всичко това Мардел правеше не за да изкара прехраната си, а за да помогне на Хати.

„Мардел“ бе родена в Кроуел, с кръщелно име Грейс Уилънд. Възпитаничка на Фокскрофт и Бебибгтън, завършила също театралната школа на Иейл. Баща й беше заместник държавен секретар, отговарящ за източноазиатския и тихоокеанския регион, майката — художник и скулптор. Бяха толкова богати, че ако закриеха една единствена сметка, нищожна част от купищата пари, които притежаваха, съответната банка би изпаднала в голямо затруднение, изправена пред опасността да банкрутира. В Джорджтаун обитаваха една от просторните къщи във „федерален“ стил, която освен игрална зала и две пътеки за боулинг в подземната част имаше и „таен проход“ до домовете на вероятните кандидат-президенти в идните кампании — през 1972, 1976, 1980, както и до онези на вече отминалите, много преди 1968. Парите им бяха „благородно“ стари и притежаваха голяма част от страната от много поколения насам, както по майчина, така и по бащина линия.

Мъката я бе принудила да се превъплъщава, т.е. да живее и говори като някой друг, да играе все нови и нови скечове на живо; тя искаше нейната приятелка Хати Блекър да е най-блестящата студентка в Колумбийския университет — не само защото я бе научила да играе тенис, а най-вече защото я бе запознала с Фреди, мъжът-мечта за девойките от нейното поколение. Откакто преди четири години Грейс навлезе в живота на възрастните, Фреди бе държан на прицел, тайно или явно, от всички познати й момичета във Вашингтон. Ако живееха в общество, позволяващо многоженството, той щеше да има поне дванадесет или четиринадесет съпруги, и всичките красиви, страхотни жени. Беше неотразим във всичко. Тялото му излъчваше дива красота. По изящество не отстъпваше на дезертиралите руски балетисти. На деветнадесет години Грейс бе съставила цял списък от преимуществата и невероятните качества на Фреди, но не ги прехвърляше много-много в ума си, защото след всяка среща бе погълната от усилието да запомни Фреди какъвто го е видяла, а те се виждаха само когато му беше възможно да се откъсне от секретните дела на службата си във Вашингтон.

Поддържаше връзка с Вашингтон чрез писмата до майка си. Понякога, за да навлезе по-дълбоко в характера на новата си самоличност, която превъплъщаваше в услуга на Хати и нейните проучвания, тя пишеше писма по „случая“ до хора, които според нея имат пряко отношение към героя й, зависят в някаква степен от него или ги свързват трайни интереси. Писмата до тези измислени личности-типове помагаха да разшири обсега на образа, а Хати не намираше думи да изрази благодарностите си, така че Грейс се принуди да й каже: „Хати, стига лигавщини! Аз съм учила за това. Всички тези измислени, но «живи» хора са голяма школа за мен. Искам да кажа, има ли по-добро училище за актриса или драматург от това да познаваш живота на героите си?“

Накратко, за петте години след завършването на театралния факултет във Фокстрофт, Кроуел ла Тур бе успяла да опита: кока, астрология, джин, халюциногенни гъби, източни религии, крос за здраве, обувки-луноходки, трансактова терапия, богата на протеини храна и „W“ — зад този знак се криеше списание, вестник или каталог. Никога не беше работила в Лондон и Париж. А в Шафсбъри бяха отишли веднъж с Фреди да купят неделните вестници и гостуваха на някои си Уелдънови.

Мардел ла Тур не съществуваше преди да прекрачи прага на казиното, в деня, когато сменяха програмата и я наеха на секундата. Изключвайки за момент фантазиите около танцьорката Мардел ла Тур и живота, който тепърва й предстоеше в това превъплъщение, тя вече се виждаше в следващото си похождение: жена, подгонена от нимфомания, изучаваща любовта с похотлива, неутолима жажда — без да се свени от тайните на старите гари и плевници, в ръцете на един мъж, ако е възможно, за да се подготви за Фреди, всичко да знае, когато и ако удари часът на законната брачна връзка.

Задавяше я възторг, като си помислеше, че съдбата й бе изпратила стопроцентов бандит, при това така учтив, така искрено решен да постъпва правилно, както той вижда нещата. Оберкелнерът, господин Смаджа, беше мило същество. От него научи, че „Латино“ е собственост на семейство Прици, prima inter pares^[1] от мафията в САЩ, също като баща й по отношение на правителството. В гримьорната си отваряше очите и ушите на четири и така разбра, че Чарли Партана е заместник на боса и заместник на семейството, което я накара да обуздае малко развихрената си фантазия.

Седмица след като бе обядвала с Чарли, Грейс написа на майка си следното:

„Срещнах най-очарователния човек в Ню Йорк. Мисля, че от него ще извлека ценни факти за изследването на Хати. Колегите ми казват, че той е «горила», но ако не знаеш какво е това, по-добре не се старай да наумиш. Той е цял абориген, но наистина приятен, и е висш служител на престъпна организация в Бруклин, което е квартал на Ню Йорк. О, а какви обноски има само! И макар че е тридесетгодишен, учи във вечерно училище, за да получи диплома за средно образование. Остават му още пет месеца до завършване — две години и половина упорита работа и постоянство. Изглежда дипломата е по-важна за него от знанията. Той се държи с мене като че съм дрезденска статуетка — малка, нежна, стеснителна, ако въобще можеш да си представиш такова нещо, като вземем предвид моите размери.

Шегата настрана, но той може да бъде истинско откритие за проучването, което правя. Хати Блекър смята да се посвети на социология на етносите в Америка, след като приключи с доктората. Аз сериозно обмислям пространен доклад, основан върху наблюденията на моя нов приятел — без преувеличение, още един диамант в короната на приятелката ми Блекър.

Обядвах с Едуина, спомняш си, че тя се омъжи за бедния Пуфи Уидзъл на едно симпатично малко влакче в Шотландия. Срещам се е Чарли, моя криминален бос, три пъти в седмицата, след като той свърши училище, а аз работа. В останалите дни и вечери чета, наваксвам пропуснатото или обикалям дискотеките с Чандлър или Фреди. Ето и най-интересната новина — Фреди иска да се оженим.

Мисля, че Едуина отново прояви своята оригиналност. Три часа преди погребението на съпруга си тя избираше траурни одежди от колекцията, доставена и от «Бендъл и Мейнбокър» (погребалния дом на Кембъл, на «Медисън Авеню»). Преоблича се седем пъти в стаята, където бе положен Пуфи (разбира се вратата бе заключена), и най-накрая отиде на церемонията в крематориума облечена с коженото палто върху сутиен и гащички. Казва, че не й харесва живота като вдовица и няма да се облича като такава.

Поглъщам сицилианска храна в огромно количество, защото моят криминален бос не разбира от друго. Изчерпва се май само с шафран и сардини, или фъстъци, стафиди и аншоа.

Поздрави на татко, а на теб силна прегръдка и гореща целувка, с обич Грейси.“