Ричард Кондън
Фамилията Прици (32)

Тридесет и втора глава

Анджи Арагона затвори телефона и се обърна към Мардел, която седеше в огромен фотьойл, завита с одеяло. Сестрата изглеждаше замаяна от нахлулите в съзнанието й спомени.

— Беше Чарли Партана. По какъв повод те търси?

— Светът е малък — отвърна Мардел.

— Аз самата не съм го виждала от близо осем години. Във всеки случай, откакто съм омъжена, не сме се срещали. Казахте ми да не ви свързвам с никого, ако ви търсят, но ако с Чарли сте приятели и той знае, че сте тук, как може да отказвате да разговаряте с него?

— Той накърни чувствата ми, Анджи.

— Чарли? Как? Ако не е много лично, разбира се.

— Е, ходехме, той казваше, че има много сериозни намерения, но… изведнъж се оказа сгоден, щял да се жени за друга.

— Ахаа! За коя?

— Някоя си Мейроуз Прици.

— Прици? Мейроуз Прици!

— Само не казвай, че я познаваш.

— Тя е много високо, Мардел, на самия връх във fratellanza-та.

— В мафията?

— Шт!

— Какво лошо казах?

— Никой, нито политиците, нито медиите, да не говорим за fratellanza, не обичат да чуват тази дума.

— Защо не?

— Защото изразява неуважение към итало-американците, а те са много чувствителни.

— Тогава ни трябва нов закон, според който всеки един с италианско име и полицейско досие да променя името си.

— Как да го промени?

— Ами с ескимоско.

— А, това ще обиди американците-ескимоси.

— Няма значение, и без това няма политици — ескимоси.

— Нищо чудно, че не искаш да говориш с Чарли. Жена като тебе е взривоопасна.

— О, аз не му се сърдя много. Искам да запомни урока, който му дам. Моята теория е следната: щом не може да говори с мен по телефона, по-бързо ще се върне у дома.

— Ами какво ще каже, знаеш коя.

— Коя?

— Госпожица Прици.

— О, това ще се уреди — отговори Мардел. — Тя иска да се срещнем.

Когато Анджи излезе, Мардел захвана да пише писмо на майка си:

Скъпа майко,

Сега вече със сигурност мога да ти кажа, че за Коледа ще си бъда у дома и ще поостана. Трябва да си поговорим за Фреди. Станал е много настоятелен, ето защо рано или късно трябва да получи моя любезен отговор. Ние добре знаем какъв е отговорът, защото се обичаме, а и ти винаги си ме учила, че в такива случаи се постъпва по един-единствен начин. Работата ми в Ню Йорк е на приключване. Искат да ме преместят в Невада, но това на мен не ми харесва. Онзи тип, за когото ти писах, още се навърта наоколо и чудесно се забавлявам. Хати Блекър каза, че с материала, който събирах така търпеливо, ще завърши разработката си за магистърска степен. Най-неочаквано ме пипна пневмония. Играх тенис у Лавертови, къщата им се намира сред поляните на суперелегантната 64-та улица, там има кортове, и цялата потна, отидох да се преоблека, а някакъв шегаджия беше включил климатичната инсталация. Не се плаши. Бащата на моето бруклинско приятелче ме настани в болница още при първите признаци, така че болестта отмина преди да е започнала.

Някой почука.

— Влез — напевно се провикна Мардел.

Много висок млад мъж с тъмносиво палто от мек вълнен плат и кадифена яка се появи в стаята. Усмихна се топло.

— Здрасти Грейси.

— Фреди! Каква изненада! Как ме откри?

— Едуина ми каза къде си. А ти как попадна точно тук?

Усмивката й изпълни стаята. Господи — помисли си тя, — колко красив мъж!