Ричард Кондън
Фамилията Прици (51)

Петдесет и първа глава

След като поканите бяха адресирани, Мейроуз съобщи на Винсънт за годежа си с Чарли. Той реагира като първокласен робот. Дядо й със сигурност не го е предупредил, защото чувството за omerta на дон Корадо беше толкова силно, че нямаше да му позволи да разкрие каквото и да било, дори прогнозата за времето, ако инициативата не излиза от него. Съществуваше минимален шанс Амалия да се е обадила на Винсънт, но с годините реакциите му бяха станали непредсказуеми и хората вече не си правеха труда да го държат в течение.

— Тате — каза тя, докато той сядаше в любимия си стол, за да почете вестник преди вечерята да стане готова.

— Какво има, за бога?

— Имам новини.

Той я погледна стреснато, почти паникьосан, убеден, че е бременна. Не смееше да проговори, ококорен.

— Чарли Партана и аз ще се женим.

— Чарли? Какви ги говориш? Мислех, че ти и Чарли изобщо не си говорите.

— О, говорим си, тате — отвърна тя загадъчно.

— Искам да знам нещо, Мей.

— Какво, тате?

— Налага ли се да се жените? Знаеш какво имам предвид.

— Налага се, но не е това, за което си мислиш. Той беше вън от себе си от радост.

— Господи, Мей, винаги съм се страхувал, че ще се омъжиш за някой от нашите. Чарли! Това е… ами… според мен това е страхотно. Но, божичко, Мей, къщата ще опустее без теб. Той я разцелува и отново взе вестника.

— Няма да повярваш какво пише тук — каза той и удари вестника.

— Какво?

— Заглавието е: ЕКСПЕРТ ПО ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ ПРЕДВИЖДА КРАЯ НА МАФИЯТА. Откъде вадят тия шантави истории.

— От Едуардо предполагам.

— Чуй това… „Най-големият експерт по организираната престъпност в щата Ню Йорк съобщи вчера, че усилията за борба с мафията се увенчават с успех. В близките десет години тези усилия ще трансформират престъпната организация в нещо неузнаваемо…“ Дрън-дрън. „Силовото прилагане на законите против рекета заедно с вътрешните противоречия и междуособици ще разклатят основите на организираната престъпност както никога досега, заяви експертът.“ Какво е това?

— Това сигурно е работа на Едуардо, татко. Той печели и в двата случая. Кара хората да мислят, че сме свършени, а ние никога не сме били по-добре. Но ако случайно това се окаже истина, той ще постигне своето.

— Какво искаш да кажеш?

— Според него фамилията няма нужда от уличния бизнес — твоя ресор. Иска всичко, от горе до долу, да бъде законно.

По време на вечерята, която Мейроуз беше приготвила за баща си, докато седемнадесетгодишната й сестра флиртуваше с шестнадесетгодишния Петси Гароне на балкона в кварталното кино, два месеца след като Уили Деспиза влезе в Програмата, Мейроуз заяви ни в клин, ни в ръкав:

— Обзалагам се, Поп, че сме станали за смях на всички фамилии, заради Уили Деспиза.

— Какво?

Винсънт дъвчеше всеки залък по двадесет пъти по препоръка на доктора, защото така не ставаше прасе и се спасяваше от калориите, които качваха кръвното. Но какво можеше да направи за холестерола? От телевизията научи, че допустимото количество холестерол е с 61 точки по-ниско от неговото.

— Защото Уили ни завлече, а ние нищо не направихме.

Тя не изпускаше баща си от поглед.

— Ще се оправим. Не се безпокой. Уили няма да се измъкне.

— Татко, къде е той? Всички семейства знаят, че той ни струва деветстотин хиляди долара — парите за банката в Бостън, и сто и петдесет на година за семействата на момчетата, които прати в затвора. Това е infamita^[1]. Трябва да му отмъстим. Освен това знаем — нашата чест изисква да признаем — че Уили Деспиза се опита подло да натопи Чарли в смрадливата история около Вито. Къде е Уили и кога ще му отмъстим?

— Мей, откъде се пръкна такава! Ти си единствената жена в цялата фамилия, която непрекъснато иска да говори за бизнес?

— Защото съм Прици, затова татко.

— Не е правилно. Направо си е противоестествено.

— Нима Прици са загубили тяхната власт и тяхната чест или и двете? — попита тя неумолимо.

— По-леко. Не разбираш за какво говориш.

— Татко, знаеш че разбирам за какво говоря.

— Какво да направя? Да не съм Едуардо.

— Едуардо! Ти си Винсънт Прици, Босът. Ти си Човекът. Едуардо е мошеник. Той купува всичко с парите, които ти изкарваш. Как може още да не ти е казал къде да намериш Уили?

— Този Едуардо! Господи! Само фирмата му е голяма. Откога Уили е в Програмата?

— Минаха месеци, татко. От месеци търпиш позора, който Уили стовари върху семейството.

Винсънт отблъсна храната.

— Ти ми провали вечерята.

— Извинявай, татко. Приготвила съм cannoli^[2], както ги харесваш, и имам малко conchiglie^[3] за гарнитура.

— Ще разговарям с дон Корадо на срещата утре. — Той прехапа горната си устна. — Боже, не трябваше да ям conchiglie, но готвиш страшно вкусно.