Ричард Кондън
Фамилията Прици (24)

Двадесет и четвърта глава

Джордж Ф. Мелън бе прекарал в Бронкс изключително труден ден от предизборната си борба. Изправен под ледения дъжд, той премина с автоколоната по празните улици покрай гимназията Де уит Клинтън, надолу по Мошолу Паркуей и стигна до горната част на Гранд Конкорс, за да присъствува на слабо посетения митинг на Янки Стейдиъм, който му се беше случвало да види. Ядрото от негови поддръжници, конгрегацията на Електронната евангелистка църква, събрана от всичките пет района за участие в кампанията в Ню Джърси и Кънектикът, бяха докарани с автобуси и имаха възможност да чуят още веднъж предизборната му реч. Нямаше телевизионни камери. Не присъствуваха и журналисти от радиото, защото се бяха уговорили да спестят останалото от предназначените за финансиране на кампанията суми за последната решаваща седмица след ареста на Чарли Партана, когато църковна музика щеше да зазвучи от могъщи органи в знак на победата.

Той се прибра изтощен вкъщи. Живееше в един обикновен на два етажа апартамент на Пето авеню — до музея Метрополитън, който така и не намери време да посети, но тази близост подчертаваше жаждата му за изкуство и култура.

Сицилианецът Луиджи, безупречният иконом, се завтече, помогна му да свали палтото, шала, шапката, ръкавиците и му подаде голяма чаша уиски с малко вода и лед.

— Господин Марвин е в кабинета, сър.

Марвин беше тридесет и една годишният син на Мелън. Мелън отпи няколко глътки от уискито преди да се изправи лице в лице с Марвин, защото знаеше, че няколко часа, прекарани с него, се равняваха на няколко месеца, прекарани в самота на космически кораб, обикалящ из пространството на Алфа Кентавър. Навремето Марвин имаше желание да се изяви в църковното поприще и да стане духовна издънка на един светец, преподобния Джери Фалуел, който наставляваше хората си: „Един ден ще слезе Исус и отведнъж ще унищожи всички разпоредби на Върховния съд, с едничък удар.“ Но баща му се бе възпротивил категорично. Марвин стана негов изпълнителен директор и носеше на плещите си многобройните задължения по строителството на храмови комплекси из цялата страна. Сега баща му даваше всичко, до последното пени, за да стане кмет на град Ню Йорк, втората по значение изборна длъжност в Съединените американски щати. Мелън преполови чашата си, изправен в просторното антре, после изпъна рамене и влезе в кабинета с бодра крачка, за да се срещне с Марвин.

Синът му по телосложение приличаше повече на майка си, отколкото на Шон Конъри в ролята на Джеймс Бонд. Беше нисък и дебел, с маслено-жълта коса и зъби. Не говореше напевно и независимо от това, за какво ставаше въпрос, добре тренираната му усмивка не слизаше през цялото време на разговора — в съгласие с ритуала на Електронната евангелска църква. Усмивката „поглъщам всякаква помия“ представляваше за духовенството на Електронната църква същото, каквото бе широкополата шапка за ортодоксалния евреин, или малката шапчица на темето на католическия кардинал.

Джордж Ф. Мелън нямаше нищо против сина му да опознае всички страни на техния бизнес, с изключение на една — парите. Имаше нещо подозрително у Марвин. Държеше се така, сякаш искаше да духне с парите. Разбира се, това беше илюзия. Мелън бе сигурен, но тъй като Марвин беше изявил горещо желание да даде своя принос в Електронната евангелистка църква, чието свято тайнство бяха парите, той беше нащрек.

Мелън тежко въздъхна. Ако ще бяга, Марвин би избягал само с куп пари. По целия свят няма да се намери по-безобиден и по-доверчив поклонник на жените. Освен да се моли за някоя Ева със свещеническа похотливост, друго не би опитал, за бягство и дума не можеше да става. Марвин е евнух, мислеше Мелън, и вече бе крайно време да го отпрати някъде по-далеч от града преди истинската и жестока изборна битка след задържането на Партана да е започнала, защото попаднеше ли сред такова оживление и дейност, Марвин ставаше свръхвъзбудим и току-виж оплескал нещо в най-решаващия момент.

Мелън влезе в кабинета подобен на катедрала. Липсваше всякакъв домашен уют, по-скоро приличаше на удобна молитвена зала и учебна зала, в която обсъждаха Светото писание. С лице към вратата бяха поставени две катедри, имаше игрална маса с размери шест на дванадесет фута, а по стените бяха закачени оперативни карти на бойните действия в Босна по време на Първата световна война, висели някога в главните квартири на съюзническите войски, които сега внасяха борчески дух в интериора. В самия център на огромното бюро с резба флорентински стил се намираше неизменно ежедневната кръстословица от „Ню Йорк Таймс“. Мелън стисна ръка на сина си и се остави да го целуне по бузата. Запали една пура. Луиджи, безупречният иконом, тихомълком сложи в ръката му втора чаша пълна с уиски.

— Не пиеш ли твърде много, татко? — попита Марвин, по начина, по който винаги произнасяше думата — „татьо“.

— Не, Марвин.

— Алкохолът е наркотик, татко.

— Как върви работата, Марвин?

— Добре, татко.

— Националният конгрес на телевизионните евангелски общности и съпътствуващата го изложба се откриват следващата събота в Ню Орлиънс Ще бъда прекомерно зает, както знаеш, с нещо съвсем различно и затова ти ще представяш нашата фирма както на щанда, така и от трибуната, надявам се.

— Всичко е уредено, татко. Ще говоря четвърти поред, след Едгар Хеншоу Дав. Заминавам за Ню Орлиънс в събота сутринта, ще успея тъкмо навреме за важната конференция в понеделник.

— Върху кой библейски текст ще говориш?

— „Масло принесе във великолепна чаша“ — Исус Навин 1:9.

— Аз бих предложил друго — „защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“, Мат. 6:21.

Безупречният иконом Луиджи безшумно оправяше по нещо тук и там в стаята. Напълни и чаша за Марвин.

— Задачата ти е да продаваш, Марвин. Нужен ни е железен цитат, който да „задрънчи“ в касата ни, нещо от Писанието или от Уил Шекспир, а в същото време да влезе в речта ти като въведение към нашата пенсионна система за енориашите — зрители. Идеята е съвсем нова за дейността на църквата, но е толкова хитра и печеливша, че ще се продава като топъл хляб. Изгода ще имат много широки кръгове църковни дейци — три процента за всяка продадена индивидуална пенсионна полица, така че това ще се превърне в сензацията на конгреса им и ще привлече участниците.

— Татко, нека ти кажа какво мисля. Работата е голяма, по-голяма от твоя замисъл за първия в Америка християнски почивен комплекс и много по-смел и действен от идеята ти за организации като „Памет“ и „Клан“. — Марвин цъфна в обичайната си маслено-жълта усмивка. — За това начинание предричам 30 милиона долара брутен приход само за първата година.

— Какво пророчество, Марвин?

— Е, търговска прогноза, татко, не в библейски или политически смисъл на думата. Аз наистина съм готов да им я покажа в Ню Орлиънс.