Ричард Кондън
Фамилията Прици (49)

Четиридесет и девета глава

Като прецени поведението си на английска провинциалистка, Мардел си даде седмица по десетобалната система. Не мислеше, че ще успее с някой като Фреди например. Беше следвал в университета в Англия. Познаваше тамошните хора. Майка й, баща й, Хати Блекър, Едуина — всичките искаха да се омъжи за Фреди и тя възнамеряваше да го направи от самото начало, когато го срещна в Белия дом на Кенеди, пет дни преди ужаса в Далас, но първо трябваше да си свърши работата с Чарли.

Простата истина беше, че едно истински велико изпълнение трябваше да увлече цялата публика. Все пак превъплъщението беше убедително за Чарли, баща му и госпожица Прици. Те в края на краищата бяха публиката, не Фреди. Тя се чувствуваше отлично в Иейл, но тогава интересите й клоняха повече към драматургията. Всъщност животът беше истинската школа според нея. Превъплъщението на ла Тур я беше ангажирало изцяло. Ако това беше обикновено представление, както го бяха запланували, а не пълно вживяване в ролята, тя знаеше, че никога не би придала такава важност на Чарли. Нещо от чара му я беше завладяло и увлечена от изкуството си беше допуснала да стане прекалено важен за нея. Той наистина беше много, много сладък, въпреки отвратителната си откровеност. За щастие осъзна, че скоро ще й бъде трудно да се раздели с него. По средата на равносметката й се наложи да си припомни, че той в края на краищата не е Фреди. Запита се дали щеше да гледа на Чарли с такова отчаяние, ако животът й беше протекъл по различен начин.

В такъв случай никога нямаше да напусне своя Шафтсбъри, който изобщо не беше виждала. Въображаемият й баща нямаше да бъде прокажен. Кралицата на Англия нямаше да насочи радиосигнали в съзнанието й, измишльотина, която още не може да повярва, че Чарли е преглътнал. Щеше да е израснала там, да се е омъжила и досега да има деца, ако не беше водила този живот. Нямаше да напусне дома си на четиринадесет, разполагайки само с тялото си, за да го продава в баровете, принудена да се откъсне от майка си и от семейната среда.

Знаеше, че какъвто и късмет да беше извадила, ако всичко беше така както го беше изиграла, тя не би могла да получи по-подходящ и по-изискан партньор от Чарли. Той беше изиграл великолепно една роля, която изискваше от него да я обича истински. Нямаше нищо ново в това да си обичан, но все пак беше ужасно приятно. Нито добро, нито лошо. Може би успя да поразклати увереността на годеницата му в предопределеността на нещата, c’est la vie.

Когато получи съобщението за сватбата на Чарли, тя го скри заедно с поканата в чекмеджето на шкафа, под бикините си. Представи си каква сцена би се получила, ако приемеше поканата. Госпожица Прици щеше да се изблещи ужасено при вида й, но тя самата беше изпратила поканата, така че нищо не можеше да направи. Какво щеше да стане, ако пристигне на тържеството и мине през тълпата от гости, за да поздрави младата двойка? Жената сигурно щеше да се нахвърли върху нея. Щеше да последва грандиозна сцена, която можеше да изиграе докрай, но Чарли не заслужаваше подобно унижение. Трябваше да преглътне удара и да се признае за победена. Извади един календар и изчисли, че датата на годежа е четвъртък, 27 ноември, и е точно две седмици след деня, в който Чарли й каза, че всичко ще се оправи за две седмици. Той не беше сложен човек. Винаги вършеше това, което беше казал, че ще свърши. Опитваше се да бъде честен. Когато каза, че нещата ще се уредят след две седмици, за нея това трябваше да означава, че той потвърждава официално годежа, но не смята въпроса за решен окончателно. Всичко можеше да се случи до деня, в който той се ожени наистина.

Тя ще остави нещата такива каквито са. Във всеки случай няма да отиде и да предизвиква усложнения. Съобщението беше една формалност, потвърждаваща отношенията, съществували между госпожица Прици и Чарли много преди самата Мардел да се запознае с него. Времето между тази формалност и абсолютната истина — според Мардел — брака на Чарли с онази жена — удължаваше надеждите й, че най-накрая той може да не се ожени за нея. Мина й през ума да скочи от небостъргача на Световния търговски център или да се хвърли в клетката на полярната мечка в зоопарка, или да помоли господин Померанц да й намери работа като бяла робиня в Рио или Хонконг, но се сети за забавленията във Вашингтон по Коледа и за Фреди, усмихна се щастливо и реши просто да изпрати на Чарли и госпожица Прици сватбен подарък.

Същия следобед, на път за репетиции в залата на 46-та западна улица, където за пръв път щеше да бъде певица-стриптизьорка и трябваше да поработи над изпълнението, подготовката на което им струваше цял куп пари, както каза Померанц, някой се блъсна в нея на многолюдната улица. Тя се завъртя, за да избегне удара и видя госпожица Прици зад себе си. Мардел зяпна от изненада. Тази жена нямаше срам. Мардел се приближи до нея. Тълпата си проправяше път край тях.

— Следите ли ме? — попита тя, повече заинтригувана отколкото възмутена.

— Продължавате ли да се срещате с Чарли?

— Не тук. Не на репетициите.

— Ще ви вземе ли оттам?

— Не.

— Ще се видите ли довечера?

— Е, това е моята вечер. Вчера беше вашата.

— Не получихте ли съобщението тази сутрин?

— О, да.

— И как ще се видите с него довечера? Това е въпрос на чест, нали?

— Не мисля, че следенето на хора, с надеждата да откриете нещо, което да използувате срещу тях, е въпрос на чест, нали?

— Трябва да защитавам това, което е мое.

— Не можем да останем тук. Хайде да пием по едно кафе.

Вървяха заедно и мълчаха. Откриха една закусвалня на Осмо авеню. Седнаха на бара.

— Сигурна ли сте, че искате Чарли? — попита Мейроуз.

— Аз просто се забавлявам, госпожице Прици.

— Знаете ли какво работи Чарли?

— Имаше толкова много други неща, за които да мислим.

— Той е гангстер.

— И други ми го казаха първата нощ, когато се запознахме.

— Той е специален гангстер. Той е…

Тя искаше да й каже, че Чарли е семейният vindicatore, но не можеше да произнесе думата. Ако изтървеше пред външен човек нещо за семейния бизнес и чрез Чарли то стигнеше до баща й и дядо й, собствените й хора щяха да я накажат. Но трябваше да го направи. Чарли беше най-важната част от бъдещите й ходове. Трябваше да накара тази жена да се откаже от претенциите си върху него.

— Той е отмъстителят на нашата фамилия. Сама трябва да разберете какво означава това.

— Госпожице Прици… вие ме унижихте по телефона. Унижихте ме в болницата с онази чуждоземна гладиола. Дойдохте в апартамента ми и ме унижихте и там. Следите ме по улиците и сега искате да опозорите Чарли с лъжи, които унижават вас. Нека ви помогна. Ако можете да се омъжите за него, ваш е. Ако го направите, ще си замина. Но дотогава той е ничий… Разбирате ли ме? Това кафе ми влияе зле на храносмилането.