Ричард Кондън
Фамилията Прици (30)

Тридесета глава

В събота в 4:23 ч. следобяд Кайфиц, главният агент на Джордж Ф. Мелън и бъдещ министър на отбраната, ако един ден съдбата поставеше Мелън на най-високия пост в страната, извести, че Чарлз Партана изчезнал.

— Не е в Ню Йорк?! — отвърна Мелън слисано. — Не може да бъде! Трябва да е тук.

— Излетял е от „Ла Гуардия“ за Маями преди една седмица, с полет на „Ийстърн“ в двадесет и един часа — така донесоха нашите детективи.

— И ни казват чак сега! Къде са били по-рано?

— Както знаете, не водим наблюдение над Партана, Дж. Ф. Вие сам разпоредихте така, казахте, че е много скъпо. Просто се подготвяхме за големия удар утре сутринта и отидохме да проверим как стоят нещата.

— Е, къде е?

— Напуснал е хотела в Маями около шест и десет в петък сутринта, взела го е някаква кола, така казаха нашите хора.

— Кола го взела? За къде?

— Ето това е въпросът, шефе. Било е толкова рано, че не могли да намерят такси, за да го проследят.

— Тогава, по дяволите, няма да получат пари! Невероятно нехайство! Как ще го измъкнем утре в зори, ако нямаме представа къде е.

— Вече работим по въпроса с нашите хора на летището в Маями, а също и с обслужващия персонал.

— Какъв персонал!? На кой самолет се е качил?

— Трудно е да се каже, шефе. Маями е международно летище. Може да е отлетял в Южна Африка, или за… възможностите са няколко дузини американски градове. Дал съм обаче негова снимка и ако е рекъл Господ, ще се докопаме до него.

— Значи е избягал. Чудесно! Това е все пак нещо.

— Моля?

— Стана много добре, дори така е по-добре, отколкото да го пипнем в Ню Йорк.

— По-добре?

— Ами че той се крие, за бога! А това е признание за вина. Имаме на разположение тази вечер и целия ден в неделя, за да разработим действията си и да постигнем успех. Отменете утрешната акция за арестуването му в апартамента.

— Добре, сър.

— В понеделник, в седем вечерта ще изляза по телевизията и ще го обвиня, че е маша в ръцете на кмета, извършител на углавно престъпление — убийство. Градът ще гръмне от сензационни подробности, на първа страница във всички вестници. О, това ще просне градската управа по гръб, повече няма да надигат глава.

— Да, сър.

— Доведи ми Марвин. Искам от всеки амвон на голям Ню Йорк да звучи проповед в неделя — да излеем всеобщото си възмущение и да заклеймим корупцията и порока, завладели общината и полицията.

— Марвин замина тази сутрин за Ню Орлиънс във връзка с конгреса на църквите.

— Тогава възложете задачата на неговите помощници. Най-после ми паднаха в ръцете. Нормън. Не мога да повярвам, че изпечен бандит като Партана може да си изпусне нервите и да го удари на бяг. Днес ми работи късметът, и кмет ще стана благодарение на Чарли. Чарли, ти направи деня ми прекрасен, ще направиш и кмет от мен! Боже мили! Превратностите на историята! Някой си убива двама полицаи, сблъсък с органите на реда, кметът се появява на сцената, за да се възползува от безплатната реклама, а в крайна сметка — печели друг, избира се нов кмет, и кой знае, Нормън, този нов кмет може и да пробие още по-напред, да стигне до кабинета на върха, да седне на най-престижното място в тази страна и да изпълнява най-почетната служба, пък тогава ще видим дали червените в правителството няма да отворят вратите на училищата за молитвата.

— Бог да ви благослови, Дж. Ф.

— Кажи на административния директор да доведе до знанието на всички радикали от Електронната евангелистка църква из цялата страна, от бряг до бряг, че трябва да изобличат кмета на Ню Йорк, да бичуват полицията и да предупредят Америка… Вижте, Нормън…

— Да, Дж. Ф.?

— Обади се на моя иконом и му кажи, че Чарли Партана е избягал, защото се страхува от наказание. Ще се почувствува като светец, един праведен сицилиано-американец. Кажи му, че довечера ще пристигна с куп новини.