Ричард Кондън
Фамилията Прици (48)

Четиридесет и осма глава

Четиристотин и девет известия и покани бяха изпратени по пощата до общо осемстотин и дванадесет души. Включени бяха всичките Прици, Сестеро и Гароне, навършили осемнадесет. Мейроуз дежуреше по телефона заедно с леля си Амалия. Дядо й настояваше да съгласуват с него почти всяка промяна в списъка, тъй като имаше хора, които трябваше да бъдат поканени по фамилни и бизнес съображения, но имаше и неколцина, които той изобщо не можеше да понася. Те или не заслужаваха доверието му, или се беше опитвал да ги убие, или те него, така че всичко трябваше да мине повторна проверка през дон Корадо.

Когато списъкът беше окончателно одобрен и всички покани разпратени, сто деветдесет и шест смокинга в цялата страна отидоха на химическо чистене, общо 476 000 долара бяха похарчени за рокли, кожи и фризури, бяха направени осемдесет и три предварителни резервации за 137 луксозни лимузини, а обслужващият персонал по летищата и туристическите агенции почувствува осезателно натоварване.

Апартаментите в трите хотела на фамилия Прици в града нямаше да бъдат достатъчни. Затова двадесет и седем от целогодишните наематели получиха безплатна, преждевременна почивка в хотелите на Прици в Маями, Атлантик Сити или Лас Вегас — по техен избор — заедно с чипове на стойност 5500 долара. Те си излязоха и на местата им се настаниха гостите на Прици. Анджело Партана се беше съгласил да каже няколко думи от естрадата в отговор на съобщението на Винсънт, че дъщеря му ще се жени. Дон Корадо Прици се срещна лично с Биаджо — цветарят, който сега работеше чак в Ню Арк. Въпреки разстоянието дядото на Мейроуз настоя именно Биаджо да се заеме с украсата на „Градините на Палермо“.

Между китайския ресторант „Лъм Фонг“ на 127-ма западна улица, собственост на Прици, и хотелската стая на Дженаро Фустино беше установена куриерска връзка — жест на гостоприемство, защото господин Фустино много обичаше китайската кухня. Общо петдесет и осем големи пици влязоха в топлите пещи по желание на гостите. Бръснарите освежиха мъжете, изтегнати върху канапета „Чипъндейл“, а навъсени свещеници изслушаха ритуалните изповеди на четири гостуващи съпруги, които се разкаяха за леността, напразното споменаване на божието име и злите помисли в хотелските си апартаменти за по 600 долара на ден. Времето се задържа ясно, слънчево, ведро и направо великолепно през целия уикенд на годежа.

Осем съдии и три конгресмена, които се почувствуваха достатъчно анонимни сред толкова хора, приеха с удоволствие поканата. Двама членове на Кабинета, единадесет щатски сенатора и Белият дом изпратиха своите съпруги или секретарки на пазар във Вашингтон, за да изберат подходящи годежни подаръци. Общо 419 поканени похарчиха 405 289 долара, за да изразят най-добрите си пожелания към младата двойка чрез дарове. Бъдещият бос на фамилия Прици щеше да се жени за внучката на Корадо Прици.

Лейтенант Дейви Хенли и целият районен участък приеха поканите като знак на уважение към нюйоркското полицейско управление. Кметът на Ню Йорк лично осигури мотоциклетния ескорт на бъдещата булка и баща й до мястото на приема и обеща на младоженците шестстаен апартамент под наем за седем години в луксозния квартал Гардън Гроув, който бързо растеше в новата част на града, нищо че не беше в Бруклин.

Главните фамилии на fratellanza от Нова Англия, Маями, Чикаго, Филаделфия, Лос Анджилиз, Детройт, Кливлънд и Ню Йорк щяха да изпратят не представители, а делегации, включващи много кръвни роднини на Прици. Сал Прици се беше оженил за сестрата на Оги „Ангълз“ Ликамарито, бос на Детройт. Две от дъщерите Гароне бяха взели синовете на Дженаро Фустино, който беше женен за малката сестра на дон Корадо, а племенницата на дона беше свързана със Сам Карамадза, син на главата на чикагската фамилия. Дон Корадо беше втори братовчед на Сам Бенефиче, глава на фамилията в Нова Англия, и на Карло Вигоне „Бидона“, бос на кливлъндския съюз.

Освен знаменитостите, третото поколение Прици, Сестеро и Гароне — всичките вече почтени граждани, спазващи реда, също трябваше да бъдат настанени, защото всеки от тях знаеше, че няма начин да не отиде на годежа на Мейроуз Прици.

Имаше толкова много връзки с организацията в Лос Анджилиз, че Мейроуз видя зор, докато изготви окончателния списък. Отгоре на всичко тя беше ходила в Манхатънвил с близначките на боса от Сиатъл. Те държаха заедно с Прици бизнеса за измами и изнудване в областта на военната индустрия, който засягаше политиката на страната. Някой, слава Богу, се сети за тях в последната минута.

От уважение към ритуала Мей лично пусна първата покана, адресирана до госпожица Мардел ла Тур. После отново потъна във водовъртежа на шивачките, готвачите, пиколите, музикантите, доставчиците на балони, производителите на сувенири, разписанията за доставки на цветя, сервитьорите, компаниите, които даваха под наем столове и маси, изтърпя една среща с тримата capiregime и всичките братовчеди относно подбора на почетна гвардия от осем биячи, подбрани измежду 1800-те редови изпълнители на фамилията, които да поддържат реда в късните часове, след като доста вино ще е изтекло и мъжете ще са привикнали с присъствието на непознатите дами.

Мей загуби съня си. По време на организационната работа продължи да пие шампанско и не ядеше достатъчно. Затова не беше във форма, когато десет дни преди датата на годежа хората, които беше изпратила да следят Чарли, съобщиха, че е отишъл направо от летището в апартамента на госпожица ла Тур и прекарва всяка втора вечер там.

Това беше върхът! Чашата преля! Тя изпадна в някаква сдържана истерия, която все повече я приближаваше до ръба на пропастта.

Не можеше да повярва на писмения доклад в ръцете си и го четеше и препрочиташе. В Ню Орлиънс той я беше погледнал в очите и се беше отрекъл от тази жена. Поне това беше останало в паметта й. Опита се да затвърди спомена, но сега всичко изглеждаше някак мъгляво. Той бе я издърпал нагоре по стълбата до леглото, бе я прегърнал и казал… може би се беше заблудила, вече не си спомняше много какво се случи, когато се изкачиха по онази стълба. Но той знаеше, че годежът е обявен официално, известно му беше, че е казала на дядо си. Трябва да му е станало ясно, че се налага да зареже онази.

Тя дълбоко презря Мардел заради калния номер с пневмонията. Сигурно е изровила някой лекар — шарлатанин, за да я зарази с пневмония, защото знае, че един скаут като Чарли не би могъл да изостави болна жена, дето се прави на толкова безпомощна, че той сигурно трябва да я носи до тоалетната като сопраното от операта на Пучини „Бохеми“. Всички знаеха, че Чарли е пълен глупак по отношение на жените и тя беше готова да му го прости. Но той й беше обещал, беше се заклел, че разбира, че те са от фамилията, а онази е външен човек и вече всичко е свършило и е скъсал с нея завинаги. Той се женеше за една Прици, за бога. Какво представляваше онази — някаква селяндурка от английските гори, едно нищо, което беше дошло тук, за да сложи ръце върху американските пари.

След това й хрумна, ме Чарли не заслужава да живее. Беше се опозорил, беше опозорил и нея, а чрез нея и фамилията. Реши, че най-бързият начин да очисти Чарли е да каже на баща си как го е молила, унизявайки себе си и семейството, в Ню Йорк и в Ню Орлиънс и как всеки път той е давал свещена клетва, че няма да се среща с онази жена, а зад гърба й отново е скачал в леглото й и тя сигурно до края на живота си ще се присмива над нея и над честта на Прици. Татко Прици ще уреди въпроса. Щеше да види сметката на Чарли.

Но дори докато си го мислеше, знаеше, че не може да допусне някой да го убие. Ако искаше да завземе властта във фамилия Прици, тя се нуждаеше от Чарли. Той беше ключът към всичко.

Как да го вразуми? Можеше да посипе лицето си с пепел и да се облече в черно, да отиде при дядо си и да му каже какво им е причинил Чарли, но това щеше да я унищожи в очите на дядо й и след това никога не би могла да го убеди да накара Едуардо да я вземе за сътрудничка, така че някой ден да поеме мястото му. Но каква би била ползата от това, ако го няма Чарли, за да я защитава отвън като бос на незаконния бизнес? Чарли допълваше живота й отвсякъде.

Знаеше, че болката от наранената гордост в края на краищата щеше да премине. Защо не? Единственото място, където жените не оцеляваха след изневерите на мъжете, беше в операта, но нищо чудно, защото всички бяха толкова дебели и бяха наясно, че не могат да си намерят друг, ако изпуснат тенора от въдицата.

Ако беше мъж, което не беше, щеше да уреди онази Мардел ла Тур да бъде опукана.

Идеята блесна като светкавица. Можеше да отиде при Едуардо, да се хвърли в краката му и да го накара да обърне Вашингтон с главата надолу, за да уреди депортирането на Мардел в Англия. Да видим как ще й хареса Шафтсбъри, Англия на три хиляди мили от великия й любовник, без шанс да се върне при него или той да отиде да я види, защото тя ще моли Едуардо да накара Държавния департамент да отнеме паспорта на Чарли.

Тя избухна в плач. Не можеше да моли Едуардо за нищо. Той веднага би отишъл при дядо й за нещо толкова сериозно като изневярата на Чарли. Дядо й щеше да каже на баща й, а той, проклетият варварин, веднага щеше да намери убиец за Чарли. Тогава Анджело ще се отцепи от семейството, от баща й и дядо й, всичко ще се разпадне и мечтите й за власт ще се разбият. Реши да не приема доклада на агенцията на вяра. Реши сама да го провери.