Ричард Кондън
Фамилията Прици (10)

Десета глава

Хенли изведе Чарли от сградата през черния вход и той, заобикаляйки я, без да бърза, стигна до отсрещния бар. Поп седеше в последното сепаре.

— Как е? — попита той.

— Добре — отвърна Чарли.

Поп стана и отиде до телефонната кабинка, махна надписа НЕ РАБОТИ, пъхна го в джоба си и започна да набира.

Чарли реши, че ако побърза, ще има време за едно кино до единадесет и половина, когато трябваше да вземе госпожица ла Тур от „Латино“. След работата с Вито „малко Мардел“ щеше да му дойде добре, но кой да ти каже кое и къде е малкото у Мардел! Поп се върна.

— Донът се гордее с теб, Чарли — рече той широко усмихнат.

— А казахте ли на Винсънт?

— Как мога да му кажа? Той си е вкъщи и спи.

— Имам предвид обсадата на Вито.

— Я знае, я не. Боже, какъв тигър беше само!

— Аз и сега не бих желал да му се изпречвам на пътя.

— Искаш ли да хапнеш?

— Май не ми се яде.

— Къде да те закарам?

— Ще взема такси. Колата ми е пред училището.

— Искам да знаеш, че ти си правият, Чарли. Това е всичко.

Чарли кимна.

— Вито си беше луд!

Когато в единадесет и четиридесет тя се появи на стълбите, водещи от подземието на нощния клуб към приземния бар на „Латино“, той вече я чакаше. Изненада се, че го вижда, Чарли й предложи нещо за пиене, но тя искаше да изчезват. Излизайки на улицата, я попита:

— Защо е това бързане?

— Защото е пълно с гангстери, опъват ми нервите.

— Как ти хрумна такова нещо?

— Познавам ги веднага. Ясни са ми. Опасни типове.

— Опасни? И аз ли съм опасен? Първия път и мен определи като такъв.

— О, за теб зная достатъчно. Говорих надълго и широко с господин Смаджа. Той ми обясни.

— Всичко?

— Да. Каза ми, че си спец в търговията. Толкова си убедителен, че няма измъкване от тебе. Може ли да хапнем някъде, Чарли, преди да ме заведеш у дома?

Хапване за Мардел означаваше печено.

— Няма ли да ти се доспи след това?

— Съвсем не. Изгладняла съм.

Заведе я при Галахър. Той благоговейно я гледаше как поглъща месото, специалитета на индианците айдахо — бяло сирене с малки лукчета, още една порция лук, но на кръгчета и зелена салата, когато тя попита:

— Много ли гангстери идват тук?

— Че откъде да знам?

— Виж онзи вдясно, през две маси.

Чарли погледна.

— Та това е свещеник, за Бога!

— Маскират се.

— Кои? Свещениците ли?

— Гангстерите.

— От’де тия познания?

— Знам доста неща, Чарли. Радиосигналът от Бъкингамския дворец ме предпазва не само от болестни пристъпи, но и от други опасности.

— Слушай Мардел, открих какво е дворецът Бъкингам.

— Така ли? Та всеки го знае.

— Там живее английската кралица.

— Известно ми е, Чарли.

— Е? Откъде накъде английската кралица ще се грижи за здравето ти?

— Не зная. Майка ми го уреди. Но ден и нощ благодаря на Бога, че го стори, и най-вече, че действува безотказно.

Тази вечер Мардел го покани в жилището си и… небесата се срутиха връз Чарли. Да му беше за първи път — добре, ама не беше, пробвал се бе още на единадесет, със сестрата на Вито, но досега не бе срещал ЖЕНАТА на своя живот. Знаеше, че ще дойде и това време, не бързаше. То си е писано да се случи, а междувременно се будалкаше по малко с тая-оная, но без да дава лъжливи надежди. Гледаше само да не е от квартала, защото посегнеше ли на някое съседско момиче, тутакси го оженваха. Когато семейство Прици го направиха един от най-доверените си хора, sottocapo и undicatore, той мигом бе станал важна клечка сред своите. Жените, дотогава възхищавали му се отдалеч, сега искаха да ги понатисне. Но тази Мардел! Ама как да си представиш чак такова нещо! Човешката история не познаваше друг подобен случай. Всичко беше идеално точно, напразно бе брал страх, че ще се изгуби сред този „материк“. Тя охка, скимтя и ви като фабрична сирена много пъти. Сам не знаеше, че е толкова издръжлив! Веднъж по телевизията бе гледал филм за алпинизма. Точно това правеше и той — катереше се по Мардел с алпинистки хватки и стремглаво се спускаше, мозъкът му се бе желирал, а очите му се търкаляха като зарове. Животът и времето бяха спрели, работата с Вито — изтрита от паметта. ТЯ го обичаше. Каза му го веднъж, каза го и втори път. ТЯ го обича! След няколко часа нито можеха да шават вече, нито да говорят и заспаха в прегръдка, прогонили всяка опасност.