Джефри Арчър
Затворник по рождение (79)

78.

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом…^[1]

Отец Майкъл бе благословил младоженците господин и госпожа Картрайт и се присъедини към енориашите си, заобиколили вече гроба на Дани Картрайт.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да премествам…

Желанието на младоженката бе да почетат Ник по този начин и отец Майкъл се бе съгласил да изнесе кратка служба в памет на мъжа, чиято смърт бе дала шанс на Дани да докаже своята невинност.

И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, щом…

Освен Дани, само още двама от присъстващите познаваха мъжа, погребан на чуждо за него място. Единият от тях стоеше в края на гроба, облечен с дълго черно сако и с черна копринена връзка. Фрейзър Мънро бе изминал целия път от Дънброут до Ийст Енд в Лондон, за да отдаде почит на последната издънка на рода Монкрийф, чиито интереси бе бранил ревностно в продължение на толкова години. Дани се опита да му благодари за издръжливостта и проявената мъдрост през всичкото това време, но единственото, което бе казал Мънро, един от старейшините на Шотландската църква^[2] (още нещо, което Дани не знаеше за него), бе:

— Бих искал да имах привилегията да служа и на двама ви, но не била такава Божията воля.

Когато всички се събраха в „Уилсън Хаус“ преди церемонията по бракосъчетанието, Мънро отдели малко време да се порадва на картините на Дани.

— Нямах представа, че си любител на Мактагарт, Пепло и Лаудер.

— Знаете, че Лорънс Девънпорт е колекционерът. Аз просто се сдобих с тях. Но ми харесват и смятам да допълня сбирката с още работи от Шотландската школа.

— Какъвто дядото, такъв и внукът — заключи Мънро.

Дани реши да не уточнява, че никога не се е срещал със сър Алегзандър.

— Между другото — малко срамежливо подхвана Мънро, — трябва да призная, че докато ти беше в „Белмарш“, нанесох удар под кръста на един от твоите неприятели.

— На кого от всички?

— Сър Хюго Монкрийф. Най-лошото е, че го направих, без да поискам съгласието ти — твърде непрофесионална постъпка. Отдавна исках да си призная, че да ми олекне.

— Сега ви е паднало, господин Мънро — рече Дани и се опита да запази сериозна физиономия. — Какво успяхте да свършите в мое отсъствие?

— Изпратих всички документи, свързани с невалидността на второто завещание на сър Алегзандър, до службата на юрисконсулта на съдебния изпълнител, като насочих вниманието им към факта, че може би е извършена фалшификация.

Дани мълчеше и чакаше, защото от опит знаеше, че не бива да прекъсва Мънро.

— Седем месеца нищо не се случи и реших, че Галбрайт е намерил някоя вратичка и е натикал всичко „под килима“. До тази сутрин, когато в самолета за Лондон прочетох в „Скотсман“ следното. — Той отвори вездесъщото си куфарче и извади вестник, който подаде на Дани.

„Сър Хюго Монкрийф, арестуван за фалшификация и опит за измама“, гласеше заглавието на първа страница. Имаше и голяма снимка на сър Никълъс Монкрийф, която според Дани не го показваше в най-добрата му светлина. След като прочете материала, той се усмихна:

— Казахте, че ако се опита да ми създава проблеми, „всички залози се вдигат“.

— Наистина ли казах така? — с погнуса попита Мънро.

Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме.

Очите на Дани се спряха на единствения друг човек, който бе познавал Ник отблизо и може би най-добре от всички. Големия Ал стоеше мирно между Рей Паско и Алън Дженкинс. Директорът на затвора му бе дал разрешение да присъства на погребението на своя приятел. Щом погледите им се срещнаха, Дани му се усмихна и Големия Ал бързо сведе лице. Не искаше да го видят, че плаче.

Но кога дойде съвършеното знание, тогава това донейде ще изчезне.

Дани насочи вниманието си към Алекс Редмейн, който не можа да прикрие удоволствието си от поканата на Бет да стане кръстник на техния син, брата на Кристи. Алекс стоеше до баща си, благодарение на когото Дани сега беше свободен човек.

Когато няколко дни след като процесът бе прекратен, се срещнаха в кабинета на Алекс, Дани бе попитал сър Матю какво е искал да каже с думите: „Далеч не всичко е приключило“. Старият съдия отведе Дани настрани, за да не може Бет да чуе, и обясни, че макар да са арестувани за убийството на Бърни Уилсън, Крейг, Пейн и Девънпорт продължават да твърдят, че са невинни, и очевидно смятат да са единни в показанията си. Предупреди го също така, че вероятно ще се наложи двамата с Бет да минат отново през изпитанието да дадат показния в съдебна зала. Освен ако…

Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава — лице в лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.

Дани неволно извърна поглед към новата табела с надпис „Автосервиз «Картрайт» с ново управление“, поставена съвсем наскоро. След като приключи преговорите с Монти Хюс и прие цената му, Мънро изготви договора, който щеше да даде възможност на Дани да поеме бизнеса и да стига на работното си място само като прекоси улицата.

Швейцарските банкери не скриха разочарованието си от високата цена. Но Дани не си направи труда да обяснява на Сегат разликата между цена и стойност, тъй като се съмняваше, че и той, и Бресон са прекарали достатъчно време с Оскар Уайлд.

А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

Дани стисна ръката на жена си. На следващия ден летяха за Рим за един малко закъснял меден месец, през който щяха да се опитат да забравят, че щом се върнат, ги очаква доста дълъг процес. Едва след това щяха да могат да си отдъхнат. Синът им, който нямаше още два месеца, избухна в плач — не защото тъгуваше за сър Никълъс Монкрийф, а защото службата бе траяла прекалено дълго, а той беше вече гладен.

— Шшш! — залюля го Бет. — Много скоро ще се приберем у дома. — И вдигна Ник на ръце.

В името на Отца и Сина…