Джефри Арчър
Затворник по рождение (74)

73.

Съдия Хакет огледа съдебната зала, сякаш беше батър, изтеглил жребия да открие мача по крикет, и иска да се увери, че филдърите са по местата си. Погледът му се спря на сър Матю Редмейн, заел втора позиция в очакване на първата топка. Никой от останалите играчи не би му създавал проблеми. Щеше да е нащрек само когато дойдеше ред на сър Матю да отбие топката.

Насочи вниманието си към батъра на отбора домакин, господин Арнолд Пиърсън, кралски адвокат.

— Господин Пиърсън, готов ли сте с встъпителните си думи?

— Да, милорд — отвърна Пиърсън и се надигна бавно от мястото си. Подръпна реверите на тогата си, докосна овехтялата си перука и постави отворена папка на катедрата пред себе си. Започна да чете, сякаш никога не беше виждал написаното на първата страница.

— Дами и господа съдебни заседатели — усмихна се той на дванайсетимата, избрани да произнесат присъдата по това дело, — казвам се Арнолд Пиърсън и ще представлявам Короната. В тази задача ще се възползвам от услугите на своя помощник, господин Дейвид Симс. Защитата ще бъде водена от господин Алекс Редмейн, подпомогнат от сър Матю Редмейн. — Всички в залата обърнаха очи към възрастния мъж, отпуснал се в края на пейката, все едно всеки миг щеше да задреме.

— Дами и господа съдебни заседатели — продължаваше Пиърсън, — обвиняемият пред вас е извършил пет закононарушения. На първо място, е избягал от затвора „Белмарш“, строго охранявана институция в Югоизточен Лондон, където е излежавал присъдата си по друго обвинение. Второ, откраднал е от сър Хюго Монкрийф имение в Шотландия, състоящо се от сграда с четиринайсет стаи и прилежащите й дванайсет акра земеделска земя. Трето, настанил се е в къща на улица „Болтънс“ номер дванайсет, която не му принадлежи. Четвърто, откраднал е ценна колекция от пощенски марки, продадена впоследствие за сумата от петдесет и пет милиона паунда. И на последно място, обвиняемият е издал и осребрил чекове от банка „Кътс“ на улица „Странд“ в Лондон, наредил да се извършат банкови преводи от частна банка в Швейцария, без да е имал законно право за това.

Короната ще докаже, че всичките действия са свързани помежду си и са извършени от едно и също лице, а именно — от обвиняемия Даниъл Картрайт, представял се за сър Никълъс Монкрийф, законен и пълноправен наследник на покойния сър Алегзандър Монкрийф.

За тази цел, ще се наложи да ви върна в затвора „Белмарш“, за да покажа как е станало възможно той да извърши тези дръзки престъпления. Ето защо може би ще трябва да спомена по силата на какво престъпление Картрайт се е озовал в „Белмарш“.

— Не, няма да споменавате този факт — прекъсна го остро съдия Хакет. — Предишното престъпление на подсъдимия няма нищо общо с обвиненията, които този съд разглежда. Нямате право да се позовавате на него, освен в случаите, когато фактите са свързани и са в директна връзка с него.

Сър Матю си записа „свързани и са в директна връзка“.

— Ясен ли съм, господин Пиърсън?

— Напълно, милорд. Моля за извинение. Пропускът е мой.

Сър Матю сбърчи чело. Щеше да се наложи Алекс да измисли невероятно хитър ход, за да покаже, че двете престъпления са свързани, без да предизвика гнева на съдия Хакет. Самият той вече го обмисляше.

— Ще внимавам повече в бъдеще — додаде Пиърсън и обърна страницата. — Искам да не забравяте петте обвинения към подсъдимия, защото ще се опитам да покажа как точно са свързани те и следователно е можело да бъдат извършени от един човек, а именно — от обвиняемия Даниъл Картрайт. — Пиърсън подръпна реверите на тогата си и продължи: — Седми юни две хиляди и втора година е дата, вероятно добре запечатана в паметта ви, тъй като в този ден Англия победи Аржентина в надпреварата за Световната купа. — Той с радост установи, че мнозина от заседателите се усмихнаха. — На този ден в „Белмарш“ се е разиграла трагедия, станала причина да сме сега в тази зала. Докато повечето обитатели били на приземния етаж, за да следят футболния мач по телевизията, един затворник слага край на живота си. Този човек е Никълъс Монкрийф, който някъде към три следобед се обесва на един от душовете в банята. От две години Монкрийф живее в една килия с други двама затворници, единият от които е подсъдимият Даниъл Картрайт.

Двамата са почти еднакви на ръст и само с няколко месеца разлика във възрастта. Толкова много си приличат, че в затвора често ги бъркали. С ваше разрешение, милорд, ще раздам на заседателите снимки на Картрайт и Монкрийф, за да се уверят в приликата между двамата.

Съдията кимна в знак на съгласие и приставът взе снимките от помощника на Пиърсън. Подаде две на съдията, преди да раздаде останалите на заседателите. Облегнат на мястото си, Пиърсън чакаше заседателите да ги разгледат внимателно.

— А сега ще опиша как Картрайт се е възползвал от тази прилика, подстригвайки косата си и променяйки акцента си, за да извлече материална полза от трагичната смърт на Никълъс Монкрийф. Но като във всяко дръзко престъпление и тук е бил нужен и малко късмет.

Първият такъв късмет е, че Монкрийф моли Картрайт да пази сребърната му верижка с ключ, пръстен с печат на семейството и часовник с гравираните му инициали, които винаги носел, освен когато отивал да вземе душ. Вторият късмет е, че Монкрийф е имал съучастник, който се оказва на точното място в точния момент.

А сега с право ще попитате как е възможно Картрайт, който е излежавал двайсет и две годишна присъда за…

Алекс вече беше на крака, за да протестира, когато съдията се обади:

— Не поемайте по този път, господин Пиърсън. Нали не искате да подлагате търпението ми на изпитание?

— Много се извинявам, милорд — рече Пиърсън, който си даваше сметка, че всеки от заседателите, който е следил пресата през последните шест месеца, вече добре знае за какво е бил осъден Картрайт.

— Исках да кажа, че може би си задавате въпроса как Картрайт, който е излежавал двайсет и две годишна присъда, е успял да открадне самоличността на друг затворник, осъден само на осем години, и което е по-важно — е трябвало да бъде освободен само след шест седмици. Естествено, че ДНК-то им не е съвпадало, едва ли са били от една и съща кръвна група, да не говорим за зъбния им статус. Тук вторият късмет изиграва своята роля. Защото нищо от случилото се в последствие нямаше да е възможно, ако не е бил съучастникът на Картрайт, санитар в затворническата болница. Този съучастник е Албърт Кран — съкилийник на Монкрийф и Картрайт. Когато научава за инцидента в банята, той светкавично разменя имената в здравните картони. Когато проверява медицинските данни, лекарят няма основания да се съмнява, че тъкмо Картрайт е онзи, който се е самоубил, а не Монкрийф.

След няколко дни в черквата „Сейнт Мери“ в Боу се провежда погребението и никой от семейството, дори майката на детето на Картрайт, не се усъмнява, че тялото, което спускат в гроба, не е неговото.

Какъв човек трябва да си, за да искаш да измамиш собственото си семейство? Ще ви кажа какъв. Ето като този тук — и Пиърсън посочи драматично Дани. — Той дори има наглостта да се яви на погребението си в ролята на Никълъс Монкрийф.

Пиърсън замълча за пореден път и се облегна назад, за да засили ефекта от думите си.

— От деня на смъртта на Монкрийф Картрайт носи часовника му, пръстена със семейния печат и сребърната верижка с ключ, за да поддържа измамата пред затворническата управа и своите съкилийници, че именно той е Никълъс Монкрийф, на когото остават само шест седмици до условното му освобождаване.

На седемнайсети юли 2002-ра Даниъл Картрайт прекрачва прага на затвора „Белмарш“ като свободен човек, независимо от това, че всъщност е трябвало да излежи още двайсет години. Било ли му е достатъчно това? Не! Той се качва на първия влак за Шотландия, за да предяви претенциите си към имението на семейство Монкрийф там. След което се връща в Лондон и се настанява в къщата им на улица „Болтънс“.

И съвсем не се спира дотук, дами и господа съдебни заседатели. Картрайт има дързостта да започне да тегли пари от банковата сметка на Никълъс Монкрийф в „Кътс“ на улица „Странд“. Но дали е спрял дотук? Не! Лети до Женева, където си назначава среща с управителя на водещата швейцарска банка „Дьо Кубертен“ и показва сребърния ключ и паспорта на Монкрийф. Това му дава достъп до трезорите на банката, където се съхранява световноизвестната колекция от пощенски марки на сър Алегзандър Монкрийф. И какво мислите прави Картрайт, веднъж добрал се до семейното наследство, събирано повече от седемдесет години от сър Алегзандър Монкрийф? Продава го още на следващия ден на първия кандидат, който се явява, за върховните петдесет и пет милиона паунда.

Сър Матю повдигна вежди. Бе доста нетипично за Арнолд Пиърсън да употребява дума като „върховните“.

— Така Картрайт се оказва мултимилионер — продължи Пиърсън. — Ще се запитате какво повече може да е направил. Ще ви кажа. Връща се в Лондон, купува си последен модел беемве, наема шофьор и икономка, настанява се на улица „Болтънс“ и продължава да поддържа мита, че е Никълъс Монкрийф. И щеше да продължава така, ако не беше високият професионализъм на главен инспектор Фулър — мъжа, арестувал Картрайт за първото му престъпление през 1999, и който съвсем сам — сър Матю записа и този израз, — го проследява, и в крайна сметка го изправя пред закона. Това, дами и господа съдебни заседатели, е случаят според обвинението. По-късно ще призова свидетел, чиито показания безсъмнено ще докажат, че подсъдимият Даниъл Картрайт е виновен и по петте обвинения.

Пиърсън седна на мястото си. Сър Матю се обърна към своя отдавнашен противник, докосна челото си, все едно вдигаше шапката си, и прошепна:

— Chapeau^[1].