Джон Голсуърти
Над всичко (31)

IV

След това неделно посещение Джип седеше пред една ваза с хелиотропи и си припомняше откъслеци от разговора.

— Госпожо Фиорсен, кажете ми нещо за себе си.

— Какво искате да знаете.

— За брака ви.

— Направих страшна грешка. Против волята на баща си. Не съм виждала съпруга си цели месеци, няма да го видя никога, ако зависи от мене. Стига ли ви това?

— Не го ли обичате?

— Не.

— Не можете ли да се освободите?

— Развод! Пфу! Не бих могла.

— Разбирам — ужасно е!

Той бе стиснал тъй силно ръката й!…

Тя зарови лицето си в цветята, после седна пред пианото и засвири. Когато баща й се върна, тя още свиреше. Последните месеци прекарани с дъщеря му го бяха подмладили, направили по-елегантен, сивата му коса по-лъскава.

— Господин Съмерхей идва, татенце. Съжалява, че не те намери.

Красноречива пауза.

— Съмнявам се в това, мила.

Като усети, че баща й я наблюдава, тя запита:

— Хубаво ли беше в парка?

— Преди тридесет години там се срещаха само аристократи и снобове; сега човек не знае що за хора може да срещне там.

— Не са ли хубави цветята?

— Ах, да, и птиците, но хората, Джип! Кажи ми какъв човек е младият Съмерхей?

— О, много мил.

Тя всякога можеше да чете мислите на баща си по-бързо отколкото той нейните и позна, че той се бори между желанието да й достави удоволствие, и мисълта да предварди. Той въздъхна и каза:

— На къде се насочва лятно време фантазията на един млад човек, Джип?

Жени с тънък усет и известна опитност умеят да наложат въздържание на ония, които биха искали да са техни обожатели. Джип знаеше, че една нейна дума може да промени всичко, но не я каза. Въпреки това тя виждаше Съмерхей почти всеки ден — на язда, в операта или у дома. Късно след обед обикновено отиваше в парка и сядаше при водата. Един ден той мина от там и от тогава седяха тук заедно. Защо да създава грижи на баща си, като позволява на Съмерхей да иде често в къщи? И тук беше тъй приятно, приказваше се тъй хубаво, докато малки дрипави деца наоколо ловеха риба и я слагаха в шишета, за да я ядат после или да играят с нея, както човек обикновено прави с по-малките божи твари.

Когато времето наближава да се промени, дните текат спокойни, в очакване на вятъра, който носи новото. Не е ли естествено да се седи под дърветата, при цветята и водата, при гълъбите и патиците?