Стивън Кинг
Под купола (80)

11.

Не се налагаше Барби да й казва как бе отвърнал Младши; Бренда го знаеше от самия Хауи и не беше изненадана. Още от малък синът на Големия Джим си беше изпечен лъжец, особено в случаите, когато на карта бе заложен собственият му задник.

— Казал е: „Готвачът започна.“ Права ли съм?

— Абсолютно — кимна Барби и натисна бутона за включване. Генераторът изръмжа и заработи без проблеми. Младият мъж се усмихна на Бренда, макар и да усещаше как издайническата руменина затопля бузите му. Това, което току-що й бе разказал, не беше любимата му история, обаче предполагаше, че би предпочел да сподели нея пред онази за спортната зала във Фалуджа. — Всичко е готово — светлини, камера, екшън!

— Благодаря ти. Колко време ще издържи?

— Не повече от два-три дни, но дотогава всичко може и да е свършило.

— Съмнявам се. Предполагам, знаеш какво те е спасило от ареста онази нощ?

— Естествено — отвърна Барби. — Съпругът ви видя как беше. Четирима срещу един. Беше си очевидно.

— Другите ченгета не биха го забелязали, дори и да те бяха нападнали пред очите им. Имаш късмет и че Хауи бе дежурен онази нощ; по график трябваше да застъпи Джордж Фредерик, ала му дадоха болнични заради стомашно неразположение. — Тя се замисли. — Не просто късмет; сякаш самото провидение се е намесило, за да те спаси.

— Напълно съм съгласен — кимна той.

— Искаш ли да влезем вътре, господин Барбара?

— Трябва ли? Тук ми е много приятно.

— На мен също. И бездруго скоро ще застудее. А може би няма? Как смяташ?

Барби вдигна рамене.

— Когато Хауи те е отвел в управлението, Делесепс му е казал, че си изнасилил Анджи Маккейн. Права ли съм?

— Това беше първата му версия. После заяви, че май не било точно изнасилване… Тя се изплашила и ми казала да спра, а аз не съм я послушал. Предполагам, че това се води „изнасилване от втора степен“.

Жената се усмихна.

— Внимавай да не кажеш пред някоя феминистка, че изнасилването има степени.

— Ще внимавам. Както и да е, съпругът ви ме отведе в стаята за разпити, която повече прилича на килерче, където чистачките си държат метлите…

Бренда се засмя.

— … след което натика и Анджи вътре. Сложи я да седне така, че да ме гледа в очите. Мамка му, беше толкова тясно, че лактите ни се допираха. По принцип, за да излъжеш за нещо значимо, се изисква сериозна психическа подготовка и това в най-голяма степен се отнася за младите хора. Видях го и при Анджи. Съпругът ви също го видя. Каза й, че тази работа ще отиде в съда. Разясни й какви са наказанията за лъжесвидетелстване. И накрая тя се отказа от показанията си. Призна, че не е имало полов акт, да не говорим за изнасилване.

— Хауи си имаше девиз: „Първо разумът, после законът.“ И винаги се ръководеше от това в своята работа. Това не е начинът, по който действа Питър Рандолф, защото, от една страна, в главата му цари пълна каша, а, от друга, не може да се оправи с Рени. А моят съпруг можеше. Хауи ми сподели, че когато вестта за вашето… спречкване… стигнала до господин Рени, той настоял да бъдеш подведен под отговорност за нещо. Не бил на себе си от гняв. Знаеше ли за това?

— Не — поклати глава Барби. В същото време никак не беше изненадан.

— Тогава Хауи казал на господин Рени, че ако нещо отиде в съда, той лично ще се погрижи цялата история да отиде в съда, включително и боят „четирима срещу един“ на паркинга. И добавил, че един добър адвокат би могъл да вкара дори гимназиалните изстъпления на Франки и Младши в делото. Известни са ми поне няколко, макар че никое от тях не може да се сравнява с твоя случай.

Бренда поклати глава.

— Рени младши никога не е бил приятно хлапе, но до един момент поне беше сравнително безобиден. Промени се през последната година — година и нещо. Хауи го знаеше и това го тревожеше. Наскоро открих, че Хауи е знаел някои неща за бащата и сина… — Тя замлъкна и Барби усети, че жената се колебае дали да продължи да говори по темата. В крайна сметка се отказа; явно дискретността, която бе усвоила като шерифска съпруга, се бе превърнала в навик, който трудно можеше да бъде превъзмогнат.

— Хауи те е посъветвал да напуснеш града, преди Рени да е открил някакъв друг начин да те тормози, нали? И предполагам, че най-вероятно Куполът ти е попречил да го сториш…

— Отговорът и на двата ви въпроса е „да“. Мога ли да си взема диетична кола, госпожо Пъркинс?

— Наричай ме Бренда. А аз ще ти казвам Барби, ако нямаш нищо против. Моля, заповядай — заведението е на самообслужване.

Той се наведе и си взе кола от хладилния шкаф.

— Искаш ключ от противоядреното укритие, за да вземеш оттам Гайгеров брояч. Мога да ти помогна и ще го направя. Обаче останах с впечатлението, че искаш и Джим Рени да узнае за това, и точно тази идея ме притеснява. Може би мъката замъглява съзнанието ми, но не разбирам защо искаш сам да влезеш в открита конфронтация с него. Големия Джим побеснява всеки път, когато някой уронва авторитета му, а ти поначало не си сред любимците му. Пък и не ти дължи никакви услуги. Ако съпругът ми още бе шериф, може би двамата заедно щяхте да успеете да го сложите на мястото му… Мисля, че това доста би ми харесало. — Тя се приведе и го изгледа с цялата откровеност на обрамчените си от тъмни кръгове очи. — Обаче Хауи вече го няма и ти най-вероятно ще се озовеш в някоя от килиите на тукашния арест, вместо да търсиш някакъв тайнствен генератор.

— Наясно съм с всичко това, обаче възникна нещо ново. Военновъздушните сили възнамеряват да изстрелят крилата ракета срещу Купола — утре, точно в тринайсет нула нула.

— Мили боже!

— Вече са изстреляли няколко ракети по него, ала само за да определят колко нависоко се издига бариерата. Радарите се оказали безполезни да свършат таза работа. Всички от изстреляните досега ракети били с халосни бойни глави. Тази обаче ще бъде от най-мощните в своя клас. От онези, с които взривяват бетонни бункери.

Бренда пребледня.

— Към коя част на града смятат да я изстрелят?

— Прицелната точка ще бъде мястото, където Куполът пресича Битч Роуд. Предната нощ двамата с Джулия бяхме точно там. Експлозията ще бъде на височина метър и половина над земята.

Долната й челюст увисна по абсолютно неподобаващ за една дама начин.

— Не може да бъде!

— Боя се, че може. Ще я изстрелят от бомбардировач Б-52 и тя ще полети по предварително зададения й курс. И като казвам „предварително зададен“, наистина е така. Траекторията й е програмирана с невероятна точност и е съобразена с всички особености на местния релеф, спусне ли се веднъж до нивото на целта си. Тези ракети наистина са зловещи. Ако се взриви, без да пробие Купола, всички в града ще се разминат само с уплаха — тътенът ще е оглушителен, все едно е дошъл Денят на страшния съд. Успее ли да го пробие обаче…

Тя несъзнателно се хвана за шията.

— Какви ще бъдат пораженията? Барби, нямаме нито една пожарна кола!

— Сигурен съм, че ще осигурят достатъчно противопожарно оборудване. Що се отнася до пораженията… — Той вдигна рамене. — Всички жители ще трябва да бъдат евакуирани, това е извън всякакво съмнение.

— Разумно ли е? Това, което са намислили, разумно ли е?

— Спорен въпрос, госпожо… Бренда. Вече са го решили. И се опасявам, че става още по-лошо… — Уплашеното й изражение го накара да добави: — За мен, не за града. Повишиха ме в чин полковник. С указ на президента.

Тя завъртя театрално очи.

— Честито!

— От мен се очаква да обявя военно положение и да поема контрола над Честърс Мил. Джим Рени няма ли да се зарадва, щом го чуе?

Реакцията й го изненада, защото Бренда избухна в смях. В следващия миг се изненада и от собствената си реакция, защото се присъедини към смеха й.

— Разбирате ли проблема ми? Градът няма защо да знае, че искам да взема за кратко Гайгеровия брояч, обаче трябва да узнае за крилатата ракета, която ще литне насам. Ако аз не го сторя, Джулия Шамуей ще разпространи новината, но градската управа трябва да чуе новината за ракетата от мен. Защото…

— Знам защо. — Лицето й вече не изглеждаше толкова бледо, навярно заради аленото зарево на залязващото слънце. — Защото само така ще можеш да укрепиш авторитета си тук… и точно това иска и началникът ти от теб.

— Предполагам, че с Кокс вече сме по-скоро колеги — подхвърли Барби.

Тя въздъхна.

— Андрея Гринъл. Ще уведомим първо нея, след което ще отидем заедно при Рени и Анди Сандърс. Поне ще ги превъзхождаме в числено отношение три към две.

— Това не беше ли сестрата на Роуз? Защо?

— Не знаеш ли, че тя също е градски съветник? — Той поклати глава и Бренда добави: — Недей да се косиш. Много жители на Честърс Мил също не го знаят, въпреки че тя заема този пост вече от няколко години. Обикновено е пионка на другите двама… всъщност на Рени, понеже Анди Сандърс също му е пионка… а и си има някои… проблеми… обаче на нея може да се разчита. Или поне преди можеше.

— Какви проблеми?

Барби очакваше, че събеседничката му и този път ще запази полицейска дискретност и няма да се впусне в подробности, ала се оказа, че греши.

— Медикаментозна зависимост. От болкоуспокояващи. Не знам повече — може да е много сериозно, а може и да не е.

— Предполагам, че рецептите й са били изпълнявани в дрогерията на Сандърс…

— Да. Знам, че това не е идеалното решение и че трябва да действаш много внимателно, но… като се има предвид неотложната ситуация, Джим Рени може да се окаже принуден да те приеме, макар и за известно време. Но ти да поемеш контрола над града? — Тя поклати глава. — Той ще избърше задника си с всяка заповед за обявяване на военно положение, без значение дали е подписана от президента или не. Не бих…

Тя ненадейно замлъкна. Очите й се разшириха и сякаш вече не го виждаха.

— Госпожо Пъркинс? Бренда? Какво има?

— О… — пророни тя. — Мили боже!

Барби проследи посоката на погледа й и също се вцепени. Слънцето залязваше, обагрено в алено, както често ставаше след топлите, ясни и непомрачени от валежи дни. Ала никога досега не бе виждал такъв залез. Каза си, че навярно единствените свидетели на подобна гледка са били жителите на титанични вулканични изригвания.

„Не — помисли си само след миг. — Дори те не са зървали нещо такова. То просто няма аналог.“

Снижаващото се слънце не изглеждаше като сфера. Представляваше нещо като червена папийонка с пламтящ кълбовиден център. Небето над западния хоризонт сякаш бе покрито с кървава пелена, която преливаше в оранжево с нарастване на височината. Самият хоризонт не се виждаше, понеже мътното пурпурно зарево го засенчваше.

— Божичко, все едно карам кола и гледам залеза през мръсното предно стъкло — възкликна Бренда.

И, разбира се, беше точно така, само че Куполът изпълняваше ролята на предното стъкло. Вече бе започнал да събира прах и полени.

Плюс всякаква друга мръсотия. И скоро щеше да стане още по-зле.

„Ще трябва да го измием“ — помисли си Барби и си представи опашки от доброволци с парцали и кофи. Абсурд. Как щяха да го измият на десет метра височина? Или на петдесет? А на двеста и петдесет?

— На това трябва да се сложи край — прошепна Бренда. — Обади им се и им кажи да изстрелят най-голямата ракета, която имат, пък да става, каквото ще. Защото на това трябва да се сложи край.

Барби мълчеше. Не беше сигурен, че ще успее да проговори, даже и да имаше какво да каже. Това зловещо, мътно сияние бе отнело способността му да говори. Струваше му се, че се взира в самия Ад.