Стивън Кинг
Под купола (134)

4.

Докато генераторът работеше — което едва ли щеше да продължи дълго, освен ако не намереше отнякъде още газови бутилки, Бренда Пъркинс успя да включи принтера на покойния си съпруг и да разпечата целия файл „ВЕЙДЪР“. Списъкът със злоупотребите на Рени, които Хауи бе събрал и по които очевидно бе възнамерявал да действа точно преди смъртта си, беше впечатляващ. Отпечатани на хартия, изброените далавери на съветника изглеждаха много по-истински и колкото повече Бренда ги гледаше, толкова повече всичко това се връзваше с онзи Джим Рени, когото познаваше. Винаги бе знаела, че този човек е чудовище; просто не бе подозирала, че е чак такова чудовище.

Дори информацията за измислената църква на Когинс се връзваше… макар че ако разчиташе правилно смисъла, това изобщо не беше църква, а огромна пералня, но не за дрехи, а за долари. Долари от производството на дрога, и то такова производство, че мъжът й бе написал: „Може би едно най-големите в историята на Съединените щати.“

Обаче имаше и проблеми, за които признаваха и шериф Пъркинс, и главният прокурор на щата. И тези проблеми обясняваха защо етапът по събиране на доказателства за „Операция «Вейдър»“ бе продължил толкова дълго. Джим Рени не само че беше голямо чудовище, но и беше изключително хитро чудовище. Ето защо винаги си оставаше градски съветник. Защото искаше някой друг — в случая председателят на съвета Анди Сандърс — да му проправя пътя.

И да бъде мишената. Дълго време Анди бе единственият, срещу когото Хауи бе натрупал доказателства. Той беше изкупителната жертва и вероятно въобще не го съзнаваше, като се имаше предвид какво бе интелектуалното му равнище. Освен председател на градския съвет Анди беше и пръв дякон на Църквата на Христа Изкупителя, пръв в сърцата на жителите на Честърс Мил и на челно място в дългите списъци с корпоративни документи, чиито следи се губеха в мътните финансови блата на Насау, Бахамите и Каймановите острови… Ако Хауи и главният прокурор на щата бяха реагирали по-бързо, Анди щеше и да е първият, сдобил се с уникална снимка в профил и анфас, докато държи табелка с номер. А може би и единственият, понеже не бе изключено да повярва на празните обещания на Големия Джим, че всичко ще бъде наред и ще му се размине, стига да не пропее? Да, най-вероятно нямаше да пропее. Все пак Рени знаеше най-добре как се дърпат конците на неговата марионетка…

Миналото лято случаят бе започнал да се движи, както бе смятал Хауи, към своята развръзка. По това време името на Рени бе започнало да се появява в някои от документите, с които главният прокурор се бе сдобил — предимно свързани с дейността на една корпорация от Невада, известна като „Таун Венчърс“. Парите на въпросната корпорация изчезвали на запад вместо на изток — не към Карибите, а във вътрешността на Китай, където ключовите съставки на антиконгестантите^[1] се изкупуваха без никакви неудобни въпроси.

Защо Рени си позволяваше да лъсне по такъв начин? Хауи Пъркинс бе стигнал до един-единствен извод — печалбата му бе нараснала толкова бързо до рекордни стойности, че просто нямаше как да бъде изпрана само чрез една, па макар и „свята“, пералня. Впоследствие името на Рени се появяваше и в документи, свързани с поне десетина други фундаменталистки църкви на североизток. Обаче „Таун Венчърс“ и другите църква (без да се броят още пет-шест религиозни радиостанции, никоя от които не можеше да се мери с мащабите на Радиото на Исус) бяха първите истински грешки на Големия Джим. Те бяха съшити с висящи конци. Тези конци можеха да бъдат издърпани и рано или късно — най-често рано — всичко се разплиташе.

„Не си могъл да се откажеш, нали? — помисли си Бренда, докато седеше зад бюрото на съпруга си и разучаваше материалите. — Направил си милиони — може би десетки милиони — и рисковете да те хванат са се вдигнали до небесата, ала въпреки всичко не си могъл да се откажеш. Като маймунка, която пада в капана, защото се лакоми за храната. Разполагал си с огромно състояние и в същото време си продължил да живееш в старата си триетажна къща и да продаваш коли в онази дупка на шосе 119. Защо?“

Всъщност знаеше отговора. Не беше заради парите, а заради Честърс Мил. Честърс Мил, който възприемаше като собствен град. Ако седеше на пейка край морето някъде в Коста Рика или начело на богата трапеза в охранявано имение в Намибия, Големия Джим щеше да се превърне в Малкия Джим. Защото един човек без големи амбиции и цели винаги е малък човек, без значение колко долара има в банковите му сметки.

Бренда се замисли дали ако се изправеше срещу Рени с информацията, която притежаваше, щеше да съумее да постигне някакво споразумение с него? Да го накара да направи нещо срещу мълчанието й? Не беше никак сигурна в това. А и се боеше от подобен сблъсък. Щеше да е отвратителен, а най-вероятно и опасен. Би било добре Джулия Шамуей да бъде с нея. Както и Барби. Само дето Дейл Барбара се бе превърнал в новата мишена на Големия Джим.

„Можеш да си позволиш да почакаш малко — изрече със спокоен (и в същото време твърд тон) гласът на Хауи в съзнанието й, — аз също изчаквах да събера определени доказателства, ала на твое място не бих чакал твърде дълго, скъпа. Защото колкото по-дълго продължи тази обсада, толкова по-опасен за теб ще стане той.“

Тя се сети как Хауи се бе спрял в онзи слънчев ден, за да притисне устни към нейните, преди да потегли с колата си за последен път. Познаваше устните му като своите и ги обичаше също толкова силно. Спомни си и как я бе погалил по шията. Сякаш бе предусетил наближаващия край и бе решил с едно последно докосване да компенсира всичко. Макар и да съзнаваше колко наивно-романтично звучи тази идея, на нея й се искаше да й повярва и очите й се изпълниха със сълзи.

Изведнъж принтираните страници и машинациите, описани в тях, вече й се струваха доста по-незначителни. Онова, което беше най-важно, бе празнотата, зейнала в нея — черната дупка, която се бе появила със светкавична бързина в живота й, изсмуквайки щастието и любовта, които бе приела за даденост. Бренда се запита дали горкият глупак Анди Сандърс се чувстваше по същия начин. Най-вероятно да.

„Ще изчакам двайсет и четири часа. Ако утре вечер Куполът все още е на мястото си, ще отида при Рени с тези материали — с копие на тези материали, и ще му кажа, че ще трябва да преотстъпи властта си в полза на Дейл Барбара. И ще му дам да разбере, че ако не го направи, ще прочете за своя бизнес с производство на наркотици във вестника.“

— Утре — измърмори Бренда и затвори очи. Две минути по-късно вече спеше дълбоко в стола на Хауи. В Честърс Мил настъпи време за вечеря. Някои ястия (в това число пилето със сметана за стотина души в „Дивата роза“) бяха приготвени на електрически или газови печки благодарение на генераторите, които все още работеха, обаче имаше и хора, които се върнаха към фурните на дърва — било за да пестят газта, било защото дървата бяха единственото гориво, с което в момента разполагаха. В резултат на това стотици комини забълваха дим, който се издигна в неподвижния въздух под невидимия свод на Купола.

И започна да се разстила като гъба.