Стивън Кинг
Под купола (63)

6.

В смутни времена хората се обръщат към познатото за утеха. Това се отнася както за християните, така и за езичниците. Ето защо за вярващите в Честърс Мил тази сутрин нямаше изненади — Пайпър Либи проповядваше любов в Независимата църква, а Лестър Когинс — адски огън и жупел в Църквата на Христа Светия изкупител. И двата храма бяха претъпкани.

Пайпър бе наблегнала на Евангелието на Йоан — „Заповед нова давам ви, да се обичате помежду си, както аз ви обикнах.“ Тя каза на хората, изпълнили скамейките на църквата й, че молитвата е изключително важна във времена на криза — дарява със сила и утеха, — но също така е важно да си помагаме един на друг, да разчитаме един на друг и да се обичаме един друг.

— Бог ни подлага на изпитание, като ни изпраща неща, които не разбираме — заяви тя. — Понякога това е болест. Друг път — неочаквана загуба на любимо същество. — Тя погледна състрадателно към Бренда Пъркинс, която седеше със сведена глава и сключени в скута на черната си рокля ръце. — А сега — необяснима преграда, която ни изолира от целия външен свят. Не можем да проумеем същността й, но нима можем да проумеем болестите или внезапната смърт на добрите хора? Питаме Бог „Защо?“ и в Стария завет намираме отговора, даден от Него на Йов: „Где беше ти, когато аз сътворих света?“ В Новия — и далеч по-просветлен Завет — Исус казва на учениците си: „Обичайте се едни други, както аз ви обикнах.“ Точно това трябва да правим днес и всеки ден, докато смутното време не приключи; да се обичаме един друг. Да си помагаме един на друг. И да чакаме изпитанието да приключи, защото и най-страшните изпитания, които Бог ни праща, винаги имат край.

Лестър Когинс от своя страна наблегна на книгата „Числа“ от Библията, която не бе известна като преливаща от оптимизъм: „Вижте добре, ибо съгрешихте против ГОСПОДА и грехът ви рано или късно ще ви намери.“

Също като Пайпър, и той наблегна на темата за изпитанията — неизменният църковен хит по време на всички катаклизми в световната история, — ала избра да се концентрира върху покварата, заразната сила на греха и как Господ се справя с подобни „зарази“. Макар и да го каза по друг начин, смисълът на думите му беше, че Господ-Бог ги изстисква с пръстите Си като узрели циреи, докато гнойта не цръкне от тях като свещена бяла струя.

Въпреки лъчезарната октомврийска утрин пасторът имаше чувството, че грехът, заради който целият град е наказан, е донякъде негов. Поради тази причина днешната му проповед бе особено красноречива и въздействаща. В очите на много хора проблеснаха сълзи, а възгласите „Амин!“ и „Да, Господи!“ не спираха да ехтят от единия до другия край на залата. Когато бе така вдъхновен, прозренията и страхотните идеи често го осеняваха по време на самата проповед. Днес например му хрумна нещо, което той веднага изрази на глас, без дори да се замисли. Нямаше и нужда да се замисля. Подобни озарения свише бяха толкова ярки, силни и недвусмислени, че просто нямаше как да не бъдат правилни.

— Днес следобед ще отида там, където шосе 119 пресича неведомата Божия порта — обяви Когинс.

— Да, Исусе! — извика една ридаеща жена. Другите изръкопляскаха или размахаха одобрително ръце във въздуха.

— Предлагам да е в два следобед. Ще коленича там, в полето пред мандрата, и ще се помоля на Господ-Бог да премахне това бедствие от пътя ни.

Този път възгласите „Амин!“ „Да, Господи!“ и „Бог е с нас!“ бяха още по-силни.

— Ала първо… — Лестър вдигна ръката, с която бе бичувал голия си гръб през нощта. — Първо ще се помоля за този ГРЯХ, който причини тази БОЛКА, тази ПЕЧАЛ и това БЕДСТВИЕ! Ако съм сам, Господ-Бог може и да не ме чуе. Ако заедно с мен се молят още двама, трима или даже петима, Господ-Бог може пак да не ме чуе, можете ли да кажете АМИН?

Можеха. И го казаха. Вече всички бяха вдигнали ръце и ги поклащаха наляво-надясно, сякаш бяха потънали в религиозен транс.

— Но ако ВСИЧКИ ВИЕ дойдете с мен — ако застанем в кръг там, върху Божията трева, под Божието синьо небе… пред очите на войниците, които уж пазят делото на Божията праведна Ръка… ако ВСИЧКИ ВИЕ дойдете и се помолим заедно, може и да съумеем да стигнем до дъното на този ГРЯХ, да го изгребем и да го изнесем под светлината, за да погине… Така ще сътворим чудо с помощта на Господа всемогъщ! ЩЕ ДОЙДЕТЕ ЛИ? ЩЕ КОЛЕНИЧИТЕ ЛИ ТАМ С МЕН?

Естествено, че щяха да дойдат. Естествено, че щяха да коленичат. И в хубави, и в лоши времена хората обичат да се събират и да отправят заедно молитвите си към Бога. И когато оркестърът засвири: „Всичко, що направи Бог, е правилно“ (в сол тоналност, с Лестър на солокитарата), всички запяха толкова силно, че щяха да срутят покрива на църквата.

Разбира се, Джим Рени също беше там; Големия Джим за нищо на света не би пропуснал възможността да направи още няколко автосделки.