Стивън Кинг
Под купола (69)

12.

— Ослепях! Ослепях! — крещеше момчето и Лестър веднага се сети за стиха от Светото писание, върху който се беше спрял пръстът му: „Лудост, слепота, вцепеняване на сърцето“.

— Ослепях! Ослепях!

Когинс отдели дланите на хлапето от лицето му и видя червената очна кухина, от която кръвта извираше като артезиански кладенец. Остатъците от лявото око на Рори бяха полепнали по бузата му. Момчето се обърна към пастора и слузестите останки пльокнаха в тревата.

Лестър разполагаше с един безумно кратък миг да вдигне детето на ръце, преди бащата да го изтръгне от обятията му. В това обаче нямаше нищо лошо. Това бе напълно в реда на нещата. Когинс беше съгрешил и бе помолил Господ за просветление. И Бог беше откликнал на молитвите му, понеже го бе дарил не само с просветление, но и с недвусмислен отговор. Пасторът вече знаеше как трябва да постъпи и как точно да се пречисти от греховете, в които бе въвлечен от Джеймс Рени.

Едно сляпо дете му бе посочило верния път.