Стивън Кинг
Под купола (70)

1.

Впоследствие Ръсти Евърет си спомняше най-вече настаналия хаос. Единственият по-ясен образ в паметта му беше голият до кръста пастор Когинс и по-конкретно бялата му като рибешки корем кожа и четящите се ребра.

Барби обаче — вероятно защото полковник Кокс отново го бе нагърбил с разузнавателна мисия — видя всичко. И най-яркият му спомен не беше свързан с пастора, а с Мелвин Сиърлс — как го сочи с пръст и клати леко глава. Недвусмислен жест, който гласеше: „Още не сме свършили с теб, слънчице.“

Онова, което всички присъстващи със сигурност запомниха — и което ги накара да осъзнаят трагедията по безпрецедентен начин, — беше риданието на бащата, докато вдигаше на ръце клетото си пострадало дете, както и воплите на майката („Той добре ли е, Олдън? ДОБРЕ ЛИ Е?“), устремила затлъстялото си туловище към мястото на произшествието.

Барби забеляза как Ръсти Евърет си пробива път през тълпата, скупчила се около момчето, и се присъединява до двамата коленичили мъже — Олдън и Лестър. Олдън притискаше сина си в обятията си, а пасторът ги зяпаше със зейнала като изкъртена врата уста. Жената на Ръсти беше непосредствено зад него. Медикът приклекна до Олдън и Лестър и се опита да отлепи дланите на момчето от лицето му. В същия миг бащата — реакцията му не изненада Барби предвид ситуацията — му фрасна един. От носа на Ръсти потече кръв.

— Не! Оставете го да помогне! — извика съпругата на парамедика.

Линда, каза си Барби. Името й беше Линда и работеше в полицията.

— Не, Олдън! Не! — Линда хвана фермера за рамото и той се обърна, очевидно готов да фрасне и нея. На лицето му не се четеше и помен от здрав разум; той се бе превърнал в див звяр, защитаващ мъничето си. Барби направи крачка напред, за да парира удара, ако фермерът посегне, ала после му хрумна друга идея.

— Имаме лекар! — извика той, като се изпречи пред Олдън и се опита да скрие Линда от полезрението му. — Лекар, лекар, ле…

Ненадейно някой го дръпна рязко за яката на ризата и го завъртя. Случи се толкова бързо, че Барби едва успя да зърне Мел Сиърлс — едно от приятелчетата на Рени младши — и да осъзнае, че Сиърлс носи синя униформена риза и значка. „Не може да стане по-зле“ — помисли си Барби, но сякаш за да го опровергае, в следващия миг Сиърлс изстреля юмрука си към лицето му, както бе направил и в онази нощ на паркинга пред „Дипърс“. Не уцели носа му, както вероятно бе възнамерявал, ала за сметка на това размаза устните на Барби в зъбите му.

Сиърлс замахна отново, обаче Джаки Уетингтън — партньорката на Мел в този злополучен ден — го сграбчи за ръката.

— Недей! — извика тя. — Полицай, спри!

Мел се поколеба за момент. Точно тогава обаче Оли Динсмор, следван плътно от ридаещата си, задъхана майка, се промуши между тях и избута Сиърлс крачка назад.

— Добре — изръмжа Сиърлс и отпусна ръката си. — Защо се тикаш на местопрестъплението, задник такъв? Тук се провежда полицейско разследване… или както там му викат.

Барби избърса с длан кръвта от сцепената си устна и си помисли: „И това не е най-лошото. Точно там е проблемът — че тепърва ще става още по-зле.“