Стивън Кинг
Под купола (110)

16.

„Дипърс“ буквално се пукаше по шевовете — дори паметното новогодишно шоу за посрещането на 2009, когато специални гости бяха музикантите от „Ватикан Секс Китънс“, не познаваше подобно стълпотворение от хора. И никога досега заведението не бе събирало толкова тиха публика. Над петстотин души се бяха наредили като сардели един до друг и наблюдаваха съсредоточено как уебкамерата се завърта на сто и осемдесет градуса и се заковава върху Дейл Барбара.

— Ето го моето момче — прошепна Роуз Туичъл и се усмихна.

— Здравейте, приятели — каза Барби. Картината бе толкова добра, че неколцина от събралите се отвърнаха на поздрава му. — Аз съм Дейл Барбара и отново бях призован на военна служба като полковник в американската армия.

Хората зашушукаха изненадано помежду си.

— Отговорността за предаването на живо от Битч Роуд е изцяло моя и както вероятно сте разбрали, между мен и градския съветник Рени има известни разногласия по отношение на това дали да продължим излъчването.

Шушукането прерасна в приглушен ропот.

— Тази сутрин обаче нямаме никакво време да спорим по тънкостите около това кой е по-главен — продължи той. — Сега ще насочим уебкамерата към предполагаемата точка на удара от крилатата ракета. Дали предаването на живо ще продължи, вече зависи само от господин градския съветник. Ако след малко картината изчезне, обърнете се към него. Благодаря ви за вниманието.

С тези думи Барби изчезна от екрана. В продължение на няколко секунди множеството на дансинга не виждаше нищо друго освен дървета, след което картината се стабилизира и пред погледите на хората изникна увисналият сякаш във въздуха хикс. На заден план войниците товареха последните елементи от оборудването си в два големи армейски камиона.

Уил Фрийман, собственик и шеф на местното представителство на „Тойота“ (който не се погаждаше с Джеймс Рени), заговори направо на телевизора:

— Не пипай камерата, Джими, ако не искаш до края на седмицата да си изберем нов градски съветник на твое място.

Думите му бяха посрещнати с одобрителни възгласи. После тълпата притихна и зачака да види дали предаването, което бе приковало вниманието й — това толкова еднообразно и в същото време безкрайно вълнуващо предаване, — ще продължи, или екранът на телевизора внезапно ще помръкне.