Стивън Кинг
Под купола (236)

19.

Джини Томлинсън спеше на бюрото на рецепцията, подпряла глава на един от броевете на списание „Пийпъл“ — Брат Пит и Анджелина Джоли се веселяха на брега на един от онези шикозни малки острови, на които коктейлите се сервират с хартиено чадърче. Нещо я събуди в два без петнайсет през нощта. Когато отвори очи, видя, че пред нея стои привидение — висок, кльощав мъж с празни очи и щръкнала на всички страни коса. Носеше фланелка с надпис „Радиото на Исус“ и дънки които доста се бяха смъкнали. Отначало си помисли, че сънува ходещи трупове, но после долови миризмата. Кошмарите не миришеха толкова лошо.

— Аз съм Фил Буши — изрече привидението. — Дошъл съм да прибера тялото на жена си. Смятам да я погреба. Покажи ми къде е.

Джини не му възрази. С удоволствие би му дала всички трупове само и само да се махне. Тя го поведе. Минаха покрай Джина Буфалино, която стоеше до една носилка и гледаше уплашено Готвача. Когато той се обърна, за да я огледа, тя отстъпи крачка назад.

— Имаш ли костюм за Хелоуин, момиче? — попити Готвача.

— Да…

— Коя ще си?

— Глинда — отговори плахо момичето. — Само че май няма да ходя на партито. То е в Мотън.

— Аз ще съм Исус — каза Готвача и тръгна след Джини. Разръфаните му кецове заскърцаха по коридора. След това отново се обърна. Усмихваше се. Очите му бяха празни. — И ще съм ядосан.