Стивън Кинг
Под купола (247)

5.

Няколко секунди преди да се откаже от търсенето, в един от шкафовете в рентгенологията Ръсти намери ръкавици, престилки и предпазни очила. Каишката на очилата беше скъсана, но той не се съмняваше, че Роми ще разреши някак си проблема. Зарадва се, че не му се наложи да обяснява защо тършува из шкафовете. Всички в болницата като че ли спяха.

Той излезе навън, подуши въздуха — застоял, миришещ леко на дим — и погледна на запад, към черното петно, което се беше появило след ракетните удари. Заприлича му на кожен тумор. Осъзна, че се е концентрирал изцяло върху Барби, Големия Джим и убийствата защото те бяха човешкият фактор — нещо, от което той разбираше. Но пренебрегването на Купола би било грешка, грешка, която можеше да доведе до катастрофални последици. Купола трябваше да бъде премахнат колкото се може по-скоро, иначе родителите му (те страдаха от белодробни болести) щяха да имат проблеми. А те бяха просто канарчетата във въглищната мина.

Онова пожълтяло сякаш от никотин небе.

— Не е добре — промърмори той и хвърли насъбраните вещи в багажника на микробуса. — Изобщо не е добре.