Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Under the Dome, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 48 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2014 г.)
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том І
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-306-8
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-307-5
История
- — Добавяне
3.
— … И ще правя всичко по силите си, за да закрилям и служа на хората от този град — отекнаха думите на Питър Рандолф.
Петимата ги повториха с такава невинност, сякаш бяха дечица от неделното училище. Дори разсеяно ухиленият Сиърлс ги изрече правилно. Да, определено изглеждаха добре. Нямаха огнестрелни оръжия — поне засега, — но пък имаха радиостанции. Както и палки. Стейси Могин (която също щеше да патрулира из града) бе изнамерила униформени ризи за всички, с изключение на Картър Тибодо. Не разполагаха с нищо, което да му стане, понеже бе изключително широк в раменете, обаче семплата синя риза, която той си бе донесъл от вкъщи, изглеждаше добре. Не беше униформена, но пък беше чиста. А и сребристата значка, закачена над левия му джоб, изпращаше достатъчно ясно послание. Може би всичко това щеше да се окаже за добро.
— С божията помощ — издекламира Рандолф.
— С божията помощ — повториха те.
С периферното си зрение шерифът видя как вратата се отваря и Големия Джим влиза в помещението. Той се присъедини към Хенри Морисън, сумтящия Джордж Фредерик, Фред Дентън и скептично гледащата Джаки Уетингтън в задната част на стаята. Рандолф знаеше, че Рени е дошъл, за да види как синът му полага клетвата. И защото все още се чувстваше гузен, задето се бе възпротивил на идеята за огнестрелните оръжия (да противоречи на Големия Джим за каквото и да било беше в дисхармония с всички принципи на гъвкавата му политическа натура), новият шериф реши да импровизира най-вече за да се хареса повече на градския съветник.
— И няма да допусна никой да се ебава с мен!
— И няма да допусна никой да се ебава с мен! — повториха новите попълнения, при това доста по-ентусиазирано отпреди. Вече всички се усмихваха. И се виждаше, че изгарят от нетърпение да излязат на улицата.
Големия Джим кимна одобрително и му даде знак с вдигнат палец, въпреки ругатнята. Рандолф изпита облекчение, без да си дава сметка, че един ден тези думи щяха да изплуват отново в съзнанието му, лишавайки го от покой: „И няма да допусна никой да се ебава с мен!“