Стивън Кинг
Под купола (348)

5.

— Мамичката му! — възкликна Линда и сви рязко вляво. Микробусът скочи върху тротоара. Намираха се на стотина метра от кръстовището на главната и Хайленд. Разклащането накара трите момичета да се разсмеят, но Ейдън ококори уплашено очи и отново сграбчи многострадалната глава на Одри.

— Какво? — подвикна Търстън. — Какво?

Тя паркира на нечия морава, зад един голям дъб. Микробусът обаче също беше голям, а и дървото беше загубило повечето от листата си. Трудно й беше да повярва, че са се скрили добре.

— Хамърът на Рени е паркиран насред проклетото кръстовище.

— Тази псувня беше голяма — каза Джуди. — Половин долар в буркана.

Търстън проточи врат.

— Сигурна ли си?

— Да не си мислиш, че и някой друг има такъв огромен джип?

— О, мамка му! — изпсува Търстън.

— Буркана! — казаха едновременно Джуди и Джанел.

Устата на Линда пресъхна, а езикът й залепна за небцето. Тибодо излизаше от джипа. Ако погледнеше към тях…

„Ако ни забележи, ще го прегазя“ — помисли си тя. Извратена или не, тази мисъл я поуспокои.

Тибодо отвори задната врата на хамъра. Питър Рандолф излезе отвън.

— Онзи човек се чеше по задника — информира ги Алис Епълтън. — Мама казва, че това значи, че ще ходи на кино^[1].

Търстън Маршал прихна да се смее, а Линда, която допреди малко не вярваше, че нещо може да я разсмее, се присъедини към него. Скоро всички започнаха да се смеят, дори Ейдън, който едва ли разбираше кое му е толкова смешното. Линда също не беше сигурна, че разбира.

Рандолф се спусна надолу по хълма, като продължаваше да подръпва дъното на униформените си панталони. Нямаше причина това да им е толкова смешно, но те се заливаха от смях.

Одри се разлая, тъй като не искаше да се дели от колектива.