Джоана Линдзи
Сърцето на воина (8)

Глава 7

— Защо ме трансферира, докато говорех с жената?

Веднага поиска да узнае Далден, щом се материализира в контролната зала на бойния кораб Андровия.

Въпросът му бе насочен към Марта. Макар Шанел да бе също в залата, и докато учеше на Кистран как да борави с молекулярния трансфер, който можеше да премести човек от едно на друго място само за миг, Марта бе тази, която контролираш всичко на кораба, което елиминираше всяка грешка, която може да направи човек.

— Само се чуй, воине и може би сам ще се сетиш защо го направих. — От огромната компютърна конзола в центъра на стаята отекна гласа на Марта. — Или всичките тези емоции те изпълват обикновено и когато не си превъзбуден?

— Да не би току-що да се изчерви, Далден? — попита изумена Шанел.

Обикновено едно леко изчервяване не се забелязваше, благодарение на златистата му кожа, затова щом сега й направи впечатление, зачервяването бе наистина сериозно. Ша-Ка’анските воини по начало рядко се изчервяваха, те притежаваха толкова силен контрол над емоциите си, че не позволяваха на нещо дребно като изчервяването да разкрие емоциите, за чието съществуване категорично отричаха. Те можеха да покажат неудобство, срам и смущение, но трябваше много добре да познаваш воина, за да разбереш кога точно изпитва тези емоции. Шанел, която бе сестра-близначка на Далден, го познаваше много добре.

Но Марта имаше цял списък с оплаквания и нямаше намерение да чака Далден да отговори на маловажния въпрос на сестра си.

— Ти беше там, за да ме разведеш из обстановката, а не, за да се разкарваш безцелно — напомни му Марта. — Трябваше да направиш контакт с водача им. Тя не е никакъв водач.

— Не аз започнах разговор с нея.

— Не се опита и да му сложиш край.

— Тя ме желае.

— Иииии… Какво от това! — Тя разтегна думите много повече, отколкото нормално, само за да покаже колко малко я е грижа за това. — Жените винаги те желаят, Далден. От кога започна да ти прави толкова голямо впечатление? И не се опитвай да отричаш, защото веднага ще ти пусна визуално потвърждение на думите си.

— Отново се изчервяваш, Далден — обади се напевно Шанел, опитвайки се да не се усмихва.

Тя беше там през цялото време, докато Марта опяваше на Далден кое не е свършил като хората и когато най-после изгуби търпение и го трансферира отново на кораба.

Бяха пристигнали миналият ден. След като Далден бе решил, че той е отговорен за случилото се и негов дълг е да върне Променящите палки, Тедра най-после се бе примирила и бе дала съгласието си. Но бе настояла, че заедно със сина й трябва да отидат и Марта, и воините, които ги ескортираха до Кистран. Брок щеше да успее да се справи и сам, тъй като вече от доста време управляваше Андровия, но след като едно от „бебетата“ й заминаваше в дълбокия космос, Тедра можеше да се довери единствено на Марта.

Затова двата компютъра Мок II размениха корабите си, и бе решено Брок да отведе Тедра обратно на Ша-Ка’ан на борда на Роувъра, а пътуването й нямаше да трае дълго, затова и Чалън нямаше да се оплаква, че се е върнала без ескорта си. Това, което никой не очакваше, бе Фалон да настоява той също да тръгне след Джоран.

Марта обаче го бе предвидила и посочи, че Фалон не е имал възможност да си отмъсти на Джоран, задето се опита да го убие, тъй като по онова време за младия мъж бе по-важно да настигне и да върне избягалата си другарка, вместо да се занимава с Високопоставения крал. По тази причина сега Фалон заслужавал да получи възмездието, което бе отлагал толкова дълго време.

Разбира се, щом Фалон щеше да поеме на това пътуване, Шанел настоя и тя да отиде с тях, и макар Тедра да имаше възражения и да смяташе, че дъщеря й не бива да заминава, Фалон не я подкрепи, и Шанел също замина с тях. Имайки предвид избухливата природа на Ша-Ка’анските воини и фриволното, налагащо се поведение на Марта, Шанел бе станала буфер между Марта и воините на кораба. Воините можеха да се справят много по-добре с Брок, тъй като той бе създаден спрямо идентичността на техния шодан Чалън и това го правеше един от тях. Това обаче не се отнасяше за Марта, която постоянно провокираше воините, без дори да влага някакви усилия.

Отне им два месеца и двадесет и три дни, за да достигнат до дестинацията си, и вече не бе просто слух, че в неизследваните райони има населена планета. Тъй като хората на планетата имаха достатъчно развити технологии, които можеха да засекат кораба им, дори той да е маскиран като обикновена космическа отломка, макар и доста голяма такава, те не можеха да останат в орбитата на планетата за повече от няколко секунди.

По тази причина Марта бе насочила кораба на пълна скорост към един голям водоем, където ще могат да се скрият и никой няма да ги засече. Дори някой да ги бе видял, щеше да помисли, че е било просто метеор, който е изгорял в орбитата, преди да достигне до повърхността.

Това бе планетата, която бе избрал Джоран, макар кораба му да не се задържа дълго време в орбита. На пръв поглед, изглеждаше така сякаш планетата не е била подходяща за целите на Джоран, затова той я е напуснал в търсене на друга планета. Но Марта никога не разчиташе на това, което се вижда на пръв поглед и скоро се разбра, че Джоран просто е преместил кораба си в сянката на единствената луна над планетата.

Беше повече от лесно да се проследи и наблюдава кораба на Джоран, а Андровия бе създадена така, че да попречи на който и било да я проследи, тъй че Джоран дори не подозираше, че някой е вървял по петите му. Наличието на кораба в орбитата бе достатъчна индикация, че той е слязъл лично на планетата. След сканиране на кораба се разбра, че на него има малоброен екипаж. След това Марта изпрати андроида Корд II на кораба на Джоран, където да инсталира програма, която да позволи на Марта да локализира къде на планетата се намират хората на Джоран и да получава цялата информация, която краля изпраща към кораба си.

За щастие, капитана на кораба на Джоран бе настоял да го държат в течение за всичко случващо се, и от няколко случайно споменати факти по време на комуникацията Марта бе успяла да научи, че капитана и екипажа са наети за кратко време, повечето от което вече е изтекло, докато стигнат до тази планета. Но Джоран нямаше намерение да ги разпусне до края, за всеки случай, ако нещата не се развият по план. Капитана обаче го принуди да се съгласи, че ще опита всичко за един месец и ако не се получи, ще се откаже и ще се прибере у дома.

Останалата част от времето, след като вчера бяха пристигнали, бе отделено на събиране на информация за планетата и хората на нея, и създаване на програми за Сюблим, нужни за научаването на новия език. Тук Корд II бе влязъл в употреба, като изпратиха първо него на планетата, за да открие компютър, към който Марта да се включи. И дори и тя остана изненадана от огромния обем на информация, който получи.

— Те може да не са високо технологични по нашите стандарти, но имат невероятна база данни и глобална компютърна връзка, затова дори само един компютърен терминал ще ми даде достъп до цялата им информационна мрежа. Но все още са на едно доста примитивно ниво и по тази причина отнема толкова много време да се свържа със сървърите, където е складирана всичката информация.

Това бе казала Марта предишният ден. Същата вечер се бе оплакала.

— Казах ли, че са напреднали? Не съм виждала нещо толкова бавно като машините, които те наричат компютри — мрънкаше тя и все още сваляше данни.

— Добре, трябва да започнем най-отгоре — сега обяви Марта. — Направо затъвам в информация. На пръв поглед те са агресивни топлокръвни същества. От самото начало историята им е пълна с насилие и под това разбирайте, че е имало не едно и две масови кланета. И макар вероятността за това да открият живот на друга планета да ги очарова, това също и ги ужасява. Някои ще прегърнат идеята, че има и други разумни същества в галактиката, освен тях, но повечето ще се заемат да унищожат тези други същества. Надявам се, всички ме разбрахте много добре?

— Жената нямаше войнствени мисли в главата си — посочи упорито Далден.

— Всички много добре чухме какво й беше на ума, както и много добре разбрахме за какво мислиш ти. Но точно сега слагам точка тук, голямо момче, защото ако не се стегнеш и не свършиш работата, за която сме тук, няма да те пусна отново да отидеш на повърхността. Далден, слушаш ли ме въобще?

— Възможно ли е човек да не слуша в твоето присъствие? — заядливо попита Далден.

Много добра имитация на въздишка изпълни контролната зала, една дълга и шумна въздишка.

— Нямаме време да ласкаем твоето воинско его, Далден. Задачата ми е да те върна у дома цял и дишащ. Ако успееш да откриеш и унищожиш палките също ще е хубаво и ще те направи щастлив, ще направи щастлива и Тедра, а щом тя е щастлива, значи и аз също съм. Което автоматично означава, че аз ще направя всичко, за да бъде майка ти щастлива. А това значи, че нямаш време за задявки.

Младият мъж се изчерви за трети път, сега много по-ярко от преди. На Далден не му бе никак трудно да разбере „древният език“, от който майка му и Марта обожаваха да използват различни изрази, тъй като бе израсъл с тях. Тедра винаги е била почитател на древната история на хората, макар голяма част от Кистранците да не ги бе грижа за миналото им, тъй като за тях само настоящето бе от значение. „Задяване“ беше една от тези древни думи и на Ша-Ка’ански означаваше „да се забавляваш“ или, просто казано, да споделят сексуално изживяване.

— Нека отново се върнем към по-важните неща, никакво сближаване с местните обитатели — заяви Марта. — Ако дори само един от тези човеци разбере, че не си един от тях, ще се окажеш обграден от стотици от тях, които ще се опитат да те изтрият от спомените си, или, базирайки се на историята им, ще се опитат да те убият. Няма да ги е грижа, че си тук, за да им помогнеш. Няма да им пука за технологиите и знанията, които би могъл да им предадеш. Те ще решат, че застрашаваш тяхното съществуване и поради тази причина ще се опитат да те унищожат.

Шанел се намръщи.

— Но Марта, ти каза, че няма да му е никак трудно да се смеси с тях, ако остави меча си на кораба.

— Така е, тъй като те всички са различни по височина и телосложение. Имат мъже, които по ръст могат да се мерят с Ша-Ка’анските воини. Но това ще е само при положение, че не се вгледат по-внимателно в него.

— Защо биха го направили? — попита Шанел. — Не каза ли, че ще е цяло чудо, ако някой ни е видял, след като не причинихме никакви промени в този водоем, в който се скрихме?

— Така е. Населението на тази планета имат устройства за наблюдение на открития космос, там, където едно невъоръжено око не би могло да види, което значи, че ако бяха забелязали бойният ни кораб, досега всички щяха да са вдигнали тревога. Също така значи, че вероятно са видели и кораба на Джоран, когато той се бе задържал за известно време в орбитата им. Тези устройства за наблюдаването на космоса се управляват от хора, а не от компютър, и ако операторът, който е наблюдавал небето през това време, е обърнал достатъчно внимание на това, което е в орбитата на планетата, вероятно го е забелязал.

— Значи, ако търсят някой, той вероятно ще е Джоран, а не Далден.

— Именно. Но това значи, че Далден не бива да прави никакви грешки и да привлича вниманието върху себе си, или те могат да решат, че търсят него. А тези хора са в постоянна готовност за война. Макар голяма част от тях да искат глобален мир, те са прекалено различни в културно отношение, за да го постигнат.

— Ще ми се просто да засечеш Джоран и да го трансферираш тук — промърмори Шанел. — Тогава проблема ще ни е решен.

— Вече пробвах това, момичето ми, без никакъв успех — промърмори недоволно Марта. — Без свръзка, закачена за него, няма как да го засека, дори опитах да прихвана гласа му. Претърсих целият район, в който най-вероятно се намира, но и това не помогна, а тъй като не знаем със сигурност дали е сам или не, задачата ни се усложнява неимоверно. Освен това, кой носи със себе си един от онези старомодни лични въздушни щитове, които го предпазват от зарази, и се използват, когато някой се намира във враждебна или непозната среда.

— Не съм чувала за такова устройство.

— Сигурна съм. Личният въздушен щит е едно много остаряло устройство и след като обикновено хапче може да спре всякаква зараза само за секунда, ако наблизо няма Медитех, който да прочисти организма от заразата. Щитът около него не е видим за невъоръжено око, но определено пречи на Молекулярния трансфер.

— Искаш да кажеш, че не може да бъде трансфериран?

— Точно. За да го трансферирам, ще трябва Джоран да изключи щита, тъй като е достатъчно параноичен, че да носи старомодният щит, вместо да разчита на Медитехът, за да го прочистили и предотврати заразата. Но има шанс техният кораб да не е обзаведен с Медитех. Освен това, може да нямат и от стандартните хапчета, защото в повечето случаи тези кораби пътуват по предварително предначертан маршрут и той минава през планети, които нямат зарази, затова не им е нужен Медитех или хапчета.

— Но защо би изключил щита, ако той върши работата си?

— Защото щита пречи на Молекулярния трансфер. Върши работа, ако ще слизаш на планетата от кацнал кораб, но когато трябва да направиш трансфер, първо трябва този щит да бъде изключен. Но след като щита не е активен по време на трансфера, е голяма вероятността да бъде засечен, преди да успее да го включи отново.

— Това обаче едва ли ще се случи — каза Шанел. — Но няма ли да има моменти, в които на Джоран ще му се наложи да спре щита, като се почиства или докато спи?

— Да, но без свръзка, прикачена към него, няма как да го проследя. Мога да го засека единствено, когато изпраща сигнал до кораба си, но в мига щом спре да говори, ще го изгубя в тълпата. Освен това, дори да махне превключвателя от себе си, докато е включен, той ще работи на два метра във всичките посоки, затова едва ли ще имаме голям късмет, дори щита да не е на него.

Шанел въздъхна.

— Значи трансфера отпада и ще се наложи да го хванем с голи ръце.

— Именно, но Далден първо ще трябва да се стегне и да го открие, като спре да се заглежда по местните.

Този път нямаше изчервяване. Истината бе, че от войнствено изражението на Далден бе станало каменно. Обикновено, когато той се държеше така, Марта даваше всичко от себе си, за да го провокира да покаже някаква емоция, една от малките форми на забавление, които си позволяваше, но точно сега тя успя да се въздържи.

— Все още не съм решила дали Джоран си е направил домашното или просто е избрал произволно една от държавите — продължи Марта. — Но в тукашните държави има много различни форми на управление, а той е избрал държава с йерархическа форма на управление. Има управляващ на града, над него е управляващият на щата, и след това управляващият на цялата държава. Нямат управляващ над цялата планета, все още не са достигнали подобен прогрес. Има няколко държави, които се смятат за световни лидери. Тяхното мнение е високо ценено и имат властта да правят каквото си поискат. Предполагаше се, че ще избере някой голям лидер, но се оказва, че ще започне с някой малък и ще си пробива път нагоре. Не подозирах, че е толкова умен.

— Защо това да е умен ход, след като няма да получи онова, което желае наистина? — попита Шанел.

— Защото това, което правят лидерите им, бързо се разпространява в обществото, особено, ако лидера е голям. А това, което прави малкият лидер, примерно този, който управлява един град, си остава достояние само на хората в града. С други думи, колкото по-малко очи са насочени към него, толкова по-добре. Вероятно не е очаквал тази планета да има толкова голяма популация, след като повечето планети с подобна големина изпращат голяма част от хората на други планети, създавайки колонии, преди да изчерпят всичките ресурси, които могат да се добиват на майката планета. Сентура III е все още в началото на растежа си със само петстотин хиляди човека популация. На тази планета хората са милиарди. В отделни градове живеят милиони граждани. Вместо да разширяват градовете си настрани, те ги разширяват нагоре. Тук просто има прекалено много хора. Нищо чудно всеки кораб, който ги доближи и види колко много са, да се обръща и да изчезва надалеч, отказвайки да направи контакт с тях.

— От друга страна обаче, Джоран сигурно е очарован от свръхпопулацията — отбеляза Шанел. — Колкото повече хора паднат в краката му, за да го боготворят, толкова по-добре.

— Истината е, че се съмнявам този негов план да проработи, въпреки че той явно смята, че ще стане както иска, и докато се опитва да го постигне, ще нанесе доста поражения.

— Защо да не стане? На Съндър се беше получило.

— Да, но само защото Съндър споделяше властта между армията и научният департамент, и защото нямаха глобална комуникативна система, каквато имат на тази планета, където всеки просто може да се прибере у дома и да включи една от електронните кутии, каквато има в почти всеки дом и да слуша какво се случва на другия край на планетата. На Съндър лидера може да се оттегли и на свое място да назначи някой друг, и повечето хора на планетата нито щяха да разберат за това, нито щяха да забележат разликата. На тази планета лидерите или са избрани от народа или са родени, наследявайки тази позиция. Почти цялата популация тук знае какво се случва на планетата и ако това не им допада, никак не си мълчат. Ако Джоран избере някой лидер от управляващите, той не може просто да използва палката, за да го накара да се оттегли и да му предаде властта.

— Но тогава всичко това няма ли да отнеме прекалено много време?

— Иска ли питане — Марта започна да говори със самодоволен глас. — Ще му отнеме години да си пробие път до най-горното стъпало в йерархията. И се обзалагам, че Джоран няма да се сети за това, преди да е изтекло времето му.

— Тогава не можем ли просто да си стоим и да чакаме времето му да изтече и той да се върне у дома с подвита опашка? Ако се върна на Сентура III, можем да му повдигнем обвинения за кражба и да си върнем палките по нормалния дипломатичен начин.

— Можем — отвърна Марта. — Но няма да го сторим, защото той може да реши да остане тук и да рискува всичко, старата максима „действай или умри“. А има и още една възможност, която не бива да пренебрегваме.

— Искаш да кажеш, че все още не си ни казала всичко?

— Всичко е заради тези техни бавни компютри — оплака се Марта. — Концентрирах се върху това да проуча архивите за историята, армията, науката и управлението им, но сега получавайки тази информация, виждам и нови възможности. На Джоран не му е нужно да заеме позицията на лидер, за да е най-могъщият на планетата. Богатството е най-голямата мотивация тук, богатите са най-силните хора, затова той може да изгради цяла империя, базирана на богатството. А точно тук палките могат да му помогнат изключително много.

— Значи просто може да накара хората да му дадат богатството си, без да знаят защо го правят и без да могат да се защитят? — предложи Шанел.

— Именно.