Джоана Линдзи
Сърцето на воина (51)

Глава 50

Беше цяло щастие, че капака на Медитеха се отвори преди очите на Британи, иначе тя щеше да помисли, че се намира в ковчег. Не че това щеше да я учуди, тъй като знаеше, че умира. Но тя не бе мъртва. Или ако бе, то поне ужасяващата болка бе изчезнала. И все пак с Тедра, която стоеше пред нея, подавайки й ръка да се изправи, трябваше да признае, че едва ли се намира в рая.

Тя седна, внимателно в началото, в случай, че болката се върне. Но това не се случи. Вече можеше да диша нормално. Поглеждайки надолу, тя видя доказателствата, че случилото се не бе сън, окървавеното и разкъсано чаури все още бе на тялото й. Но сега под него нямаше никакви рани.

— Лечението се извършва от вътрешните органи навън, затова не е нужно пациента да е гол — отбеляза Тедра.

Британи веднага разбра къде е, Медитехът я бе излекувал. Той стоеше сам в средата на една малка стая, вероятно в палата. В стаята бе само тя, Тедра и вероятно Марта, ако се съдеше по свръзката на колана на Тедра.

— Искаш ли пълен списък на нараняванията, които бяха излекувани?

— Не, повечето ги почувствах кристално ясно — отвърна Британи. — Нямам нужда от напомняне, благодаря ти.

Тедра се учуди.

— Приемаш всичко доста спокойно.

— Не съм спокойна — отвърна Британи. — Все още не съм излязла от шока.

— Разбираемо. Сблъскала си се с един от най-гадните хищници наоколо. Са’або сваля жертвите си, като разкъсва гърлата им, което обикновено води до моментална смърт. Радвам се, че не е посегнало към твоето гърло.

— Не за този шок говорех. Ти наистина си му майка, нали?

Вероятно това, което бе закачено за колана й, не бе компютърна свръзка, в противен случай Марта досега щеше да се е обадила. Тедра се усмихна леко, разбирайки какво има предвид.

— Вероятно е трудно да игнорираш истината, когато си била събрана парче по парче от една машина — каза Тедра. — Но все още не се опитвай да асимилираш всичко. Ще имаш много време за това.

Да асимилира всичко? Всичко това се превъртя като на филмова лента през ума на Британи: Андровия, различните планети, които бяха споменали, различните стадии на еволюция, Ша-Ка’ан на дъното на тази еволюционна верига, варвари и все пак невероятно…

Срамът започна да измества шока. Тези хора бяха толкова търпеливи с нея, най-вече Далден. Беше го нарекла лъжец безброй пъти, подклаждайки недоверието си, но той не се бе отказал от нея. Той не беше с промит мозък, не играеше роля. Той бе истински извънземен, от воинска каста на хора с варварски вярвания и облекло. И тя бе омъжена за него, или по-скоро обвързана в техния еквивалент за брак, негова другарка в живота.

— Вероятно ще искаш да отидеш в стаята си и да се преоблечеш, преди да открием Далден и да го трансферираме тук — каза Тедра. — Колкото по-малко види от това, което си преживяла, толкова по-добре.

— Защо? Не е негова вината. Той ме предупреди да не излизам от палатката. Няма за какво да се вини.

Майката на Далден се намръщи и Марта, която не се бе обадила досега, доказа, че все пак е слушала разговора им, като каза:

— Не се чуди, кукло. Нашата Британи вижда всичко през „земната“ си перспектива, където техните мъже са поемали вината, без значение дали е тяхна или не. Все още не е разбрала, че правилата на воините трябва да бъдат стриктно спазвани, само тогава сигурността е гарантирана. Затова и вината, когато се случи нещо, е изцяло на този, който е нарушил правилата. Тогава дълг на воина е да накаже провинилия се, за да е сигурно, че правилата няма да бъдат нарушени втори път.

— Налагаше ли се да й напомняш за това, Марта? — въздъхна Тедра.

— Разбира се — самодоволно заяви Марта. — Нищо друго не може да прогони шока толкова бързо, колко една здрава доза реалност.

На Британи й отне известно време, за да осъзнае какво има предвид Марта с тези свои думи. Заключението, до което стигна, бе нелепо.

— Нека да видим дали съм разбрала. Аз току-що минах през ада. Ако не бяха тези невероятни технологии като Трансфера и Медитеха, сега щях да съм мъртва. И според теб, Далден ще ме накаже за това? — От двете жени не последва никакъв отговор, което само по себе си отговаряше на въпроса й. Британи поклати глава: — Няма начин. Не би го направил.

— Нека погледнем фактите — заяви Марта, говорейки със своя поучителен тон. — Звярът, който едва не те излапа за вечеря, е едно от най-тъпите същества на тази планета. Може да те подуши. Може да е сигурно, че си в палатката. Но е прекалено глупаво дори да се опита да влезе при теб. Вместо това, ще те почака да излезеш сама. Вероятно ще прояви завидно търпение, защото все пак е надушило храна. Но също така е вероятно да огладнее достатъчно, че да отиде да търси другаде храна, вместо само да се задоволява с аромата й. Разбира се, дори това да не се случеше, Далден щеше да се върне и без много сили щеше да се погрижи за хищника. Затова, ако бе останала в палатката, както ти е било наредено, нямаше да минеш през ада, не смяташ ли?

— Пропускаш това, че вече страдах достатъчно.

— Не, ти пропускаш това, че ако се беше подчинила на своя воин, нямаше да страдаш въобще. И той ще е бесен, задето си била наранена, тъй като не си му се подчинила — и бъди дяволски сигурна, че няма отново да се изложиш на подобен риск. Разбираш ли логиката в това?

— Разбирам я — промърмори Британи. — Но това не означава, че ще се съглася с нея.

Марта се изкиска.

— Воините не се нуждаят от съгласието ти. Тедра може да те увери в това.

— Не ме намесвай в това, голямо момиче — отвърна Тедра. — Тази седмица се разбирам много добре с моя воин. Не смей да ми напомняш защо това трябва да се промени.

— Тя преувеличава, хлапе. Моята Тедра през цялото време се разбира добре със своя воин. Вярно е, че понякога прекрачва линията и й се налага да преглътне последствията, но после нейният Чалън й се реваншира и то доста.

Британи погледна към Тедра.

— Ти идваш от свят, много по-напреднал от моя. Мислех си, че ти, най-много от всички би намерила тези правила и закони толкова варварски, колкото и аз. Беше ми наредено да остана в онази палатка и сега разбирам, че е имало защо. Научих по най-трудният възможен начин. Но всичко останало? Ненужен ескорт, дрехи, които да маркират статуса ти… кому са нужни подобни глупости. Защо не може жените да остават сами? Как можеш да приемаш да се държат с теб като с дете?

— Страхотен въпрос и аз самата нямам търпение да й отговориш — провикна се Марта.

Тедра игнорира вечно месещият се във всичко компютър и хвана Британи под ръка, съпровождайки я до стаята й, докато обясняваше:

— Не приемам да се отнасят с мен като с дете, но приемам законите на тази земя. Никой не очаква да си пример за Кан-ис-Транските домакини, най-малкото Далден го иска от теб. Аз се приспособих по-лесно, тъй като през първия си месец тук бях загубила предизвикателство, което е много близко до поробване. След като се съгласих на предизвикателството, честта ми не позволи да се отметна, след като загубих, затова не можех да се оплаквам от позицията, в която бях. Аз обаче бях инструктирана какви са правилата наоколо, докато се намирах в дъното на социалната стълбичка. Което ми позволи по-лесно да приема ограниченията, които ми бяха поставени, и които донякъде са неприятни за мъжете ни.

— Донякъде ли? — изсумтя Британи. — Защо не на сто процента?

Тедра се ухили.

— Истината е, че тукашните мъже са много доминантни, и тъй като е генетично заложено всеки от тях да се превръща в гигант, трябвало е да създадат правила, които ще им попречат да наранят физически жените си. Жените, родени тук, никога не са оспорвали правилата, защото не познават друг начин на живот. Виждаш ли къде е разликата? За тях правилата не са варварски, те са напълно нормални.

— А за посетителите не се ли правят изключения? — попита Британи.

— Защо им е да го правят? Това не е като да дойде посетител от друга държава. Тук нямат училища като тези, които познаваш. Никой не ги учи за другите светове и техните култури, знаят само това, което се случва около тях. За тях всичко е черно и бяло, не познават сивото. Стараят се нещата да са възможно най-прости, без усложнения. Ако една жена няма защитник, значи е свободна и всеки, който пожелае, може да я вземе. По-просто от това няма. Но когато тя има защитник, трябва да се подчинява на заповедите му, ако иска той да я защитава. Наистина по-просто от това няма никъде.

— Осъзнаваш ли, че току-що даде определение за детинско отношение? — попита Британи.

Тедра дори не опита да отрече думите й.

— От перспективата на едно напреднало общество, да, вероятно е така. Но от тяхна перспектива си е напълно цивилизовано. Те не се избиват един друг, за да получат това, което желаят. Водят се от закони, които всички почитат, управляват се от воин, воден от кодекса на честта. Те са на светлинни години зад нашите праисторически роднини. Но все пак са уникални, нямат аналог никъде във вселената. И това вероятно е част от проблема ти, хлапе. Трябва да спреш да ги сравняваш с хората от твоя свят.

— Малко трудно е да игнорираш нещо, което ти е набивано в главата двадесет и осем години.

— Защото гледаш всичко през очилата на модернизацията. Махни тези очила, и ще видиш една съвсем различна гледка, такава, която е много по-лесна за толериране. Знам, че искам много от теб. За мен бе много по-лесно, защото прекарах три години в обучение за Откриване на света, преди да се насоча към сферата на охраната. Но най-важното, което научих през тези три години, бе, че ако имаш намерение да живееш в свят, различен от твоя собствен, то не трябва да се опитваш да го промениш, а да се адаптираш. Тези модерни светове са били оставени да еволюират самостоятелно без ничий натиск. Това, че ние знаем по-добри начини, за да се вършат нещата, не означава, че трябва да им ги налагаме.

— Мразя се, че трябва да прекъсна един толкова поучителен урок относно варварите — намеси се Марта. — Но Корд II ме информира, че Далден се е насочил към лагера ви.

Британи се намръщи.

— Ако Далден не ме е открил, за да ме доведе тук, тогава кой?

— Марта те доведе.

— Мислех, че свръзката ми е останала тук в палата.

— Така беше — отговори Тедра. — Всъщност този, който те откри беше Джоран, и то само защото е търсил точно теб. От своя кораб се свърза с Марта, която да те трансферира директно в Медитех. Не ти бе останала почти никаква кръв и в онзи момент не е имало друг вариант.

— Търсил е точно мен?

— Той се завърна с цяла армия, за да си отмъсти и за да те вземе със себе си. Не че ще получи някое от двете, но тъй като ти спаси живота, ще трябва да се разправяме с него по-дипломатично. Поиска позволение да говори с теб и обеща, че след това ще си отиде. Тъй като това бе най-миролюбивия начин да избегнем война със Сентура III, решихме да се съгласим с искането му. В момента той пътува с аеробус насам.

— Защо не с Трансфер?

— Изчерпал си е квотата за деня, което ми напомня… Корд II ще осветли Далден за това, което се е случило с теб, но като го видиш, няма да навреди да посочиш, че заради това, което се случи с онова са’або, Джоран бе принуден да промени оригиналният си план, който е бил да залови и двама ви и да ви отведе на Сентура III, а Далден вероятно нямаше да преживее това пътуване.

— Забрави това — каза Марта. — Джоран нямаше да успее да ги открие, ако не бе ползвала родния си език. Той точно на това се е надявал, когато е дошъл да те търси. А тя нямаше да започне да говори на родния си език, ако онова са’або не дишаше в тила й.

— Проклятие, трябва ли винаги да навлизаш в такива подробности, Марта? — оплака се Тедра.

— Няма значение. Далден иска незабавен Трансфер и като казвам незабавен, в момента го правя. Предупредих те, че той ще подивее, като види всичката тази кръв, омазала лагера им.

— Звезди, никой не може да стряска хората така, както можеш ти. Дай й минута поне да се преоблече — настоя Тедра, след което предложи: — Трансферирай го при Чалън. Той би могъл да го поуспокои малко.

Думите й накараха Британи да изпадне в паника. Щом майката на Далден се тревожеше, че е загазила, значи наистина, ама наистина бе в голяма беда.