Джоана Линдзи
Сърцето на воина (33)

Глава 32

Британи никога преди не бе изпитвала нещо подобно. Веднъж се бе изкушила и бе дала петдесет долара за масаж като награда от една от почасовите й работи. Беше се схванала, след като масажиста бе притискал най-болезнените места по тялото й и се бе прибрала у дома с мисълта, че масажите не струват и че причиняват повече болка, вместо да я потиснат. И все пак на другия ден голяма част от болката си бе отишла. Това тук не бе нищо подобно. Това бе тотална, стопроцентова релаксация, абсолютно удоволствие, и тя съжаляваше, когато капака се отвори, мълчаливо подканяйки я да излезе.

В началото я бе страх да влезе в него. Приличаше й на ковчег, или по-точно на саркофаг, защото формата му бе като форма на тяло. В огромния салон имаше няколко такива масажора, и още дузина различни машини, които не бе виждала никога досега. Беше запозната с цялото най-модерно оборудване, и все пак, никоя от машините тук не й бе позната.

Колкото до масажора, Далден я бе уверил, че ще се наслади на изживяването. Освен това й се оплака, че няма как да й го демонстрира, защото не правели достатъчно големи масажори, че да поберат високото му тяло. Като последно той я инструктира, че ако пожелае да излезе, преди масажора да е приключил, всичко, което трябва да направи, е да натисне леко капака, и той веднага ще се отвори.

Нямаше затруднение да диша, след като капака се затвори пред нея. Това наистина бе главното й притеснение. И тогава хиляди малки топчета се задвижиха по цялото й тяло, от главата до петите, пред нея, и зад нея, отгоре и отдолу, масажирайки я нежно. Тя буквално усети как напрежението напусна тялото й, а след това и как стреса го последва, карайки я да се чувства безтегловна и отпусната до такава степен, че не бе сигурна дали ще успее да се изправи.

Когато излезе, с учудване забеляза, че Далден не се мотае наоколо, за да й каже „нали ти казах“. Вместо това, пред нея стоеше най-прекрасната жена, която някога бе виждала, с тяло на модел и лице, достойно единствено за предната корица на най-лъскавите списания. Руса, с кехлибарени очи, златиста кожа, и доста висока, е, не чак толкова висока, колко Британи, но бе над обикновения ръст за жените. Тя бе облечена в бял костюм от една част, който приличаше на униформа и прилепваше към тялото й като втора кожа, изработен от тънък, разтеглив материал. Освен това, на лицето й бе грейнала една доста приятелска усмивка, макар погледа й да бе по-скоро любопитен.

Британи също бе доста любопитна, затова попита:

— Коя си ти?

Усмивката на жената се разшири.

— Името ми е Шанел Ван’айер. Далден не ти ли е казал за мен?

Британи се наежи, започвайки да трупа гняв заради заключенията, които си направи след думите й.

— Не, не е. Трябваше ли да ми каже нещо?

— Предполагам, че не. Както и да е, изгарях от нетърпение да се запозная с теб. Не можах да повярвам на ушите си, когато Марта ми каза, че Далден си е избрал другарка в живота. И то след като се познавате едва от два дни! Подобна импулсивност просто не му е присъща.

— Значи го познаваш добре?

— Шанел, миличка — прекъсна ги гласа на Марта от конзолата в другия край на залата. — Може би ще е добре да отстъпиш крачка-две назад, преди тя да те е ударила, защото всеки момент ще избухне от ревност, на каквато е способен само един хуманоид.

Шанел леко смръщи вежди.

— Ревност ли? Защо?

Марта се изкиска, преди да отговори с напевен тон:

— Може би, защото още не си си направила труда да изясниш, че си роднина на Далден и тя остава с впечатлението, че си му другарче за секс.

Британи не мислеше, че би могла да ревнува толкова силно, че да удари някой, но точно сега изпитваше доста противоречиви чувства. След думите на Марта тя се обърка още повече.

— Роднина ли? — попита тя.

— Сестра му. Или, за да сме по-точни, близначката му.

— Сестра? — каза тихо Британи и се изчерви силно.

Красивата Шанел я дари с красива усмивка.

— Единствената му роднина, при това. Баща ни решил да няма повече деца, след като майка ни минала през ада, за да ни роди. Не че самото раждане е било трудно, просто от там, откъдето идва тя, жените не носят в телата си децата, затова точно този начин на раждане малко я разтърси.

Британи я гледаше глупаво. На върха на езика й бе да поиска по-дълго обяснение, но успя да се сдържи.

Вместо това, тя каза:

— Мисля, че имам нужда от още един сеанс в масажора.

— Машината знае кога е достатъчен масажа, знае кои групи мускули да масажира и усеща къде точно е нужно повече работа. Нямаше да се отвори, ако тялото ти имаше нужда от още масажиране. Не работи, когато някой реши, че има нужда, а когато самата машина прецени, че тялото, което е в нея, трябва да бъде масажирано. Почти като Медитеха е, машината сама решава.

— Какво е това? Лекар в кутия?

— Знам, че си скептична към всичко, което виждаш тук, но думите ти почти напълно обясняват какво представлява Медитехът. Това е едно от най-полезните изобретения на Кистранската наука. Машините са доста скъпи и не всички планети могат да си позволят да имат такива, по тази причина все още имаме и истински лекари. В момента на различните планети се стараят да имат поне един или два Медитеха във всеки град. Иначе такива машини има и на всички кораби, освен на малките. А бойни кораби като този имат минимум пет Медитеха.

— За какво изобщо ми говориш? — попита Британи.

Шанел се намръщи.

— Марта ми даде запис на твоя език в Сюблим. Мислех, че го говоря добре. Когато говоря, не ме ли разбираш?

— Разбирам всяка дума. Просто не знам за какво ми говориш.

— Лекар в кутия, помниш ли?

— Това е нелепо.

— Не е, но ние го наричаме Медитех.

— Добре, нека се направим, че съм се вързала — въздъхна Британи. — И какво прави той?

— Всичко, освен да съживява мъртвите и да изражда бебета. Прави всичко, което може да направи един лекар, но действа много по-бързо. Лечебният процес е усъвършенстван до такава степен, че действа почти мигновено. Лекува болести, счупени кости, разкъсана кожа и мускули, толкова е добър, че може да излекува всичко, дори стари белези.

— Осъзнаваш ли, че това, което описваш, е нещо подобно на чудо?

Шанел сви рамене.

— Щом помага, повечето светове са склонни да повярват, вместо да бъдат скептични като теб. Ша-Ка’анците са били също като теб, но е трудно да отричаш истината, след като със собствените си очи виждаш човек, толкова пострадал, че е на крачка от смъртта, след трансфер от Медитеха да е като чисто нов в идеално здраве. Тук чудото е, че Ша-Ка’анците, които не желаят да имат нищо общо с модерния свят и новите изобретения, на мига поръчаха поне един Медитех за всеки от градовете си. Когато нещо може да спаси живота ти, когато всички други опити се провалят, си струва да го имаш под ръка, не мислиш ли?

— Разбира се — съгласи се Британи. — Ако такова нещо наистина съществува.

Шанел й се ухили.

— Да се надяваме, че никога няма да ти се наложи да го използваш.

— Не, защо по-добре не се опиташ да ме убедиш, като ми го покажеш.

Шанел примигна.

— Искаш да се нараниш, само и само да изпиташ тази наша технология? Наистина не мисля, че Далден би го позволил.

— Каза, че заличава белези, нали? Е, аз цялата съм покрита с такива, не са големи, но са мънички и доста на брой. Риск на професията ми.

— Този път те спипа, хлапе — проехтя гласа на Марта. — Води я към Медитеха. Това ще бъде доста интересно.

Сега Британи вече не бе толкова сигурна, че иска да отиде. Щом Марта бе съгласна да отидат, значи й подготвяха някакъв нов трик. Масажорът беше приятен, но не бе изненадващо, че той не бе пуснат все още на пазара, или поне не в публичните продажби. Но това нещо, което наричаха Медитех, бе нещо, в което не можеше да повярва, както не вярваше, че се намира на космически кораб.

Въпреки това последва Шанел. Любопитството бе неразделна част от човешката природа и бе причината човек да си отваря очите на четири, щом сам влиза в някой капан. И така, зачуди се какво ли ще й кажат, за да й замажат очите? Може би, че машината в момента е повредена или че белезите й са прекалено стари, за да бъдат заличени.

Влязоха в огромна овална бяла стая, която наричаха Медицинска зала, но наоколо нямаше хора, който да работят с апаратурата. Машините тук бяха много по-дълбоки, широки и високи от масажора, който бе видяла, и ужасяващо силно й напомняха на грамадни ковчези. Британи почти потръпна само при мисълта да влезе в един от тях. Но това бе нелепо. Не можеше тези машини да правя всичко това, което младата жена й бе казала. И все пак, идеята да й покажат нагледно бе нейна, затова не можеше да се откаже точно сега. Е, всъщност можеше, но тя предпочиташе да не го прави, защото щеше да изглежда като страхливка.

Капакът на най-близкият Медитех се отвори сам в мига, в който се доближиха до него. Беше разположен ниско на пода и приличаше малко на диван, можеше лесно да седне на него, и след това също така лесно да легне. От всичките страни бе обграден с прегради, но на пръв поглед не изглеждаше особено дълбок. Като се имаше предвид, че и капака е почти плосък, Британи стигна до заключението, че в тази машина могат да се лекуват единствено много кльощави хора, което бе наистина глупаво, защото хората не бяха като направени по калъп и имаше хора с различни ръст, тегло и телосложение.

— Какво става, ако по-едри хора имат нужда да използват това нещо? — попита тя, докато се навеждаше да легне в машината, която се бе отворила за нея.

— Както вече споменах, не върши работа при бременни жени.

— Имах предвид хората, които похапват повечко, и са натежали доста.

— Ооо, ами в такъв случай вероятно ще им се наложи малко да отслабнат, преди да се възползват от Медитеха.

— Ами ако умрат през това време?

Шанел се засмя.

— Хората в света, в който са измислили тази машина, отдавна са спрели да използват животни за храна, или поне не използват тези животински форми, които са останали на планетата им. Те се хранят с храна, която има формата, текстурата и вкуса на реалната храна, но всъщност не е истинска, и по тази причина е напълно невъзможно да покачат до толкова теглото си, че да не могат да влязат в Медитеха.

— Но ти каза, че такива машини са продавани и на други светове, и там ли ядат само фалшива храна?

— Не, но ти можеш ли да си представиш по-добра причина от тази да се грижиш за теглото си? Съжалявам, шегата беше безвкусна. Всъщност по-развитите планети отдавна са решили как да се справят с подобни здравословни проблеми и дори правителството да не ги контролира, грижейки се за здравето на хората, повечето са с висока интелигентност и сами се грижат за това да са в добра форма. Отделно има различни военни планети, на които с много упражнения всички се поддържат в здравословна форма. А щом един свят бъде открит, неговите жители могат да вземат за пример останалите планети и сами да решат кой път да изберат. Да се научат да живеят здравословно или да си продължат постарому. Лигата на Обединените Планети има политика никога да не се меси в решенията на различните планети и ги оставя сами да решават бъдещето си.

— Но защо някой би се отказал от подобно чудодейно изобретение?

— Поради куп причини, в които се включват закостеняла култура, безхаберие, естествено отвращение от всичко ново и непознато. — От десетките монитори в залата се разнесе силен смях, карайки Шанел да завърти очи. — Добре, и поради воинското твърдоглавие.

— Започвам да подозирам, че тя се забавлява с моето недоверие — каза Британи, изкривявайки лице в намусена гримаса.

Шанел само се ухили.

— Не се самозалъгвай, хлапе. Ша-Ка’анските воини държат първенството в това да не харесват и да отричат всичко извън техния свят, включително и новите технологии.

В същия момент Шанел отстъпи назад и капакът на Медитеха се затвори над Британи. Тя веднага се паникьоса, но това не продължи дълго. Отново бе плътно затворена в една машина, но този път почувства нещо подобно на мека топлина, която премина през цялото й тяло. Топлината премина от пръстите на краката до върха на главата, леко гъделичкайки я тук-там, и в следващия миг капака се отвори.

Британи се намръщи, докато се изправяше. Не бяха минали повече от няколко секунди, едва бе чула машината да се включва, колкото да обгради тялото й с тази лека топлина, преди всичко да свърши. Както и подозираше. Сега сигурно щяха да кажат, че машината се е повредила.

Веднага реши да им каже.

— Май не проработи, а?

Шанел й се намръщи.

— Защо? Нима все още имаш белези?

Очаквайки оправдания, Британи дори не се бе сетила да погледне за доказателства. Тя погледна лявата си ръка, тази, която най-често ставаше жертва на професията й. Огледа я от двете страни, след това я доближи съвсем до лицето си.

Изражението й явно бе показателно, тъй като гласа на Марта отново изкънтя в стаята.

— Естествено, предлагам й разходка по Луната и тя продължава да е скептично настроена, а сега, само една трисекундна сесия с Медитеха и вече е вярваща.

Британи затвори зейналата си уста и стисна зъби.

— Това е хипноза, нали? Белезите все още са си там, но сте убедили ума ми да повярва, че ги няма.

— Брей, впечатлена съм — изкиска се Шанел. — Това бе наистина добро логическо обяснение. Нека се надяваме, че няма да ни се наложи да изпробваме цялата мощ на Медитеха, за да докажем правотата си. Искаш ли да те разведа из залата за почивка? Далден вероятно е привършил с разпита на Джоран и сега се чуди защо не си там, където те е оставил.

Британи съвсем бе забравила за Джоран.

— Надявам се, че този егоманиак е заключен със здрава ключалка.

— Дори по-добре, той се намира в изолаторна килия. Тя няма нито врати, нито прозорци, и няма как някой да влезе или излезе от нея, без трансфер. Всъщност килията е доста луксозна, макар, по мое мнение, той да не я заслужава. Но, за жалост, тук не се отнасяме зле със затворниците, а просто гледаме да се погрижим да са напълно изолирани. Марта трансферира останалите хора от екипажа на Джоран на борда в мига, в който те се върнат на кораба си, но няма да имат възможност да говорят с него. Всички са изолирани в различни килии на кораба и няма да се доближат един до друг, докато не се приберем у дома. Щяхме да си създадем само главоболия, ако ги бяхме оставили всички заедно. И като стана дума за това, как върви събирането, Марта?

— Не успяхме да локализираме само две от палките — отвърна Марта. — Но двама от хората на Джоран все още не са се върнали на кораба, за да мога да ги заловя. Ще ги дочакаме, така или иначе имаме още три часа, преди да потеглим за дома.

— Капитанът, управляващ кораба на Джоран, предпочете да ни съдейства — обясни й Шанел, докато й помагаше да се измъкне от Медитеха. — В мига, в който зърна пред себе си нашият боен кораб, той побърза да ни даде пълна информация за Сентурианците, които са пристигнали с него, и дори им изпрати съобщение веднага да се върнат на кораба си, а в момента полага всички усилия да намери последните двама, които все още се скитат долу на планетата.

— Капитанът не е ли Сентурианец?

— Не, той просто е обикновен търговец с наемен екипаж, нает от Джоран да го отведе до новото му кралство.

След това отидоха в стаята за почивка. Това всъщност бе огромна зала, проектирана за отмора на екипажа, когато не са на служба. Но тъй като кораба се управляваше само от Марта, нямаше нужда от никакъв екипаж. Въпреки това, обаче, залата бе пълна с над петдесет воина, всичките досущ толкова високи и силни като Далден.

— Няма да изпаднеш отново в шок, нали? — попита загрижено Шанел. — Със сигурност са ти казали, че на борда има и други Ша-Ка’анци.

— Пропуснали са.

— Това са воините, които баща ми изпрати, за да защитават майка ми по време на пътуването й до Кистран. Прибирахме се към дома, след като бяхме посетили тази планета, когато получихме сигнала за помощ от Съндър. Мама настоя воините да дойдат с нас и се прибра сама у дома. — След това повиши глас, обръщайки се към Марта, в опит да надвика глъчката в залата, въпреки че точно до нея имаше конзола, от където Марта щеше да я чуе идеално, дори да шептеше: — Марта, би ли проверила пак възможностите майка ми да не бъде наказана заради това?

— Спри да се тревожиш, кукло — отвърна й Марта. — Знаеш, че баща ти е доста разбран в някои случаи.

— Да, в случаите, в които не става въпрос за безопасността на другарката му в живота — възрази Шанел.

— Наказание ли? — задави се Британи.

— Не ти трябва да знаеш — каза Шанел, вече наистина разстроена.

— Марта? — възкликна въпросително Британи, която също започна да се разстройва от неизвестното.

Но Марта само промърмори:

— Тя е права, не ти трябва да знаеш. Освен това, Шанел винаги се разстройва, когато мисли за това, как майка й си е заслужила разочарованието на баща й. В този случай тя си прави напълно погрешни заключения, но каквото и да й кажа, няма да се успокои, докато не се прибере у дома и не се убеди с очите си, че нищо страшно не се е случило. — След това добави: — Но защо трябва да навлизаме в проблемите на хора, в чието съществуване ти отказваш да повярваш?

Британи понечи да възрази, но бързо се отказа. Изгаряше от желание да разбере какво е това наказание, за което говореха, но проклета да е, ако ги попита. Ша-Ка’анците не съществуваха, тя не се намираше на космически кораб и нищо тук не бе истинско. Но откъде, по дяволите, бяха успели да намерят тези петдесет здравеняци, с които да изиграят цялото това представление?