Джоана Линдзи
Сърцето на воина (21)

Глава 20

Британи не бе и подозирала колко еротично може да изглежда мъж в тесни джинси, докато не видя Далден, облечен в панталони, направени точно за него. Или може би не панталоните, а той бе виновен. Да, вероятно бе само той, защото, когато го видя да излиза от пробната, облечен с бяла памучна блуза с дълъг ръкав, затъкната в тъмносини джинси, тя толкова се възбуди, че едва се въздържа да не го завлече обратно в съблекалнята.

Разбира се, това, че той вече изглеждаше нормално, не й помогна да откъсне погледа си от него. Невероятната му височина и едри пропорции просто не можеха да бъдат игнорирани. Но поне вече не приличаше на рок звезда, помисли си кисело Британи, като се сети как шивачката, която бе направила новите му дрехи, не поиска да й платят с пари, а да й дадат една снимка на Далден. Беше се досетила, че ако сега той не е знаменитост, един ден със сигурност ще стане и искаше да има доказателство, че е шила дрехите му.

Вече се свечеряваше, когато напуснаха мола. Първият й работен ден с Далден се бе оказал доста успешен. Макар и да не бяха открили все още Джоран, бяха спипали трима от хората му и ги бяха изпратили при Марта за разпит. Тъй като вече бе доста късно, работното й време бе свършило. Колкото и да не й харесваше мисълта да се раздели с него, макар и за кратко, тя предположи, че е редно да му предложи да се върне в хотела си.

Затова, докато изкарваше колата от паркинга на мола, тя попита:

— Знам, че каза, че вчера не можеше да се върнеш в хотела си, но днес вече можеш. Да те откарам ли до някъде?

— Сега моето място е до теб.

Тя му хвърли бърз поглед.

— Отново искаш да спиш на дивана ми?

Той й се усмихна.

— Къде да спим ще избереш ти.

Спомените за стола и нощта, в която бе спала в обятията му, се върнаха в съзнанието й, и я накараха да се изчерви, въпреки неприятната мисъл, че той вероятно използва думите „ние“ в единствено число и няма наистина предвид той и тя заедно.

Но ако той отново щеше да прекара нощта при нея, това значеше, че ще й се наложи да го нахрани, а наистина не й се ходеше заедно с него в супермаркета да пазаруват. Направо можеше да си представи, ако го заведе в местния супермаркет, как хората ще го зяпат и ще се блъскат с пазарските си колички между щандовете със стоки или ще изпускат бутилки и кутии в мига, щом го зърнат.

Освен това, имаха няколко часа за убиване, преди да стане време за лягане, и тъй като на сутринта не им се налагаше да стават рано, тя реши да предложи:

— Какво ще кажеш да вечеряме навън? Да гледаме някой филм? Да потанцуваме? — След това му се усмихна: — Нали се сещаш, да отидем на среща?

— Да танцуваме?

Тя извъртя очи.

— Защо ме гледаш така, сякаш това е нова дума за теб?

Марта заговори за пръв път, откакто бяха излезли от кметството.

— На Ша-Ка’ан нямаме нищо подобно. Знам, че е форма на музика, но на Ша-Ка’ан не се слуша музика.

— Нямате телевизия, нямате музика, но сте запознати с компютрите. Не осъзнаваш ли колко е странно това?

— Не осъзнаваш ли колко различни са културите ни? — викна в отговор Марта.

Британи въздъхна.

— Добре, първо вечеря, а после ще го мислим. И тъй като никой от нас не е облечен като за изискана вечеря, какво ще кажеш за пица? Или за две? — Тя се изкиска и го огледа добре. — Или три?

— Какво е…?

— Храна! Просто една стара америк… е, всъщност е италианска храна, но в Америка я ядем много често и оригинала няма същият вкус като пиците тук. Наблизо има една страхотна малка пицария.

Макар да бе рано вечерта, пицарията бе пълна с клиенти, което бе много изненадващо, имайки предвид, че правеха доставки по домовете и повечето хора предпочитаха да си поръчат ядене за в къщи. Местният юношески отбор по футбол празнуваше победата си и имаше страшно много хора. Което спомогна за бавното обслужване и вместо да хапнат набързо им, се наложи да стоят в пицарията няколко часа.

След като се нахрани, Далден заяви, че напълно си е струвало чакането. После Марта настоя да й бъде обяснено как се прави пицата, което доведе до задълбочена дискусия, защото тя не просто искаше да разбере какви продукти се използва, а и всеки малък детайл от приготвянето на пицата. Тъй като бе израснала във ферма, Британи съумя да й отговори на всичките въпроси.

А и постоянно ги прекъсваха, макар Британи вече да свикваше с това.

Различни хора постоянно искаха автографи от Далден, а двама мъже дори се поинтересуваха за кой отбор играе. Британи бе развеселена да научи, че не само тя го мисли за баскетболист. Нямаше идея как се бе случило, но когато излезе от тоалетната, откри, че целият футболен отбор се бе накачорил около Далден и всеки искаше да се снима с гиганта.

Далден, от своя страна, явно се радваше на вниманието и след още три пици, вече бе достатъчно късно, че да отидат в някой от нощните клубове на Сийвю. Обикновено тя не би отишла на танци по средата на седмицата, но след като Далден не можеше да танцува, тя искаше да му покаже нещо ново, което би могло да му хареса.

Уикендът щеше да е по-подходящ, когато нощният клуб се пръска по шевовете, но тя имаше чувството, че до идния уикенд той вече няма да бъде тук. За един ден бяха направили доста голям прогрес, освен това бяха подвели хората на Джоран да вярват, че са подготвили почвата, затова имаше голяма вероятност утре Джоран да пристигне, за да се опита да стане новия кмет. Тогава Далден щеше да го подчини, използвайки палката, и нямаше да има повече причини да се задържа наоколо. Задачата му щеше да приключи и той щеше да си замине, а Британи дори не искаше да си мисли за това, колко много щеше да й липсва той.

Беше достатъчно глупава, за да си позволи да хлътне толкова силно по него за краткото време, през което се познаваха. Тя все още не знаеше нищо за него, но това бе без значение. Когато той си заминеше, сърцето й щеше да бъде разбито.

Вече бе осъзнала, че няма да може да устои на чара му, и по тази причина не можеше да мисли за нищо друго, освен да бъде с него. Според Марта, коренните им различия не можеха да бъдат пренебрегнати. Но какво общо имаше културата с чувствата им, особено след като всички инстинкти й казваха, че той е идеалният мъж за нея, мъжа на нейните мечти? Дори факта, че той може би е по-млад от нея, не променяше чувствата й. Нищо не можеше да се сравни с емоциите, които сякаш извираха от съществото й.

Затова тази вечер бе за забавление и за създаване на спомени. Миниатюрната тълпа в клуба обаче бе направо плашеща. Там имаше само още четири двойки, от които само една, изглежда, имаше желание да танцува. И противно на забележката на Том по-рано през деня, Британи не бе ексхибиционистка. Затова й се наложи да изпие три и половина питиета, преди да събере кураж да излезе на празния дансинг.

Далден бе очарован от мястото. Светлините бяха като от старомодна дискотека, музиката бе типичните танцови ритми, а единствената двойка, която почти бе излязла извън дансинга, им даваше демонстрация как се прави. Марта продължаваше да нарича това, което правеха, упражнение, което очевидно бе забранено на някои места. Британи щеше да попита какво има предвид под „забранен“, но заради силната музика щеше да й се наложи да го изкрещи, защото тяхното „забранен“ вероятно означава нещо друго, а не непозволено, както в нейния език.

— Готов ли си да опиташ? — попита го закачливо тя.

— Бих пробвал всичко, стига да съм с теб, керима.

Тя бе достатъчно подпийнала, че да покаже колко й допада отговора му. Подаде му ръка и го поведе към подиума. Първата песен бе жива и енергична, е, не толкова, че да ги кара да подскачат, но все пак достатъчно ритмична, че да се поразкършат хубаво. Тя танцуваше така, както бе научила да го прави в гимназията, движенията й може би бяха прекалено секси, но тя просто не знаеше друг начин. Далден се люлееше в някакъв собствен стил, движенията му бяха точни и плавни, и след миг Британи осъзна, че той не танцува, а прави това, което Марта бе нарекла физически упражнения. И все пак те се забавляваха, а очите му, които нито за миг не се откъсваха от нея, й казваха, че той се наслаждава истински на това да я гледа как танцува.

Изведнъж музиката бе сменена с бавна балада, първата, която пускаха, откакто бяха дошли. Далден досега не бе виждал бавен танц, затова й се наложи да му покаже как се прави. Той реши да покачи близостта им с една степен, и след миг започна да я целува ненаситно. И така, само за миг, тя отново забрави къде се намират, точно както днес след обед, всичко около нея сякаш се изпари и остана само мъжът и докосването му, които я поглъщаха.

— Марта, моля те!

Британи успя да чуе гласа му някъде в далечината. Не разбираше какво искаше той от Марта, но каквото и да бе, той не спря да я целува нито за секунда. Тя все още бе притисната силно към тялото му, усещайки всеки негов контур и все още бе целувана ненаситно. Чувстваше се замаяна и това нямаше нищо общо с изпитите питиета. След това усети, че лежи върху нещо меко, а един наистина огромен мъж лежеше върху нея, и все още не можеше да осъзнае, че се намират в легло и как точно се бяха озовали там.