Джоана Линдзи
Сърцето на воина (28)

Глава 27

Те започнаха да обикалят в кръг един от друг. Далден им позволи малка почивка. Джоран дишаше тежко. По челото му бяха избили едри капки пот, под мишниците върху бялата му риза се бяха образували големи мокри петна, както и по средата на гърдите и гърба му. Бе доста изморително да се опитваш да посечеш някой на парчета. Далден, от друга страна, изглеждаше така, сякаш е вложил само минимални усилия.

— Вероятно би искал да обмислиш опцията да се предадеш — каза безразлично Далден.

— Нима предлагаш да се предам? — попита Джоран.

— Не аз губя битката.

— Нито пък аз.

— Нима? Воините се учат от предишните си грешки. Виждал съм на какво е способен пулсарният ти меч и двамата с Фалон се научихме да го неутрализираме.

— Практиката няма да спаси живота ти от режещото острие — самодоволно заяви Джоран.

— Вярно е. Но нищо от твоя опит не те подготвя за мига, в който те нападне Ша-Ка’ански войн.

Джоран не бе подготвен за агресивното нападение, тъй като до момента Далден само се бе защитавал. По тази причина, той не успя да реагира достатъчно бързо и бе вдигнат от пода и захвърлен в другия край на залата.

След това Далден отиде до Джоран и добави:

— Боят ти с Фалон не бе на живот и смърт. Поне не от негова страна. Сега разбра ли каква е разликата?

И този бой нямаше да е на живот и смърт, поне според Далден, но Джоран не биваше да го знае. Сега Далден бе бесен. Начинът, по който изхвърли врага си, го доказваше. Това не бе нещо, което се правеше с високопоставен крал, да го хвърляш така, без никакво уважение. Да сдържа гнева си бе още една отстъпка от страна на Далден.

Джоран се изтърколи далеч от него, скочи на крака и отново зае позиция за атака. Той отново започна да върти бързо пулсарния меч.

На Далден вече му бе много по-трудно да отбива острието на противника. Много добре. Досега боя бе прекалено лесен. Не му се искаше Фалон, който със сигурност щеше да бъде бесен, че не е бил тук, за да се изправи пред Джоран, да се чувства по-неспособен, тъй като при последния път, когато се би с Джоран, битката не бе никак лека. Разбира се, по онова време Джоран имаше преимущество, тъй като Фалон се биеше с тежък меч, докато Джоран сякаш нямаше нищо в ръцете си. След тази случка и Далден, и Фалон бяха научили как да победят пулсарния меч.

Гневът щеше да доведе до провала на Джоран. Гневът, който го движеше, го караше да изразходва повече енергия и така той много скоро бе изтощен до крайност. В мига, в който той отпусна меча надолу, Далден направи своя ход.

Вместо просто да отбие следващата атака, той изблъска самия Джоран назад, карайки го да изгуби баланс. В бърза последователност той разби коляното на единия крак на Джоран с плоската страна на меча си, повали го на пода, и докато Джоран се опитваше да се съвземе от шока от това, което се бе случило току-що, Далден напълно го обезоръжи, като изви едната му ръка силно зад гърба му, докато не я счупи.

Всичко бе извършено с невероятна мощ. През почти цялото време, докато се биеха, той можеше да изключи личният щит на Джоран и да остави Марта да се погрижи за него. Но при този сценарий, мъжа нямаше да си получи заслуженото наказание. Джоран заслужаваше много повече от това. Сега Далден откъсна щита на Джоран от колана му и го подхвърли на Корд II, който стисна метала с едната си ръка и го смачка, сякаш бе парче хартия. Едва тогава той повдигна Джоран да си стъпи на краката.

— Вече е твой, Марта.

— Н…! — опита се да изкрещи Джоран, но изчезна, преди да довърши.

— И никакъв Медитех за него — нареди Далден, игнорирайки колективното възклицание, което тълпата около него издаде, като видя как Джоран изчезва пред очите им.

— Дори не съм си го помисляла — съгласи се Марта. — Плясването през пръстите, което ще получи, щом го отведем в дома му, няма да е достатъчно за всичко това, което стори тук.

— Оценявам, че по време на битката си мълчеше — почувства се длъжен да добави той, след като бе прекарал няколко дни с нея, през които постоянно му казваше какво бива и какво не бива да прави. Без значение дали той иска да чуе съветите й.

— Знам кога не бива да те разсейвам, воине — заяви Марта, като дори не се опита да скрие самодоволството в гласа си. — А сега гледай да се погрижиш за всичките тези свидетели около теб и за доказателствата, които остави, преди да се отправим към нашата част на вселената.

— Ами кметът? Все още ли е под контрола на Джоран? — попита Далден.

— Скоро след като започна боя, той бе отведен в безопасност в офиса си, но преди да стигне до там, Корд II успя да го догони и да му каже да забрави всичко, за Джоран и за това, че е трябвало да следва заповедите му. Предполагам, че някои от хората, които присъстваха в залата, са вярвали, че техният кмет се бие срещу теб, защото им е било казано, че Джоран е кметът им. Корд II ще се погрижи да изчисти наоколо, докато вие събирате останалите палки от хората на Джоран.

— А за какви доказателства говореше?

— За нещастие, цялата битка бе записана от камерите на репортерите. Не бива да оставяме тук доказателства за съществуването на технология, много по-напреднала от тяхната. Тези хора тук ще решат, че това, което видяха, е илюзия като изчезването, което магьосниците правят по време на магическо шоу. Но ако някой експерт проучи тези записи, може да осъзнае, че не са трик. Затова, отърви се от записите, преди да се махнеш от там. Има двама репортери с камери на раменете си. Не бива да се тревожиш за голямата телевизионна камера, тя все още е извън строя.

Далден погледна към репортерите, но първо забеляза Британи. Тя стоеше зад тях. Гледаше го така, сякаш не е реален.

— Моята другарка в живота добре ли е? — попита той Марта с нарастваща загриженост.

— Добре е, просто е малко изумена от насилието, което видя да упражняваш. Ще го преживее.

— Отведи я още сега на кораба, в случай че отново стана агресивен, докато унищожавам доказателствата.

— Наистина не мисля, че ще имаш повече проблеми, хлапе. Местните хора в момента изпитват страхопочитание към теб. Но си прав, останалите от хората на Джоран ще изчезнат след броени секунди, и тъй като тя стои до тях, няма как да не забележи изчезването им. По-добре да преживее един голям нервен срив, отколкото няколко малки.

— Ти ще й обясниш и ще я успокоиш, нали?

— Разбира се. Не го мисли повече. Тя ще те чака в спалнята ти.

Думите на Марта не бяха никак успокоителни. Но колкото по-бързо свършеше работата си тук, толкова по-скоро щеше сам да отиде при Британи.

Той видя как тя бе трансферирана заедно с мъжете от екипажа на Джоран. Корд II и шестимата воини, които стояха до изхода, ако има нужда от помощта им, останаха с него. Тогава той се обърна към репортерите.

Камерите им все още бяха насочени към него. Мъжете се опитаха да отстъпят назад, когато го видяха да се приближава, но мястото не бе достатъчно голямо, че да му избягат. Освен това продължаваха да записват, нищо, че той стоеше пред тях.

Един от тях каза нервно:

— Човече, това бяха едни от най-яките специални ефекти, които някога съм виждал. Искаш ли да поизчистим нещо?

Някой му подаде кърпа. Далден погледна надолу към тялото си, за да види дали трябва да се почисти. Не бе усетил прорезната рана от лявата страна на корема му, която стигаше до дясното му бедро, но сега, като я видя, го заболя. Той притисна кърпата към раната. Не му стана по-добре. От раната потече повече кръв и обагри в червено джинсите му.

Оператора, който очакваше да види как Далден изтрива кръвта, за да покаже, че е само боя, сега го гледаше удивен.

— Всичко това беше истина, нали?

Далден погледна към него и каза:

— Искам доказателствата, които сте заснели. Ако могат да бъдат премахнати от камерата, направете го и ми ги предайте, в противен случай ще трябва да унищожа камерата ви.

— Да, разбира се, както кажеш, човече. Никакъв проблем.

Мъжът не успя да извади паметта на камерата и да я постави в ръцете на Далден толкова бързо, колкото на него му се искаше. Другият оператор, обаче, продължаваше да отстъпва назад, но не го правеше от тревога. Той гледаш към изхода. Нямаше никакво намерение да преде записа на случилото се.

Корд II му препречи пътя като солидна каменна стена.

— Той каза, че иска записите, младежо. Неговото предложение да дадеш записите и той няма да ти строши камерата. Моето предложение е да дадеш записите и няма да потроша теб. С кой от двама ни искаш да преговаряш?

— Добре, добре — каза мъжът, обърна се към Корд II и с всичка сила замахна, за да го удари. Това бе много голяма грешка. Резултата бе, че си счупи пръстите на ръката, удряйки го в лицето.

Мъжът проплака:

— Какво, по дяволите, е това, да нямаш метална пластина в челюстта?

— Стомана Торено, ако трябва да сме точни, и не само в челюстта, а в цялото ми тяло. Добре дошъл в най-ужасният си кошмар, приятел — заяви Корд и се подготви да набие мъжа.

— Стига с това фукане, деца — чу се гласа на Марта. — Всичко ли трябва да правя сама?

След тези думи не бе никаква изненада, че камерата просто изчезна от ръката на мъжа. След нея се изпари Корд II, следван от Далден и останалите Ша-Ка’ански воини. Все пак Марта бе способна да прави сама почти всичко.

В залата настана шокираща тишина. Скоро обаче тя бе нарушена от веселия смях на мъжа, който бе предал записа и все още държеше камерата си в ръце.

— Бих искал да съм с теб, когато трябва да обясняваш какво се случи тук — каза той на приятеля си. — И защо не успя да запазиш камерата си.

— Аз не съм единственият, който видя това, което се случи тук — озъби се мъжът.

— Това, което видяхме, бе едно много добро представление, в което ти не биваше да се намесваш. Ще си късметлия, ако тези магьосници ти върнат… — Той спря за миг, защото в това време камерата на втория оператор се стовари с трясък на пода между двамата. — Искаш ли да се обзаложим, че картата памет не е вътре?