Джоана Линдзи
Сърцето на воина (11)

Глава 10

На Британи й отне цяла минута да осъзнае, че Далден дефинираше думата „нужда“ по доста по-различен начин, отколкото я разбираше тя. Фактът, че не бе помръднал от мястото си на дивана и не се бе опитал да я повали по гръб, бе достатъчен да я наведе на заключението, че мислят за две различни неща, и все пак тялото й още не искаше да приеме истината. Замисли се, че ще е хубаво да си купи климатик, една леденостудена струя въздух сега щеше да й се отрази невероятно добре.

Тя се отпусна назад в големия фотьойл до дивана и напълно се разтопи на него. Реши, че ако чуе неговата дефиниция за „нуждата“, ще се почувства по-добре, затова попита:

— С какво мога да ти бъда полезна и вашето посолство не може ли да помогне за него?

— Много бързо трябва да намеря един мъж на име Джоран — каза й той. — Обаче няма да мога да го позная, дори да го видя, защото има голяма вероятност да е променил лика си след последната ни среща. Но ти ще успееш да го разпознаеш, точно както разпозна мен, защото не е от вашата държава.

— Е, това е малко вероятно — отвърна му тя. — Просто забелязах акцента ти.

— Той ще говори различно, също като мен.

Тя се изкиска.

— Надявам се, че не си решил да говоря с всички мъже в града, само и само да чуя акцента им.

— Ако е нужно…

— Поспри за миг — извика тя. — Шегувах се. Вярно, че градчето ни е малко, но и така жителите ни наброяват около двадесет хиляди души. Дори и половината от тях да са мъже, ще ни отнеме неимоверно много време да открием всичките, за да говорим с тях. А аз останах с впечатлението, че нямаш много време.

— Нямам. Но няма и да е нужно много време. Джоран ще иска да се свърже с мъжа, който наричате Кмет, затова подозирам, че ще го намерим в обкръжението на този ваш водач.

— Какво ще иска от кмета Съливан?

— Позицията му.

— Каква позиция?

Той изглеждаше объркан. Британи също бе объркана. Далден се опита да й обясни.

— Той ще се опита да стане кмет. Трябва да го спра, преди да успее.

— Решил е да се кандидатира за кмет и да се бори със Съливан? Но аз си мислех, че е чужденец като теб?

— Такъв е.

— Тогава не разбирам. Трябва да си американски гражданин, за да заемеш политическа длъжност в страната ни. Нима той не го знае?

Далден се ухили, показвайки признаци на облекчение.

— Защото той е толкова невеж относно традициите ви, колкото съм и аз.

Британи отвърна на усмивката му.

— Ами ето, проблема ти е решен.

Сега младият мъж въздъхна.

— Всъщност, не е. Аз все още трябва да го намеря и да го изведа от страната ви, преди да е причинил неприятности.

— Международни неприятности от значимо естество, а? — Щом мъжа хвърли поглед към висящата слушалка, на Британи й стана пределно ясно, че той има нужда от превод на думите й, затова опита да му обясни. — Голяма врява, която ще накара чиновниците и на двете държави да се счупят да пишат обяснения? — Той продължи да я гледа неразбиращо, затова тя добави. — О, давай, вдигни слушалката. Сигурна съм, че тя може да ти помогне да разбереш.

Той кимна, постави слушалката в ухото си и се заслуша за един дълъг момент, преди отново да погледне към Британи.

— Предположението ти е вярно. Ще ми помогнеш ли?

— С удоволствие бих ти помогнала, наистина, но не виждам какво мога да сторя. Имаш нужда от някой, който има повече свободно време. Аз съм вързана с две работи, които поглъщат цялото ми време, и бих могла да ти помагам единствено в неделя, а това няма да е никак достатъчно, тъй като ти се изрази пределно ясно, че нямаш време за губене.

— Не си ме разбрала, Британи Калъхан. Аз имам намерение да ти платя, за да ми отделиш време и да работиш само с мен, докато не завърша задачата си.

Той повдигна масивният златен медальон, висящ на шията му, и й го подаде. Тя едва не го изпусна, преди да се усети и да вложи сила, за да го задържи в ръката си. Медальонът бе изключително тежък, а като се добавеше и тежестта на веригата, която приличаше като такава на велосипед, а не на бижу, сигурно тежеше повече от четири килограма.

Тя го изгледа въпросително, затова той реши да обясни.

— Там, откъдето идвам, този метал е много евтин, обаче разбрах, че тук имал голяма стойност. Мислиш ли, че ще стигне, за да те наема?

Тя погледна надолу към тежкия златен диск и веригата му.

— Каква част от покритието му е златна?

— Покритие ли?

— Да, покрие, с колко злато е покрит диска?

— Няма покритие. Само един метал е. Нима не сме разбрали правилно и тук не цените чистото злато?

— Сигурно се шегуваш?

Тя не бе сигурна каква бе цената на златото, но знаеше, че дори една десета от това би струвала минимум шест хиляди долара, и това, при положение, че златото не е чисто. Тя направи няколко бързи сметки наум, и осъзна, че говорят за наистина много пари… разбира се, ако не я бъзикаше, че златото е чисто. А и как въобще обмисляше всичко това? Той искаше да й даде прекалено много за помощта, която би му оказала.

— Виж, вероятно няма да отнеме повече от седмица да намерим този мъж, дори и по-малко, ако наистина се мотае около кмета. Мога да си взема една седмица отпуск от работите, а ти ще можеш да ми платиш толкова, колкото във вашата страна е еквивалент на няколкостотин американски долара. Това — добави тя и му подаде обратно медальона — струва малко състояние, прекалено голямо заплащане е за една седмица работа.

Той отново й върна медальона.

— Може да отнеме повече от седмица, и е всичко, с което мога да ти платя. Не разполагам с тази валута, за която ми говориш.

— Нямаш никакви пари и все пак се опитваш да ми изсипеш пет килограма злато? — Тя извъртя очи. — Не се обиждай, но имаш нужда от бавачка, здравеняко.

След миг той й се ухили.

— Току-що спечели Марта на своя страна.

— Коя е Марта?

— Гласът, който чувам тук — каза той и посочи слушалката. — Тя предложи длъжността „детегледачка“ да бъде добавена към работата, която ще вършиш за мен. Какво значи детегледачка?

Британи се изчерви.

— Не знаеш ли? Имам предвид, тя не ти ли обясни…? Както и да е. Просто се шегувах, наистина. Но какво е станало с парите ти? Да не би да си ги изхарчил, или са те ограбили?

— Нито едно от двете. Нямах нужда от вашата валута, докато не ми се наложи да поискам помощта ти.

Тя се загледа дълго в него, опитвайки се да го разбере, и скоро се усети.

— О, разбира се, кредитни карти. И по тази причина, ти не ги свързваш с реалните пари. Добре, няма проблем. В хотела си нямаш пари, но без проблем можем да вземем утре от банката.

Той я гледаше така, сякаш му говореше на гръцки, но след една пауза, докато слушаше обясненията на Марта, той й каза.

— Току-що ми беше напомнено, че не мога да се върна там, където спя, докато не настъпи новия изгрев.

— Изгрева?

Той въздъхна и отново се заслуша в слушалката.

— Някои го наричат новия ден.

— О, утре — каза Британи и се намръщи. — Защо не?

Той й обясни.

— Защото ми се наложи вече да се върна за някои ненужни консултации и лимита ми е изчерпан, затова ще мога да се върна отново утре.

Думите му нямаха никакъв смисъл. Но това бе без значение, защото тя така или иначе вече беше тотално объркана. Сега разбираше колко раздразнен се чувства, когато има нужда от превод за всяка нейна дума. Помисли си, че този езиков курс, на който е ходил, сигурно е бил пълна измама, след като не го бяха научили на думи като кредити карти, хотели и банки. За бога, той наричаше хотела „място за сън“. Тя отново извъртя очи.

Единственото друго обяснение, което й дойде на ум, беше, че той идва от държава, в която вместо с автомобили, се предвижват на гърбовете на камили и по-голямата част от населението просто не е чувала тези думи. Надяваше се да греши за това.

И в следващия миг я осени.

— Чакай малко, да не би да ми казваш, че няма къде да пренощуваш тази нощ, и че чак утре ще имаш подслон?

Той кимна. Тя въздъхна.

— Дори няма да се опитвам да разбера как това може да бъде възможно, тъй като, доколкото разбрах, не става дума за объркана хотелска резервация. Е, предполагам, че може да спиш на дивана ми. Съквартирантката ми Джан може да възрази, след като й изкара акъла одеве. И все пак, като те огледа добре, може и да не каже нищо. Вечеряме около шест часа. Банята се намира зад онази врата, зад теб. Междувременно, какво ще кажеш, да ми разкажеш малко за себе си, за да мога по-добре да разбера какво става и какво ще очакваш да правя по време на временната работа, която ми предлагаш? И си сложи обратно това — добави, като му подаде медальона и отстъпи бързо назад, за да не й го върне като последния път. — Макар че парите от това нещо могат да са ми от голяма полза, нямам навика да се възползвам от чужденците. Утре ще намерим купувач и след това ще депозираме парите в банката, откъдето ще ми платиш онези стотина-двеста долара, за които ти говорих, сумата ще е същата, която взимам обикновено от двете си работи за една седмица.

Британи се тръшна на стола си, докато жената от другия край на слушалката обясняваше нещо на Далден. В мига, в който Марта приключи, Далден се ухили и каза:

— Казаха ми, че тук ядете истинска храна. С радост ще споделя вечерята ви.

Британи се засмя весело. Просто не се сдържа, решавайки, че не Далден, а Марта вероятно се нуждае от преводач.