Джоана Линдзи
Сърцето на воина (22)

Глава 21

Британи бе започнала вечерта с намерението да си създаде спомени, тъй като бе убедена, че много скоро Далден ще напусне живота й. Не бе мислила да се люби с него, но какъв по-добър спомен от споделянето на най-голямата възможна интимност?

Вече бе без значение, че иска първо да се обвържат по някакъв начин, бе без значение, че не го познава добре. Причините, които преди използваше да го отхвърли, сега й се виждаха далечни и незначителни. Чувствата й от вчера до днес бяха предприели огромен скок и всичко се дължеше на простия факт, че тя го желаеше и вече не можеше да измисли логична причина да отхвърли тази нужда.

В ума й се бе загнездело само леко объркване, факта, че бяха в нейното легло в апартамента й, задълбочени в любовната игра. Тя просто не можеше да си спомни как се бяха озовали тук, след като последният й спомен бе, че танцуват на дансинга в клуба.

Предположи, че някой е сипал нещо в питието й, без да разбере и резултата от това е, че й се губи част от преживяното тази вечер. Беше чувала, че някои бармани го правят, онези типове, които са настроени благосклонно да помагат на другите мъже да си уредят по-лесно завоевание. И макар че сега вече изтрезняваше, сигурно е била доста дрогирана, че да не си спомня. Обяснението бе доста невероятно, но не можеше да се сети за нищо друго.

Дрехите й ги нямаше. Явно, без да помни, ги бе свалила и то доста бързо. Неговите също липсваха. Голият Далден бе уникална гледка.

Винаги бе смятала, че е невъзможно някой мъж да притежава всичките качества от списъка й, но Далден бе като изваден от мечтите й. Никога дори не бе подозирала, че е възможно да се чувства дребна и крехка до някой мъж, но точно сега се чувстваше именно така. Той бе невероятно едър, всяка част от него излъчваше невероятна мощ и сила. Жена с нормални пропорции вероятно бе се изплашила от размера му, но Британи бе повече от очарована.

Нуждата, която се долавяше в гласа му по-рано, сега бе някак различна. Все още се долавяше силното му желание, страстта му бе непроменена, но това не я плашеше, тъй като той се контролираше напълно, сега, когато я имаше там, където искаше да бъде — гола, притисната към него, с тяло, подканящо го да я направи своя.

Да я изследва. И той направи именно това. Надвеси се над нея и тази позиция бе идеална за намеренията му, така можеше да изследва всеки милиметър от тялото й с ръце, с устни и със златистия си поглед.

Някой от тях бе оставил лампата в стаята включена. Тя вероятно би трябвало да се чувства леко засрамена, така изложена на показ пред него, но бе прекалено заета да изпива с поглед тялото му. Чувстваше се така, сякаш той доминира над нея, но нямаше проблем, защото дори наистина да бе така, само ако пожелае, можеше да възвърне контрола си. Но тя не го желаеше. Все пак, никога не бе правила любов и не бе особено сигурна в действията си. Затова остави на него да диктува и заповядва какво да правят, и действията му бяха добре дошли, защото така можеше да се отпусне и просто да се отдаде на чувствата, които той пораждаше в нея.

Тя трепереше силно и просто не можеше да се спре. Това, което той я караше да чувства, бе неописуемо. Всичко бе толкова ново и вълнуващо. Да бъде с него бе вълнуващо. Сякаш се издигаше по спираловидна стълба и всяко ново усещане я изкачваше с една стъпка нагоре.

И тогава тя се сети за Марта с нейните всечуващи уши и шестте й очи, затова се паникьоса, решавайки, че не са сами.

— Къде е? Кутията на Марта, къде е? — Нямаше никакъв отговор, поне не от Марта. — Няма ли я?

— Тя не би посмяла да се намеси тук.

Това не значеше, че я няма, но бе достатъчно за нея. Паниката изчезна, и много скоро бе сменена с друго чувства. Той се повдигна над нея, готов да я обладае. Тя стисна очи и се стегна, преди да го увери, или да убеди себе си.

— Аз съм в добра форма, готова съм за това, давай.

Той се вгледа в здраво стиснатите й очи. От гърлото му се изтръгна дрезгав смях.

— В никакъв случай не си готова, керима. Не си го правила преди, нали?

Тя отвори очи, само за да го погледне накриво.

— Ако го бях правила, наистина ли мислиш, че щях да те отблъсна вчера?

Той изглеждаше много доволен от думите й и тя се зарадва, че е имала сили да му ги каже. Бе чакала много време да срещне правилния мъж и той беше правилният. Инстинктите й го казваха, въпреки обстоятелствата около запознанството им и въпреки че Марта смяташе културите им за несъвместими. Всичко от това бе без значение. Смяташе да направи това за себе си. Само ако имаше някаква надежда, че това няма да бъде еднократно, щеше да бъде просто идеално.

Този миг на самосъжаление я накара да обвие ръка около тила му и да го прегърне силно.

— Накарай ме да повярвам в щастливия край, Далден, дори и за нас да няма такъв. Кажи ми, че това няма да е единственият път, в който ще се обичаме.

Той се отдръпна назад, за да може да я погледне в очите.

— Не мога да разбере колебанието ти. Ти си моята другарка в живота. И докато не те отведа на място, което познавам, там, където ще съм сигурен, че няма да те загубя, ти няма да се отделиш от мен нито за миг. Това достатъчно ли е?

Тя въздъхна облекчена и се усмихна, сияеща от щастие.

— Да.

Той също й се усмихна, целуна нежно бузата й, зарови лице в шията й. Сега той се въздържаше, защото възбудата й бе спаднала, когато бе започнала да се тревожи. Той възнамеряваше да започне всичко от самото начало и това я изпълни с нежност и топлина, карайки възбудата й отново да нарасне.

Неговата възбуда обаче не бе спаднала нито за миг. Той съумя да я възпламени отново с невероятна бързина. Не че я насилваше да побърза, но тя желаеше да се слеят толкова отчаяно, че тялото й напълно сътрудничеше на усилията му. И дори почти не я заболя. Той проникна в нея бавно, много внимателно, разсейвайки я с горещите си целувки, тя едва успя да почувства неприятният натиск, когато той достигна до девствеността й, и след миг вече бе потънал дълбоко в нея, карайки я единствено да възкликне тихо от изненада.

Въпреки това, той не продължи. Застина неподвижен, отново поставяйки на изпитание уникалният си самоконтрол. Начинът, по който контролираше емоциите и тялото си, бяха уникални. Не бяха нормални. Но вече не бе и нужно да се сдържа, защото собственото й тяло крещеше от желание той да изгуби своя контрол.

Без думи тя се опита да му го каже, хващайки бедрата му с две ръце и опитвайки се да го придърпа по-навътре в тялото си. Това, разбира се, не се получи. Британи нямаше как да го накара да се раздвижи, ако той самият не го пожелаеше. За миг тя възнегодува заради начина, по който Далден можеше да прави с тялото й каквото си пожелае, а тя не притежава същата власт над него. Но това не продължи дълго, защото той погледна надолу към нея и се усмихна, очарован от усилията й.

Той я целуна нежно и след това улови въздишката, която се откъсна от устните й, когато се плъзна докрай в нея. Усещането да го почувства в себе си бе невероятно, по-прекрасно от всичко, което бе мечтала. А самоконтрола му все още бе пълен и той можеше бавно и внимателно отново да се заеме с ритуала си.

Далден й позволяваше да усети всеки аспект от обладаването й. Британи не можеше да се оплаче, дори когато удоволствието продължи да нараства, докато стана толкова силно, че нямаше да може да го понесе, ако тялото й не се наслаждаваше толкова много на случващото се.

Не след дълго настъпи кулминацията й, заля я като мощна вълна, изпращайки я на върха на екстаза. Преживяването бе толкова интензивно, че тя едва не припадна от удоволствие. А след миг неговата собствена кулминация се присъедини към нейната и увеличи удоволствието до толкова голям екстаз, какъвто не бе подозирала, че може да съществува.

Тя се събуди по някое време през нощта. Беше се обвила около Далден, покривайки го като одеяло. Опита да се размърда, за да загаси лампата, която все още светеше, но ръцете му, които я обгръщаха, бяха като железни обръчи около тялото й и той отказваше да я пусне дори и в съня си. Тя се усмихна и отново положи буза на гърдите му. Полегнала върху него, сякаш спеше на неравен матрак и твърда възглавница, но това й харесваше. Комфортът не бе толкова важен сега, когато се чувстваше предоволна.