Джоана Линдзи
Сърцето на воина (14)

Глава 13

Британи почувства как в стомаха й запърхаха пеперуди.

Сърцето й заблъска лудо в гърдите. Инстинктът й казваше да завлече Далден направо в спалнята си, и все пак двадесет и осемте години стриктно възпитание сякаш вкопаваха краката й в пода на всекидневната, както корените на вековните дървета са вкопани дълбоко в земята.

Та той дори още не я бе целунал. Бяха се срещнали едва преди шест часа. Как бе възможно да се поддава на тази примитивна нужда, която я бе завладяла? И как да не го направи, след като бе чакала толкова дълго да се появи правилният мъж?

Не беше като че тя се пазеше за брака. Много малко жени го правеха в днешно време, а малкото, които го правеха, все още не бяха достигнали нейната възраст. А и бе възнамерявала да спи с Том, преди той да направи нетактичните си забележки, с които бе убил всичките й чувства към него. Но точно тук се криеше разковничето. Тя имаше чувства към него, чувства, които се бяха породили след месеци на срещи, след като бе решила, че го познава много добре. В края се бе оказало, че въобще не го познава, но когато реши да му се отдаде, не мислеше така. Тя въобще не познаваше Далден, а реагираше на присъствието му по напълно физически начин, който не можеше да се сравни с нито една емоция, която някога бе изпитвала.

После заподозря, че може би е доста по-старомодна, отколкото бе смятала, защото се чу да казва:

— Не съм сигурна, че бих могла да подтисна морала си чак до там, Далден, тъй като едва те познавам.

Той не изглеждаше разочарован, но и до сега не й бе показал емоциите си.

— Предпочиташ първо да излезем на среща?

— Обикновено се процедира точно така.

— Това, че се открихме, керима, не може да бъде определено като нещо обикновено. В цялата вселена ние успяхме да се открием един друг. Това, което чувстваме, връзката между нас, е по-силно от нашето възпитание, от културите или идеалите ни.

Нима наистина бе така? Тя със сигурност не бе изпитвала нещо подобно преди. Нима той й казваше, че също не се е чувствал така? Тази идея така я развълнува, че коленете й буквално омекнаха. Но една малка, рационална част от мозъка й нашепваше, че този мъж ще каже всичко, което смята, че тя иска да чуе, ако разбере колко близко е до това да я спечели.

Прииска й се тази рационална част да си държи устата затворена. Не искаше дори да си помисля, че Далден може да бъде един от онези мъже. Но още веднъж й се наложи да си припомни, че тя не знае абсолютно нищо за него. Тя практически му бе разказала целият си живот. Той й каза само, че е тук, за да изпълни една сложна задача и се нуждае от помощта й.

— Несигурността ти е осезаема — отбеляза той, но в гласа му не се долови разочарование, както тя смяташе, че трябва да бъде. — Много добре, тази вечер, ще се посветим на срещите, а утре ще се посветим на забавлението.

Тя започна да се смее. Просто не се сдържа. Той все още не разбираше защо тя се смее, а тя не можеше да спре за миг, за да му обясни. Не че той й даде шанс. В единия миг бе пред нея, а в следващия вече я целуваше. За него това бе напълно позволено, смяташе, че е част от срещите. Не че тя би възразила точно в този момент да го вкуси за пръв път.

Ръката му се отпусна на лявата й буза. Лицето й буквално се загря между грамадните му длани, докато се наслаждаваше на меките му устни. Той не я докосваше по никакъв друг начин, просто държеше лицето й, докато я целуваше изключително нежно, и все пак, тя се почувства така, сякаш докосва цялото й тяло. А ако наистина я докоснеше навсякъде, вероятно щеше да бъде прекалено много за изострените й сетива, които се държаха на една тънка нишка контрол.

Откри, че е била права, когато след няколко минути той седна на стола, на който тя беше преди малко и я придърпа в скута си. Тъй като бе обута с шорти, почти целите й крака бяха напълно голи, и цялата тази голота сега се докосваше до меките му като масло кожени панталони. Това бе едно от най-чувствените усещания, които някога бе изпитвала, и дори не наподобяваха усещането, когато се докоснеше до кожената тапицерия на някоя мебел. Също така не можеше да има и сравнение между усещането да го чувства до себе си и това да седи в скута му.

Под бедрата си тя усещаше мощта и силата на желанието му, което бе невъзможно да игнорира. Едната й ръка се притискаше силно към него, а другата докосваше гърдите му, докато тя се опитваше да обвие ръка около тила му. Той плъзна длан по бедрото й, където я притисна силно, за да я задържи на място, не че би могла толкова лесно да му се изплъзне. Другата му ръка плътно обгръщаше гърба й, и я притискаше колкото се може по-близо до него, докато устата му се накланяше към нея за нова, много по-различна целувка, по-дълбока, спокойна, подклаждаща нейната.

Това бе много повече, отколкото би могла да понесе, целувката, комбинирана с докосването му, я караше да си изгуби ума. Страстта, която ги обливаше, беше невероятна. В предишния си оскъден опит тя нямаше нищо, с което би мога да я съпостави. Целувката бе отвъд всичко, което бе очаквала да изпита и пожелае.

Тя се притисна към него, отвръщайки му с цялото си същество. Целуваше го в отговор толкова жадно, сякаш искаше да го погълне. Затова не се и учуди, че го накара да си направи погрешно заключение.

— Промени ли си мнението? — попита той. — Ще ми покажеш ли мястото, на което спиш?

Тя се задъхваше, докато неговият тон бе повече от спокоен.

— Не, не съм, аз просто… малко се отнесох.

— Не възнамерявах да те наказвам, но дали тези ваши срещи нямат нещо общо именно с това?

— Какво? — Добре, вярно бе, че ума й не е напълно избистрен, но нима той намекваше, че някой може да наказва с целувки? — Мисля, че разбирането ти за „наказание“ нещо се е объркало. Искаш ли да ти домъкна речника си?

— Наказанието може да има много форми.

Ума й се избистри достатъчно, и тя осъзна, че той вероятно говори за сексуално наказание, онова, което се практикува, когато един от съпрузите е недоволен от другия и иска да го накаже, поставяйки го в принудително въздържание.

— Искаш да кажеш, все едно да ти кажа, че имам главоболие? — попита тя.

Той се намръщи напълно объркан.

— Главата ли те боли?

Тя въздъхна.

— Не, това е просто израз… няма значение. И не е нужно да ме галиш. Вече съм под контрол.

В мига, в който бе споменал за наказанието, той бе започнал да я гали по един много несексуален начин, сякаш успокоява разстроено дете. Не, че имаше особен ефект, самият му допир бе цялата стимулация, от която тя имаше нужда. А той, от своя страна, нямаше никаква нужда да се успокоява. Ако все още не чувстваше твърдата издутина под бедрото си, тя щеше да се закълне, че целувката им не му бе подействала по никакъв начин. Умението му да се въздържа бе необикновено, едва ли имаше много мъже, способни на подобен контрол.

След това обаче погледна в очите му, и разбра, че тя не е единствената, която се бе разгорещила след целувките им. Целувката имаше ефект и над него. Очите му с цвят на кехлибар сега изглеждаха като разтопено злато, пълни с толкова страст, която би се събрала в трима мъже. Контролът му бе направо свръхестествен. Дишането му бе нормално. Не се бе изпотил. Интонацията на гласа му бе овладяна, вероятно и пулса му не се бе забързал.

И все пак под повърхността се усещаше палещата му страст, която тлееше, чакаща повод да се разгори, реши, че е по-добре да отвлече вниманието и на двама им. Затова го попита:

— Какво беше това галено име, с което се обърна към мен? — Въпросителният му поглед я накара да доуточни: — Кара нещо си?

— Керима? Означава малката ми.

Британи се разсмя.

— Знам, че си доста голям, но и аз съм такава. Трябва да призная, че е музика за ушите ми, но все пак е нелепо да ме наричаш „малка“.

— За вашите мъже може би. За мен ти си с идеален размер. Ако беше малко по-дребна, щеше да ме е страх да не те счупя.

Тя се ухили.

— Нека позная. Имал си същия проблем, какъвто имам и аз, трудно намираш партньор с точната височина.

Той я изненада, поклащайки глава.

— Размерът не е от значение. Слабостите на тялото са по-голям проблем. Но ти не си никак хилава, нали?

— Да размахваш чук по цял ден изгражда здрава мускулатура.

— Говориш за строенето на къща като упражнение за здраво тяло.

Тя примигна.

— Разбра ме, без да са нужни обяснения?

— Сега след ъпдейта на преводача, успявам да те разбирам много по-добре.

— Не разбирам. Нима изведнъж всичко ти се изясни? Само преди няколко часа не можеше да разбереш най-прости думи, а сега нямаш проблем с тях, как е възможно?

— Просто така.

— Тогава най-добре се постарай да ми докажеш, че не си ме пързалял досега, защото това, което намекваш, е напълно невъзможно.

Тя вече не седеше в скута му, бе се изправила на крака, едната й ръка беше опряна на хълбока й и гледаше намръщено надолу към него, затова следващите му думи не бяха въпрос, а просто констатация на факт.

— Ядосана си.

— Дяволски прав си — извика тя. — Не ми допада да ме правят на глупачка.

— Не съм те правил на глупачка. За тази грешка е виновна бавната скорост на компютрите ви. Но сега всичко е наред. Получих точният преводач преди няколко часа.

— Курсовете за усвояване на нов език не действат толкова бързо!

— Казаха ми, че няма да разбереш точно тази „нова технология“ — отвърна той. — Тази технология все още не е налична във вашата вселена.

— Свят — промърмори тя, някак по-спокойно, макар все още да не можеше да осъзнае как е възможно да се създаде технология, която да помогне на някой да научи толкова бързо чужд език. Но, очевидно, тази технология все още не работеше изрядно, тъй като той все още използваше грешни думи.

— Обясни?

— Продължаваш да използваш думата „вселена“, когато очевидно имаш предвид думата „свят“. Вселената обхваща пространството извън тази планета, но в дълбокия космос няма нищо, или поне няма други форми на живот, затова „свят“ е думата, която по-добре изразява това, което искаш да кажеш.

Той се усмихна.

— Сигурна ли си?

— Че тази дума е по-добра?

— Че извън тази планета няма други форми на живот?

Тя изсумтя меко, и тъкмо смяташе да му обясни в какво точно вярва, когато отново се разсея. Не бе застанала много далеч от стола му. Той се бе изпънал удобно и между тях нямаше много голямо разстояние, затова му се наложи само да протегне ръце, за да обгърне бедрата й, и да я издърпа към себе си.

— О… какво… правиш? — попита тя, останала без дъх.

Той обгърна с една ръка бедрата й, поставяйки я в позицията, в която искаше да бъде. Другата му ръка се плъзна от ръба на шортите й, надолу по голото й бедро с нежна ласка, чак до глезена. Главата му се намираше точно между гърдите й.

Той повдигна глава към нея и на устните му изгря порочна усмивка.

— Срещам се с теб.

Тя щеше да се засмее, ако действията му не бяха разпалили отново сетивата й. Дъхът му пареше гърдите й. Тръпки лазеха по разголената кожа на краката й. Устните му бяха извити в прелестна момчешка усмивка, показваща задоволството му от отговора, който бе измислил, и бе толкова убеден в правотата на това, което правеше, че не й даде сърце да го поправи. Но трябваше да го направи, защото се страхуваше, че ще забрави до къде бяха стигнали с разговора им, и че ако не го спре, той ще се опита да я накара да промени решението си и да се „забавлява“ с него.

— Не, не, това не е среща, а онова, което се случва след срещата. Може би ще имаш нужда от по-добра дефиниция на думата среща. Под среща имаме предвид социална сбирка, на която двама души от различен пол се срещат, обикновено с определена цел, като да отидат на кино, на вечеря, на пикник, или нещо подобно. И обикновено, когато са заедно навън, те разговарят, което им помага да се поопознаят по-добре. Досега аз говорих доста, но ти не си ми казал почти нищо.

Това най-после го накара да разбере.

— Това пречка ли е, че не умея да говоря добре?

Тя отметна косата, паднала на челото му.

— Говориш си много добре, Далден, просто не казваш достатъчно за себе си. Можеш ли да разбереш нуждата ми да вляза в главата ти, да почувствам така, сякаш знам всичко за теб, преди да направим нещо толкова интимно като правенето на любов?

Той я пусна много бавно.

— Напомнят ми, че съм тук със специална задача, и това, че искам да съм с теб, не бива да бъде смесвано със задачата ми. Когато изпълня мисията си, ще мога да говоря за себе си. Дотогава съм предупреден да не разкривам самоличността си, за да не стане достояние на хората тук.

— Значи има причина да не говориш за себе си? Не можеш да го правиш?

Той кимна и въздъхна. Облегна се назад и погледна нагоре към нея, а в погледа тя прочете толкова силно желание, че едва успя да си поеме дъх.

Не знаеше каква е причината да пази самоличността си в тайна, освен, за да не предупреди Джоран, че Далден е по петите му. Но причината не бе от значение. Ръцете му бяха завързани и не можеше да говори. Тя нямаше какво друго да направи, освен да се примири. А и той й каза, че ще може да говори за себе си, когато завършеше мисията си. Това бе нещо.

И все пак, когато проговори, в гласа й се долавяше разочарование, което не можеше да скрие.

— Тогава мисля, че трябва да се концентрираме върху задачата да изпълним мисията ти. Един добър сън и ранно ставане сутринта ще е добро начало.

— Ще спиш ли тук, с мен?

Беше невероятно как едни толкова прости думи можеха да й се отразят толкова силно. Нуждата да скочи отново в скута му и да започне да го целува, да прати по дяволите причините си за това, че не го познава добре, бе толкова силна, че й се наложи да направи крачка назад, за да му устои. Толкова силно изкушение бе повече, отколкото бе изпитвала някога, повече, отколкото би могла да издържи. Как можеше да каже „не“, когато тялото й крещеше от желание да му каже „да“? Но как би могла да отхвърли цялата си предпазливост и да се съгласи?

— Истината е — започна тя, — че не мисля, че ще успея да заспя, ако те докосвам.

— Ще заспиш — обеща той, протягайки ръка към нея. — Ще се чувстваш спокойна и закриляна в прегръдките ми. Единственото нещо, което те държи далеч от мен, е този „морал“, за който говориш. Разбирам това. Но също така ти трябва да разбереш, че сега, след като те открих, не мога да ти позволя да стоиш далеч от мен. Ще спя по-леко, ако си в прегръдките ми. А ти ще знаеш, че няма защо да се боиш от мен.

Сега тя нямаше как да му откаже, не и след като я молеше само за близост. Знаеше, че няма да е способна да заспи, между тях имаше прекалено голямо сексуално привличане, и да бъде близо до него, само щеше да засили всички чувства. И все пак, тя му подаде ръката си и му позволи да я издърпа отново в скута си, където той я настани така, че да й бъде най-удобно.

За миг тя се почувства така, сякаш отново е дете, свита в скута на някой от родителите си. Лампите бяха включени, а от телевизора се носеше тих звук. Беше нелепо да се опитва да заспи на стол, когато наблизо имаше прекрасно легло, тя едва не го спомена, но успя да се сдържи и си замълча.

И той не каза нищо повече. Ръката му обаче притисна главата й към гърдите си, където туниката му се бе разтворила. И тя самата не разбра как се случи, но скоро заспа, заслушана в ударите на сърцето му.